Решение № 7698 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11122/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Р. П. против решение 1246 от 02.10.2024 г., постановено по адм. д. 301/2024 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Видин не изразява становище по касационната жалба. Ответницата - В. Т. С., в писмено становище и защита, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Монтана отхвърля жалбата на В. Р. П. против заповед 18-2908/13.03.2024 г. на началника на СГКК гр. Видин, с която на основание чл. 54, ал. 4 вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено изменение на КККР на гр. Видин съгласно схеми проекти от 13.03.2024 г., състоящо се в нанасянето на схеми на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор 10971.502.497.1, а именно схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.497.1.1 собственост на В. Т. С. въз основа на нотариален акт 107 по н.д. 2461/1975 г. и схема на самостоятелен обект в сграда 10971.502.497.1.2, собственост на В. Т. П. въз основа на нотариален акт 108 по н.д. 2462/1975 г.; промяна в границите на съществуващ обект в КККР сграда с идентификатор 10971.502.497.1 с предназначение еднофамилна жилищна сграда, собственост на В. Т. П. и на В. Т. С. въз основа на посочените по-горе нотариални актове. Съответно са променени данните за собственост и собственици, а именно схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.497.1.1 собственост на В. Т. С. и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.497.1.2 собственост на В. Т. П.. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че имот с идентификатор 10971.502.497 по КККР на гр. Видин е записан в кадастралния регистър на името на Т. М. Г., като в имота е построена двуетажна жилищна сграда, нанесена в кадастралната карта с идентификатор 10971.502.497.1, а в кадастралния регистър като собственици на сградата са записани В. Т. П. и В. Т. С., въз основа на нотариални актове, по силата на които В. Т. С. притежава първия етаж от жилищната сграда, а В. Т. П. втория етаж, както и че имотът е с непроменени граници и площ. Приема, че сграда с идентификатор 10971.502.497.1 съществува към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, одобрена със Заповед РД-18-5/28.01.2008 г., като еднофамилната сграда, построена на два етажа, е собственост на майката на жалбоподателя и на заинтересованата страна В. С. и е записана на тяхно име в КККР при права 1/2 ид. част за всяка от тях, а терена е записан на името на наследодателя им Т. М. Г.. Констатира, че последният дарява на дъщерите си през 1975 г. по един етаж на всяка от тях и прави извод, че е налице непълнота и грешка КККР, тъй като отразеното в КККР преди изменението не съответства на действителното положение, а именно два самостоятелни обекта в сградата, с различни собственици. По тези съображения съдът достига до заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съобразно чл. 54, ал. 4 ЗКИР и в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Законосъобразен е изводът на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е уведомен за образуваното производство по искане за изменение на КККР, участва в същото и депозира възражения, които са приети за неоснователни от административния орган. Правилен е и изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че В. Т. П. е собственик на целия втори етаж от сграда, който представлява самостоятелно жилище от масивната жилищна сграда на два етажа и сутерен, заедно с ½ ид.ч. от сутерена на същата сграда и от общите части на сградата, а В. Т. С. е собственик на първия етаж от сграда, който представлява самостоятелно жилище от масивната жилищна сграда на два етажа и сутерен, заедно с ½ ид.ч. от сутерена на същата сграда и от общите части на сградата. При одобряване на КККР на гр. Видин сградата е нанесена като един обект и е записана като съсобственост на В. Т. П. и В. Т. С., без да са отразени двата самостоятелни обекта в нея и съответно собствеността на всеки от обектите. Следователно в съществуващата в имота жилищната сграда не са нанесени самостоятелни обекти, съответстващи на изискванията за самостоятелен обект в сграда по смисъла на чл. 23, т. 3 от ЗКИР във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, които реално съществуват и са подробно описани в приложените по делото нотариални актове. Правило първоинстанционният съд приема, че неотразяването на самостоятелните обекти в сградата е непълнота, която законосъобразно е отстранена с оспорената заповед, съгласно легитимиращите документи за собственост на жалбоподателя, в качеството му на наследник на В. П. и на заинтересованата страна В. С.. В случая не е налице и спор за материално право, тъй като съгласно § 1, т. 16 ДР от Наредба РД-02-20-5/2016 г., такъв спор е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая одобрените промени на КККР са в съответствие с правата на собственост. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че първият етаж на сградата няма характеристиките на жилище. В случая в нотариалните актове изрично е отбелязано, че предмет на сделките са самостоятелни жилища на всеки един от етажите. Нотариалните актове са официални документи и се ползват с материална доказателствена сила, която може да бъде оспорена по предвидения за това в закона ред, но не и в настоящето производство. Освен това вписването в КККР няма конститутивно действие. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане от 14.08.2024 г. съдът конституира страните, разпределя и указва доказателствената тежест на същите. По делото са събрани относимите към спора доказателства като доводите на жалбоподателя са обсъдени в мотивите на решението, а последното е със съдържание съобразно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК,поради което доводите на касатора в обратния смисъл, са неоснователни. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,