Решение № 13510 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 820/2014 г.

Решение № 13510 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 820/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" - гр. София срещу решение № 7518/02.12.2013 г., постановено по адм. дело № 5946/2013 г. по описа на Административен съд, София-град в частта, в която е отменено решение № 176/25.04.2013 г. на директора на посочената агенция, с което е потвърдено решение № 180/21.02.2013 г. на началника на Митница - Пловдив за отказ за възстановяване на платен акциз в размер на 6 215 лв. за закупен етилов алкохол - 565 литра и е изпратена преписката на началника на същата митница за издаване на нов акт при съобразяване с указанията по приложението на материалния закон, дадени в съдебното решение и е определен едномесечен срок за произнасяне. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон, което е отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че съгласно чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани в производствен процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. Сочи, че етиловият алкохол, изразходван от "Биовет" АД за почистване на машини и съоръжения при производство на лекарства, не е вложен в производството на крайните продукти, а само по време на производството на тези продукти и следователно не попада в обхвата на посочената разпоредба. Според касатора това напълно кореспондира със становище на Комитета по акцизите, съгласно работен документ на ЕК CED № 283 XXI/1968/98 DE относно освобождаване от данъци на алкохол, използван като почистващо средство. Позовава се и на Наредба № 7/08.04.2002 г. за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни и към условията на производство и търговия с качествени и безопасни храни, са дадени различни понятия на дезинфекция и почистване, което според касатора потвърждава, че тези понятия са приложими само за тези актове. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Биовет" АД. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Костурски. Ответникът по касационната жалба "Биовет" АД - гр. Пещера чрез процесуалния си представител адв. Васка Пройчева я оспорва по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор и в представената писмена защита. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Биовет" АД срещу решение № 176/25.04.2013 г. на директора на посочената агенция, с което е потвърдено решение № 180/21.02.2013 г. на началника на Митница - Пловдив за отказ по заявление № ЗАДС-3616/14.12.2012 г. за възстановяване на платен акциз в размер на 7 106 лв. за закупен етилов алкохол - 646 литра. Административният орган е отказал това възстановяване, позовавайки се на чл. 22, ал. 7 ЗАДС. Съдът за да отмени частично решението за отказ за възстановяване на акциз в размер на 6 215 лв. за 565 литра етилов алкохол е приел, че производството на лекарства е сложен технологичен процес и за достигане на крайния резултат се минава през отделни етапи, един от който е дезинфекцията. Според съда дезинфекцията с етилов алкохол на помещенията, машините и оборудването на дружеството представлява задължителна част от производствения процес, което се потвърждава и от съдебно-техническата експертиза, изслушана от съда. Въз основа на това съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС за възстановяване на акциза. За изменението на чл. 22, ал. 7 ЗАДС, съгласно която за целите на прилагане на ал. 4, т. 4 не се смятат вложени или използвани в производствен процес алкохол или алкохолни напитки като средство за почистване, съдът е изложил в решението си, че тази разпоредба неприложима. Посочено е в съдебния акт, че няма законова дефиниция на понятието почистване и с оглед заключението на вещото лице е приел, че дезинфекцията и почистването са различни технологични процеси и не са идентични - според вещото лице при почистването се използват детергенти, а при дезинфекцията - етанол. Разликата между двете понятия съдът е приел за установени от вещото лице, според което при почистването се отстраняват замърсяванията, а дезинфекцията има за цел премахване на патогенните микроорганизми. Съдът се е позовал и на § 1, т. 52 от ДР на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба № 15, според които в производствата на лекарства се включват всички операции от набавянето на материали, обработката им в самия производствен процес, вкл. опаковане и етикетиране и предпазване от микробно замърсяване, което показва, че дезинфекцията е част от производствения процес и е задължителна съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 и чл. 31 от Наредба № 15 (съдът вероятно е имал предвид Наредба № 15/17.04.2009 г. за условията за издаване на разрешение за производство/внос и принципите и изискванията за добра производствена практика на всички видове лекарствени продукти, на лекарствени продукти за клинично изпитване и на активни вещества, издадена от министъра на здравеопазването). Въз основа на изложеното е направен извод в обжалваното съдебно решение, че дезинфекцията не е част от почистването по смисъла на чл. 22, ал. 7 ЗАДС. Обжалваното решение е правилно постановено. По идентичен казус по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" беше образувано адм. дело № 13340/2013 г. на ВАС, VIII отделение, по което се отправи преюдициално запитване до СЕС в Люксембург, като съдът поиска СЕС да отговори какъв смисъл е вложен в понятието "производствен процес" в чл. 27, § 2, б. г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки и включва ли се в това понятие почистването и/или дезинфекцията като процеси за постигане на определени степени на чистота, предвидени от добрата производствена практика на лекарствени продукти. Съдът е включил в преюдициалното си запитване въпрос относно това дали чл. 22, ал. 7 ЗАДС ограничава въведено от държава-членка освобождаване от акциз чрез възстановяването му за алкохол, използван като средство за почистване. С решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. по повод отправеното преюдициално запитване от ВАС, VIII отделение, СЕС след преформулиране на въпросите на запитващата юрисдикция, за да може да даде полезен отговор на националния съд е приел, че следва да отговори чрез тълкуване на чл. 27, § 1 от Директивата, а не по чл. 27, § 2, б. г). Според СЕС чл. 27, § 1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага и за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване на помещения, служещи за производството на лекарства. При така дадения отговор в решението на СЕС разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС остава неприложима, предвид че СЕС категорично е приел, че дезинфекцията е вътрешно присъща на процеса на производство на лекарства и използваният за тази цел етилов алкохол трябва да се счита като използван за производството на лекарства. Наред с горното, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС, в сила от 17.07.2012 г. за целите на прилагане на ал. 3 и ал. 4, т. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствен процес алкохол и алкохолни напитки, използвани като средство за почистване. В тази връзка законосъобразни са изводите на съда, че тази разпоредба не е приложима за процесния казус, предвид че спорът е дали дезинфекцирането на помещенията, машините и оборудването при производство на лекарства представлява почистване. Приетата от съда техническа експертиза е категорична, че в производството на лекарства не се извършва почистване, което представлява отстраняване на замърсяванията, докато дезинфекцията има за цел премахване на патогенните микроорганизми. Правилно съдът се е позовал на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба № 15/17.04.2009 г., които са категорични, че дезинфекцирането с химически агенти е наложително за производствения процес на лекарства. Вещото лице категорично е дало заключение, че количеството етилов алкохол, използван за дезинфекция през ноември 2012 г. е 565 литра и затова съдът е уважил жалбата на "Биовет" АД за възстановяване на акциз за 6 215 лв. за закупен етилов алкохол и вложен в дезинфекцията 565 литра, а не както е поискано от дружеството 646 литра. С оглед гореизложеното съдебното решение не страда от сочения от касационния жалбоподател порок и предвид решението на СЕС, което е с тълкувателен характер и е задължително за съдилищата на държавите-членки, решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на "Биовет" АД, на тази страна в касационното производство не се присъждат разноски, тъй като няма данни такива да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,