Решение № 3511 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13225/2008 г.

Решение № 3511 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13225/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 580 от 7.08.2008 г., постановено по адм. д. № 877/2005 г. Варненският окръжен съд, адм. отд., четвърти състав, е отхвърлил жалбата на "Оливия" - ООД - гр. Силистра, представлявано от управителя Иван Генчев Орашъков, против ДРА № 81/31.03.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Силистра, потвърден с решение № 383/30.05.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, в частта, в която на жалбоподателя не е признато право на данъчен кредит по доставки на "Глобус панорама" - ООД - гр. Плевен и "Мидекс" - ЕООД - гр. Плевен общо в размер на 7 459, 67 лв. и лихви за забава в размер на 4 462, 14 лв. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ" - Варна сумата 578, 44 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Оливия" - ООД - гр. Силистра чрез пълномощника му адв. Николинка Бобчева. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ДРА в обжалваните части. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна, като решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Оливия" - ООД - гр. Силистра, представлявано от управителя Иван Генчев Орашъков, против ДРА № 81/31.03.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Силистра, потвърден с решение № 383/30.05.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, в частта, в която на жалбоподателя не е признато право на данъчен кредит по доставки на "Глобус панорама" - ООД - гр. Плевен и "Мидекс" - ЕООД - гр. Плевен общо в размер на 7 459, 67 лв. и лихви за забава в размер на 4 462, 14 лв. Съдът е описал много подробно констатациите на данъчния орган относно непризнаването на право на данъчен кредит за двамата доставчици, събраните в хода на делото доказателства, както и доводите на страните. При изготвяне на правните си изводи съдът е посочил, че основанието за издаване на акта следва да се квалифицира само по чл. 64 от ЗДДС (отм.), както и е направен анализ на кумулативните условия за възникването на правото на данъчен кредит. С оглед на фактите по делото е прието, че спорни в случая се явяват две условия - дали данъкът по процесните фактури е начислен при условията на чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и дали са налице реални доставки по тях. По отношение начисляване на данъка е прието, че от представените по делото ДРА, съставени на преките доставчици "Глобус М" - ЕООД и "Мидекс" - ЕООД следва да бъде направен изводът, че за ревизирания период двамата доставчици са начислили ДДС съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и изводът на данъчния орган в обратния смисъл се явява неправилен. По проблема с реалността на извършените доставки по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.) съдът е приел, че това обстоятелство не се установява само с факта на издаване на фактура и осчетоводяването й от доставчика, а след проверка при последния доколко той притежава материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Посочено е, че доказателства в тази насока не са ангажирани от данъчно-задълженото лице, от което следва, че той не притежава такива, и въпросът за реалността на извършените доставки остава недоказан. На база на това е прието, че данъчният орган обосновано е отказал да признае право на данъчен кредит по процесните доставки и като правилен и законосъобразен ДРА следва да бъде потвърден. Решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Твърдяното оплакване, че окръжният съд за пръв път е повдигнал въпроса за реалността на доставките и по този начин е накърнил правото на защита на жалбоподателя, е неоснователно. Видно от данните по делото, констатации в тази насока се съдържат както в процесния ДРА, така и в решението на директора на РДД, постановено при административното обжалване. Освен това, жалбоподателят е поискал в жалбата си до окръжния съд и ангажиране на доказателства във връзка с реалността на доставките, поради което при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът не е бил длъжен да указва на същия, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си. Това че ангажираните доказателства са недостатъчни или недоказват твърдението на жалбоподателя не поражда задължение за съда за даване на указания за представяне на допълнителни доказателства, тъй като в този случай би се стигнало до нарушаване на принципа за равнопоставеност на страните в процеса. Наличието на реална доставка е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит ш след като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази насока, то правилно е прието, че ДРА се явява законосъобразен. Изводите на съда относно начисляването на данъка не са атакувани от жалбоподателя и тъй като съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК съдът е обвързан от оплакванията, направени в касационната жалба, то те не следва да бъдат обсъждани. С оглед задължението на съда по алинея втора на същата разпоредба за проверка на съответствие на решение с материалния закон само следва да бъде посочено, че тези изводи са неверни и по отношение на тях е налице соченото от представителя на Върховна административна прокуратура съществено процесуално нарушение, тъй като приетите с определение в съдебно заседание на 1.06.2007 г. - л. 63 от делото, на гърба, данъчно ревизионни актове, съставени на двамата преки доставчици, не се намират по делото. Предвид обаче липсата на друго кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит допуснатото нарушение от страна на окръжния съд е без значение за крайния му извод за законосъобразност на обжалвания ДРА. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския окръжен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,