Решение № 6702 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12774/2019 г.

Решение № 6702 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12774/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Н. и Г. Н. и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Босев, срещу решение № 406 от 11.09.2019 г. по адм. дело № 128/2019 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 276 от 15.02.2019 г. издадена от кмета на община Монтана, с която на основание чл. 178, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е забранено ползването на строеж "Магазин за нехранителни/ промишлени/ стоки", представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 48489.7.10. 6. 59, по Кадастралната карта на гр. Монтана и адрес бул. "Пейо Яворов" № 1. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно, че не са обсъдени всички наведени възражения в жалбата, както и не е проверена законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, като се отменени заповедта на Кмета на община Монтана. Ответникът - Кметът на община Монтана, чрез адв. Аврамова оспорва жалбата, изразява становище за неоснователност на същата и законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - ЕТ "Тара – В. Н."- не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Поради това настоящият състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С процесната заповед № 276 от 15.02.2019 г., издадена от кмета на община Монтана, на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването на строеж "Магазин за нехранителни/ промишлени/ стоки", представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 48489.7.10. 6. 59, по Кадастралната карта на гр. Монтана и адрес бул. "Пейо Яворов № 1 тъй като е установено, че обектът не се ползва съобразно предназначението му, а именно за "Кафе аперитив, зала за обучение с компютри, офис и клуб". За да постанови оспореното решение, АС – Монтана е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми. От събраните в хода на производството доказателства, включително приетата съдебно – техническа експертиза, съдът е установил, че обект "Кафе аперитив, зала за обучение с компютри, офис и клуб" и "Покриване и благоустрояване на тераса пред бизнес център "Огоста" представлява строеж, като за него са издадени съответните разрешения за строеж и разрешение за ползване № 152/15.06.2000 г. В заключението на вещото лице е посочено, че при посещение на място е установено, че целият първи етаж, остъклената тераса пред обекта и второто ниво на кафе- аперитив се ползва като магазин за нехранителни стоки. В обекта са премахнати преградни стени, обграждащи залата за обучение за работа с компютри и ветробрана. Премахнати са стени отразени в проекта с дебелина 0, 30 и 0, 15 м, отделящи помещения за кухня и офис. Изградена е нова стена в средата на офиса, премахнат е бар. При така установеното съдът е приел, че в случая безспорно е налице промяна предназначение на обект, съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ. Посочил е, че промяна на предназначението на обект или част от него е налице при промяна от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР и нормативните актове по неговото прилагане. В заключение е направил извод, че в случая е безспорно установено, че се променя предназначението на обекта от "друг вид самостоятелен обект" в "за търговска дейност". При така изложеното съдът е приел, че заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. Административният съд е направил проверка на законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 АПК. Обсъдил е подробно всички доказателства по делото и доводите на страните. Въз основа на събраните по делото доказателства е направил правилни фактически установявания и е достигнал до верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обжалваното решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с ал. 4 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, посочена като правно основание в оспорената заповед, не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. При допуснати нарушения по този законов текст за строежи от четвърта категория, какъвто е процесният, компетентен да забрани ползването им е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице - чл. 178, ал. 6 ЗУТ. В случая забраната за ползване на обекта – магазин – е на основание чл. 178, ал. 4 предл. първо от ЗУТ, а именно поради това, че обекта не се ползва по предназначението му. В конкретния случай забраната е във връзка с това, че е установено, че обектът се ползва не по предназначението си, а не поради това, че не е въведен в експлоатация или поради това, че се ползва в противоречие с условията за въвеждането му в експлоатация. Релевантен в случая въпрос е какво е предназначението на обекта и съответно ползва ли се той съобразно това си предназначение. Видно от събраните по делото доказателства с издаденото разрешение за ползване на обекта № 152/15.06.2000 г., процесния строеж е с предназначение "Кафе аперитив, зала за обучение с компютри, офис и клуб" и "Покриване и благоустрояване на тераса пред бизнес център "Огоста" От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед обектът се е използвал като магазин. Съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Както правилно е установил съда в случая обекта е с идентификатор 48489. 710.. 6. 59 и с код 690 – "друг вид самостоятелен обект в сграда". |За да функционира като търговски обект кодът трябва да е 550, съгласно Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. За съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (в сила от 13.01.2017 г. Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството обн. ДВ. бр. 4 от 13 Януари 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 25 от 20 Март 2018 г., изм. ДВ. бр. 8 от 25 Януари 2019 г.). При определяне на предназначението на даден обект се изхожда от начина на ползване съгласно съответните кодове за кадастралните данни. Правилно е прието, че относно смяната на предназначението на обекта не са налице строителни книжа и не са издадени съответните разрешения по реда на ЗУТ. В настоящия случай, видно от събраните по делото доказателства, строежът е с предназначение "Кафе аперитив, зала за обучение с компютри, офис и клуб" и "Покриване и благоустрояване на тераса пред бизнес център "Огоста". Към момента на издаване на оспорената заповед обаче строежът не се е ползвал с такова предназначение, а с друго – за магазин. При наличието на тези данни изводът на съда, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за налагане на забрана за ползването на обекта е правилен. С оглед изложеното не са налице пороците сочени като касационни основания и постановеното решение като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана, поради което следва да му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 600 (шестстотин)лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,