Решение № 2543 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2019 г.

Решение № 2543 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на заместник кмета на СИРР при община Бургас, представляван от юрисконсулт Христов, против решение № 843 от 30.04.2019 г. по адм. дело № 3016/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № 2886/09.10.2018 г., издадена на основание чл. 225а, ал. 2 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Изграждане на жилищно помещение върху част от тераса към ателие 2 в подпокривното пространство", находящ се в [жилищен адрес], [населено място] и преписката му е изпратена за разглеждане и произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответната страна – Д. Цинов оспорва същата като неоснователна. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения при издаването й. Изложил е доводи, че към момента на започване на производството пред административния орган със съставянето на констативния акт от 09.05.2016 г., както и към момента на издаване на обжалваната заповед 09.10.2018 г., процесният строеж е собственост на трето лице. Приел е, че на нито един етап от производството собственикът не е бил уведомен за провеждането му, поради което е бил лишен от възможността да участва в него, а задължението за уведомяване произтича от правото на собственост върху строежа. Направил е извод, че с това е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на основание чл. 168, ал. 5 АПК е отменил акта и е изпратил преписката на административния орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е неправилно поради нарушение на закона. Съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото собственикът на строежа е бил лишен от възможността да участва като страна в административното производство. Премахването на незаконен строеж е възложено от ЗУТ в тежест извършителя му, както и на други лица, посочени в чл. 225, ал. 6. В разпоредбата на § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК е дефинирано понятието "адресат" на заповедта за премахване на незаконен строеж, а именно: физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Преценката за адресата на заповедта е върху компетентния орган, който може да посочи само едно или всички задължени лица, чиято отговорност е солидарна. На първо място обаче е извършителят на незаконния строеж, когато той е известен. В случая е установено, че Д. Цинов е извършител на строежа. поради което правилно е посочен като адресат на задължението за премахването му. Цинов не е оспорил факта, че той е извършител на строежа, като това обстоятелство се установява още от жалбата му до първоинстонционния съд. Неправилните изводи на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, са довели и до неправилно позоваване на разпоредбата на чл. 168, ал. 5 АПК, поради което и съдът не е разгледал заповедта на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Последното препятства касационната проверка и е основание за отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. Настоящият състав отбелязва, че нарушението по чл. 168, ал. 4 АПК може да бъде релевирано само от страната, спрямо която е допуснато, но не и от трето лице, каквото в случая се явява адресатът за заповедта и съдебно оспорващ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,