Решение № 8152 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2705/2011 г.

Решение № 8152 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2705/2011 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Панайот Панайотов срещу решение № 2586 от 16.12.2010 г. по адм. д. № 2512/2010 г. на Варненски административен съд - второ отделение - ХVI състав, като се иска отмяна на същото с присъждане на разноските. Ответникът по жалбата не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № ДК - 02 - В - 64/18.06.2010 г. на началника на РДНСК - Североизточен район. За да постанови решението си съдът е приел, че не е налице нито едно от основанията по чл. 146 АПК, поради което жалбата следва да се отхвърли. Решението е правилно. По делото е установено, че в случая е извършен строеж на едноетажна масивна сграда на 41 кв. м., в земеделска земя, преди 1987 г., без строителни книжа. Същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и остава да се цени дали подлежи на премахване, ако е търпим строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно този текст от закона строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. За тази част от земята няма подробен устройствен план, което ще рече, че такова съответствие е невъзможно. От друга страна, към момента на извършването са били допустими сезонни постройки в земеделска земя до 35 кв. м. съгласно чл. 108, ал. 7 на тогава действащия ППЗТСУ, но процесната е повече. Относно застрояването на такива земи застрояването е уредено в чл. 59, ал. 1 ЗУТ - извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея, ако такъв е разработен, и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно заключението на вещото лице по действащия общ устройствен план терена е предвиден за нефтено пристанище, което също прави недопустим строежа. В такъв случай не е налице търпим строеж и същият подлежи на премахване, поради което законосъобразното решение на съда следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение