Решение № 10152 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2016 г.

Решение № 10152 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К. И." ООД В., със седалище и адрес на управление: гр. В., ЕИК *********, представлявано от Д. Ф., подадена чрез адвокат Б. Ж. от АК В. против Решение № 2320 от 4.11.2015 г., постановено по административно дело № 3359/2014 г. на Административен съд В., с което са отхвърлени обективно и кумулативно съединени искове на търговското дружество срещу О. В., с които се претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменени административни актове, издадени от главния архитект на общината в размер на 977 915 лв., представляващи неустойка за периода от 7.10.2010 г. до завеждане на исковата молба и 4 933 507. 99 лв., представляващи обезщетение за пропуснати ползи за същия период. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Счита за необоснован изводът на съда за липса на причинно следствена връзка между незаконосъобразните актове и настъпилите вреди. Твърди, че от съда не са обсъдени съществени доводи относно установената пряка причинно следствена връзка между вредите и незаконосъобразните актове. О. О. В., чрез адвокат Иванова от АК В. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, като постановено, при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Подробни доводи са развити в депозирания писмен отговор, както и представените писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото. Касационният жалбоподател "К. И." ООД В., в съдебно заседание, чрез адвокат Б. Ж. поддържа касационната жалба и излага подробни аргументи в подкрепа на искането за нейното уважаване. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран от "К. И." ООД В. с обективно и кумулативно съединени искове, с които се претендират имуществени вреди, причинени от отменени административни актове, издадени от главният архитект на О. В.- сума в размер на 977 915 лв., обезщетение за ефективни вреди и в размер на 4 933 507.99 лв. - обезщетение за пропуснати ползи. С обжалваното решение са ОТХВЪРЛЕНИ предявените обективно съединени искове от "К. И." ООД В., с които се претендират обезщетения за имуществени вреди, причинени от отменени административни актове, издадени от гл. архитект на О. В. в размер на 977 915 лв., обезщетение за ефективни вреди- заплатена неустойка за периода 7.10.2010 г. до завеждане на исковата молба и сума в размер на 4 933 507.99 лв., - обезщетение за пропуснати ползи за периода 7.10.2010 г., до завеждане на исковата молба. С Определение № 56 от 11.01.2016 г. в производство по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК се изменя решението по делото в частта му относно разноските, като се осъжда "К. И." ООД В. да заплати на О. В. допълнително сума в размер на 28 364 лева разноски по делото. За да постанови този резултат АС В. приема за безспорно установено, че е налице претърпяна вреда от ищцовото дружество във връзка със сключен предварителен договор с лицето В. Т., свързана с разваляне на договора и заплащане на сумата, предвидена в него като неустойка. Намира, че е налице и втория елемент на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен по съответния ред като незаконосъобразен акт на администрацията, като в настоящия случай това са два акта - Заповед № 185/17.09.2009 г. на Главния архитект на О. В. за спиране на административно производство, свързано с допускане на ПУП за УПИ IХ-11, кв. 728 по плана на 3-ти м. р. В. и Заповед № 006/26.02.2010 г. на Главния архитект на О. В., с която е отказано издаване на разрешение за изработване на ПУП за процесния имот. От друга страна решаващият съд не приема, че размерът на нанесените вреди е този, който се претендира. Позовава се на това, че купувачът по предварителния договор се е възползвал от правото си и го е развалил, като е завел и исково производство срещу "К. И." ООД за осъждането да му заплати неустойката по договора, но в частичен размер - само за сума в размер на 5 500 евро. В решението си съдът се е позовал на мотивите на Решение № 1598 от 15.11.2012 г. по ВТД № 1892/2012 г. на Окръжен съд В., в които се приема за правно ирелевантно дали незаконосъобразните действия на административния орган могат да се квалифицират като такива имащи касателство към факта на разваляне на настоящия договор и заплащане на съответното обезщетение- договорена неустойка. Посочил е, че гражданският съд е отхвърлил причинната връзка между отменените актове от една страна и развалянето на договора и заплащането на неустойка от друга страна. Поради това е приел, че не е налице причинна връзка между тях. По отношение искът за заплащане на пропуснати ползи административният съд намира, че не е доказана по безспорен и категоричен начин, не само причинно-следствената връзка между отменените като незаконосъобразни административни актове и нанесените вреди, но и следващата от необходимите предпоставки, а именно: настъпване на вредите. Обжалваното решение на АС В. е НЕПРАВИЛНО, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За успешното провеждане на иска по ЗОДОВ трябва да се докаже причинно- следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди. Съдът се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е отхвърлил изцяло, без да обсъди всички правопораждащи отговорността факти и връзките между тях, които обуславят претенцията по делото. Изводите на административния съд, че претендираната пропусната полза не е в пряка причинна връзка с издаването на незаконосъобразните заповеди са обективирани в ясни и точни мотиви. Не така разбираеми, логични и обосновани са съдебните мотиви, относно претенцията на ищеца за реално настъпилите вреди. Посочването от съда на установена реална щета, се свързва с последващия анализ в решението относно нейния размер, което би могло да обоснове частична основателност на иска. Това, обаче не кореспондира с диспозитива на съдебния акт, където искът за обезщетения за ефективни имуществени вреди- заплатена неустойка за периода от 7.10.2010 г. до завеждане на исковата молба е отхвърлен изцяло. Освен това в диспозитива не е идентифициран точно предмета на делото, поради непосочването на админ. акт, от който произтича претенцията. На следващо място при преценката си за причинната връзка между претендираните вреди и отменените незаконосъобразни административни актове, административният съд се е позовал на Решение № 1598 от 15.11.2012 г. по ВТД № 1892/2012 г. на Окръжен съд В., като е посочил, че то има сила по отношение на О. В. само в частта на дължимостта на неустойката. Посоченото решение на ВОС е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. на основание чл. 297 ГПК, но само по въпросите, обхванати от предмета на този спор. За гражданския съд действително е ирелевантен фактът дали действията и актовете на административния орган, причинили разваляне на предварителния договор, са законосъобразни или не. Това установяване е извън предмета на търговското дело и поради това съдът не е разгледал твърденията на страните по този факт. Мотивите на гражданския съд относно причинно- следствената връзка не могат да бъдат основание за изводите на административния съд. Още повече, че ВОС не анализира наличието на причинно следствена връзка, която е предмет на изследване, а посочва, че това обстоятелство е ирелевантно за спора, който се разглежда пред него. В съдебното производство, проведено от АС В. не са установени всички релевантни факти, свързани с причинените вреди и причинната връзка между тях и отменените административни актове. Това е намерило израз в съдържанието на съдебния акт, тъй като в съдебното решение не са анализирани всички съотносими факти. Крайният извод на съда за липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на общината по отношение на предявения иск за реално претърпени вреди е формиран без да са изложени мотиви, относно причинната връзка между твърдените вреди и отменените административни актове. Представените по делото доказателства установяват, че предварителният договор от 27.07.2009 г. е сключен, за да се уточни обема на бъдещото строителство, което е било необходимо с оглед поетото от "К. и." ООД задължение за подаване на заявление за изменение на ПУП и за изготвяне на проект за това изменение. Безспорен факт е, че заявлението за одобряване на проект за ПУП за УПИ IХ-11, кв. 728, 3-ти м. р. гр. В. е подадено на 11.08.2009 г. С. З. № 185 от 17.09.2009 г. на Гл. архитект на община В. е спряно административното производство по заявеното искане. С последващо Определение № 5592/24.11.2009 г. по административно дело № 2791/2009 г. на АС- В., потвърдено с Определение № 1520 от 5.02.2010 г. по административно дело № 255/2010 г. на ВАС заповедта е била отменена. П. З. № 006 от 26.02.2010 г. на Главния архитект на О. В., с която е отказано издаване на разрешение за изработване на ПУП и предписание за допускане за изработване на изменение на ПУП за посочения по- горе имот. Тази заповед е отменена с влязло в сила Решение № 1684 от 28.07.2010 г. по административно дело № 768/2010 г. на Административен съд В. и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗУТ Главният архитект е бил длъжен да изпълни указанията на съда в 14-дневен срок, който срок е задължителен /в тази връзка Определение № 826 от 26.01.2016 г. по адм. дело № 634/2016 г. на ВАС, второ отделение и Определение № 10338 от 5.10.2016 г. по адм. дело № 9624/2016 г. на ВАС, второ отделение /. Решенията на АС В. са ясен индикатор за уважаване на искането за одобряване на проект за ПУП, предвид задължителния им характер. Факт е, че след отмяна на първата заповед на Гл. архитект на община В. с окончателно определение на ВАС от 5.02.2010 г., страните по договора са сключили анекс и са удължили срока на действието му до 1.09.2010 г. Въпреки решението на АС- В., липсва произнасяне в срок, като Заповед № 43/9.11.2010 г., с която е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП за имота на ищеца е издадена с над 3 месечно закъснение. От посочените доказателства следва извод, че за периода от 11.08.2009 г. до 7.10.2010 г. /крайният удължен срок за изпълнение на задължението по договора/ на ищеца не е издадено разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП за собствения му имот и това е следствие на издадените и отменени като незаконосъобразни Заповед № 185 от 17.09.2009 г. и Заповед № 006 от 26.02.2010 г., издадени от Гл. архитект на О. В.. От проследяването на тези факти се налага извод, че неизпълнението на договорното задължение за допускане на изменение на ПУП по време и място следва и е свързано с отменените като незаконосъобразни заповеди на Главния архитект на О. В.. В обжалваното решение административният съд не е направил анализ на доказателствата по делото и не е проследил тяхната връзка и взаимна обусловеност. Същият дължи отговор на въпроса доколко възникналото задължение за неустойка е в пряка връзка с отменените заповеди и последващото произнасяне, извън срока на администрацията. На следващо място касационната инстанция счита, че по делото не е изяснен въпросът, повдигнат в молба от 8.12.2014 г. на дружеството (л. 88), както и в съдебно заседание на 15.12.2014 г. (л. 101) от процесуалния представител на ищеца с твърдение, че в резултат на неизпълнението на процесния договор "К. И." ООД е прехвърлил на В. Т. акции от "Ф." АД, като това обстоятелство е отбелязано в протокол от общо събрание на акционерите. Същото твърдение, доколкото е допустимо, съотносимо и необходимо за изясняване на въпроса за твърдените вреди е следвало да бъде подкрепено с доказателства от страна на ищеца- чл. 154, ал. 1 ГПК. Това е изисквало активност от страна на съда да даде указания в тази насока- чл. 171, ал. 4 АПК. Разпореждането с акция или заместващо я временно удостоверение, се реализира, чрез способите за прехвърляне, уредени в чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон, съответно чл. 187, ал. 2 ТЗ- за временни удостоверения. В случая не е установена промяна в капитала на дружеството, което се удостоверява със счетоводни (писмени) документи, като промените се отразява в Търговския регистър. Въпросът не е изяснен по категоричен начин от назначените съдебно оценителни експертизи. В т. 3.2 от СОЕ (л. 231) се посочва, че прехвърлянето на акции не е отразено в счетоводството на "Ф." АД. Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Същото препятства преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на АС В. за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, съдът следва да прецени дали отменените като незаконосъобразни актове и неизпълнението в срок на решението по адм. дело № 768/2010 г. на АС- В. са в непосредствена връзка с твърдените от ищеца вреди, както и с факта, свързан с придобиване от страна на В. Т. на акциите на "Ф." АД. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение