Решение № 7854 от 13.9.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на и. д. директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие /ОД на ДФ Земеделие / - Плевен, подадена чрез процесуалния му представител гл. юрк. Л. Христова, против решение 619 от 03.12.2021 г. на Административен съд Плевен /АС-Плевен/, постановено по адм. д. 333/2021 г., с което е признато за доказано, че контролен лист от проверка на място от 01.07.2019 г., в частта му, приобщена на лист 806-807 от адм. д. 37/2020 г. на АС Плевен е документ с невярно съдържание по отношение на площта на парцелите със сливи, посочена като измерена и приета за обработваема, относно парцели 165294 и 06495.106.16, и е изключен от доказателствата по делото в тази му част, отменен е издаденият Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 15/06/3/0/01157/3/01/04/01/04.12.2019 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие - Плевен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявление за второ плащане на Н. Ганева.

Решението се обжалва като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че за да отмени оспорения АУПДВ, първостепенният съд е приповторил част от мотивите по адм. д. 37/2020 г. по описа на АС Плевен. Сочи, че с решение 5053 от 20.04.2021 г. по адм. д. 786/2021 г. на ВАС, първо отделение е отменено решение 760 от 25.11.2020 г. по адм. д. 37/2020 г. на АС Плевен и делото е върнато за ново разглеждане от административния съд с точни указания. В тази връзка намира, че въпреки дадените указания от ВАС, при новото разглеждане на делото, съдът е излязъл извън обхвата на указанията. Според касатора, обстоятелството, че в контролния лист от посещение на място е посочено Да не означава, че жалбоподателката е изпълнила бизнес плана, а и самата тя в декларация при посещението от 14.05.2019 г. е посочила, че ще възстанови липсващите дървета. Възразява срещу извода на съда, че Приложение 4 от контролен лист за посещение липсва по делото. В тази насока сочи, че Приложение 4 е Таблицата Посещение на място при растениевъдство от контролните листи от двете посещения, които са по делото. Твърди, че при проверката на място не се извършват замерване на площите, а то се осъществява от РТИ с помощта на GPS, което се потвърждава и от свидетелските показания. Счита, че единствено меродавна е извършената проверка на място от отдел Регионален технически инспекторат към ОД на ДФ Земеделие гр. Плевен, което е заявено многократно пред съда. Излага довода, че съдът не се е запознал добре с преписката и фактите по делото. Оспорва кредитирането на допълнителното заключение по СТЕ, обосновано от съда с неправилните изводи, че отстоянието на сливовите насаждения от съседния имот и работните инструкции на Техническия инспекторат са в противоречие на Закона за собствеността /ЗС/. Според касатора, не е ясно как вещите лица са установили, че към настоящия момент сливовите насаждения са с височина над 3,50 метра, тъй като не им е поставяна такава задача. Намира, че цитираните от вещите лица разпоредби на ЗС и Наредба 7 от 22.12.2013 г. са неотносими към отстоянията свързани с обработката на трайните насаждения, доколкото в Наредба 2 от 26.03.2018 г. липсва задължение трайните насаждения да са на отстояние от Ѕ междуредово разстояние спрямо последния граничен ред. Твърди, че контролният лист от проверката на място е официален свидетелстващ документ и доказва с обвързваща съда сила, че фактите установени в него са се осъществили. Възразява срещу извода на съда, че не се установява начина, по който е изчислен размера на СПО в АУПДВ, а в акта е посочен само краен размер от 679,38 евро, като липсва таблица за изчисление, съобразно Приложение 1, с оглед което не може да се осъществи контрол за законосъобразност на акта. Сочи, че ИР, измерен в СПО се извършва в ИСАК, като това са работни листа, които се попълват при проверка нарастване на стопанството и обикновено не се прилагат в досието, предвид което не се намират в административната преписка. Отбелязва, че в съдебно заседание е представена таблицата с изчисления ИР, измерен в СПО, като намира, че вещите лица са разполагали с възможност да посетят ОД на ДФ Земеделие гр. Плевен и да се запознаят с таблицата. Излага подробни аргументи, че по делото е неотносимо изпълнението на другите цели по плана, доколкото в акта е индивидуализирано точно коя цел не е изпълнена. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на оспорения АУПДВ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции, както и депозит за експертизата. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна.

Ответникът Н. Ганева с [ЕГН] с адрес: гр. Плевен, [адрес], не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС-Плевен е бил АУПДВ 15/06/3/0/01157/3/01/04/01/04.12.2019 г., с изх. 01-153-6500/538/04.12.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие Плевен. С акта на основание чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 4 вр. чл. 15, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 вр. Приложение 3, Секция Цели т. 1 от договор 15/06/3/0/01157 от 24.01.2018 г. и чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 14, ал. 1, т. 2, б. а и чл. 10, т. 2 вр. пар. 1, т. 14, б. а и б. г от Наредба 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2014 - 2020 г. /Наредба 10/10.06.2016 г./ е отказано напълно плащане на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по посочения договор, и е установено на Н. Ганева публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо полученото и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, с лихва от 01.07.2019 г.

В хода на развилите две първоинстанционни производства е допуснато провеждането на основна и допълнителни СТЕ.

По делото са разпитани, като свидетели лицата: В. Палева, А. Георгиева, В. Кирилова и П. Иванова.

Първоначално с решение 760 от 25.11.2020 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. д. 37/2020 г. оспореният АУПДВ 15/06/3/0/01157/3/01/04/01/04.12.2019 г., с изх. 01-153-6500/538/04.12.2019 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие Плевен е отменен. За да отмени процесния акт съдът е кредитирал заключението по проведената допълнителна СТЕ, в което експертите са заключили, че ако при изчисляването на площта се прибави половината от междуредието на насаждението, то площите със сливови насаждения стават съответно 6.173 дка + 0.843 дка + 3.000 дка /общо 10.016 дка/ и СПО на стопанството е в размер на 17 912.09 евро, т.е. нарастването на СПО е в размер на 2 036.56 евро. Съдът е обосновал извод, че при измерването на площите, подлежащи на подпомагане, проверяващите инспектори са допуснали грешка, като са измерени по малко площи, което е довело и до по нисък размер на СПО.

С решение 5053 от 20.04.2021 г. по адм. дело 786/2021 г. тричленен състав на ВАС, първо отделение е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Първата касационна инстанция е приела, че административният съд не е изложил мотиви, защо счита, че измерването на площите за подпомагане, засадени със сливови насаждения е погрешно изчислена в контролния лист /КЛ/ от измерването на място и защо следва да се прибави отстояние от половин междуредово разстояние спрямо последния граничен ред, както е процедирано от вещите лица.

При новото разглеждане на делото от първоинстанционният съд, оспорения АУПДВ отново е отменен. За да постанови този резултат административният съд е описал подробно установеното по делото фактическа обстановка, заключенията на вещите лица по проведените основна и допълнителни СТЕ, заявените обстоятелства от разпитаните по делото свидетели, приложимите материалноправни норми на ЗПЗП, Наредба 10/10.06.2016 г. и условията по сключения между Н. Ганева и ДФ Земеделие договор 15/06/3/0/01157/24.08.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР, за периода 2014-2020 г.

Относно оспорването на съдържанието на КЛ за проверка на място от 14.05.2019 г. /л. 488-489 от дело 37/2020 г./, съдът е приел за установено, че резултатът от посещението е положителен, но се е наложило извършване на повторно посещение, което е насрочено на 28.05.2019 г. Прието е, че в КЛ не се съдържат измервания на имотите, и същият не е опроверган от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Посочено е, че резултатите обектвирани в КЛ са изцяло благоприятни за Ганева, с оглед което оспорването е недоказано и КЛ от 14.05.2019 г. не следва да се изключва от доказателствата по делото.

По отношение на КЛ от посещение на място от 03.06.2019 г. /л.695-696 от дело 37/2020 г./, съдът е приел за установено, че резултатът от посещението на място също е положителен. Ганева е декларирала, че е запозната с приложение 4 от КЛ за посещение, но същото не е приложено по делото. Отбелязано е, че в КЛ липсват отразени измервания. Прието е, че и този КЛ не е опроверган от събраните по делото гласни и писмени доказателства, предвид което не следва да се изключва от доказателствата по делото.

По делото е оспорен и доклад от проверка на място от 01.07.2019 г. /л.801 - л. 825 от дело 37/2020 г./, в частта му относно размерът на площите със сливови насаждения. Оспорването е обосновано с твърдения, че площите са измервани до последните дървета, като не е отчетено, че същите не може да се засаждат на границата на имота, предвид което площта на тези имоти е по-малка. Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 52 изр. първо ЗС и е отбелязал, че същата е обща и касае, както урбанизирани територии, така и неурбанизирани такива. Въз основа на заключението на ВЛ, съдът е приел за установено, че сливовите дървета и към момента са над 3,50 метра високи и попадат в хипотезата на високи дървета, като за тях е разрешено да се насаждат на не по-малко от 3 метра от имотната граница. Отбелязано е, че измерването на площта със сливови дървета е извършено от служителите на ТИ до последните дървета в реда, което е потвърдено и от свидетелските им показания. Извършено е измерване на площите с помощта на GPS по границата на културата. Измерването е осъществено по този начин, защото в същия смисъл са указанията за измерване, посочени в Работни инструкции - директни плащания Правилник на дирекция Технически инспекторат /л.1220-1270 от дело 37/2020 г./, което е потвърдено и от ВЛ. Съгласно указанията /л. 1241 от дело 37/2020/, за трайни насаждения от видове лозя, черупкови и маслини измерването се извършва на разстояние половин междуредово разстояние спрямо последния граничен ред . Според съда, сливите са костилкови овощни видове, и служителите на дирекция ТИ са извършили измерването до последните дървета в реда, като не е измерено никакво допълнително разстояние. Обоснован е извод, че така извършеното измерване е неправилно с оглед разпоредба на чл. 52, изр. първо ЗС. Съдът е изложил мотиви, че указанията за начина на измерване не следва да бъдат съобразявани, доколкото същите не са нормативен акт, утвърдени са от изп. директор на ДФ Земеделие , но представляват вътрешно ведомствен акт. Според съда, указанията не са обнародвани в ДВ, но дори да бяха, същите не следва да се прилагат предвид противоречието им със ЗС. Съдът е приел, че тъй като регламентираното в чл. 52 ЗС разстояние не е съобразено от проверяващите, площта на имотите засадени със сливи е неправилно и неточно определена. Преценено е, че неточно измерване е налице само при два от посочените парцели /имоти/ - 1652294 и 06495.106.16. Относно третия имот - УПИ VIll a, кв.14, ВЛ е измерило площ, която е съответстваща на установената при проверката от служителите на ТИ /л.1130 от дело 37/2020 г./., предвид което оспорването на площта на този имот е прието за недоказано.

Според съда, в експертизата липсват основания за определянето на площта на сладката царевица в размер на 0,815 дка, вместо посочените в КЛ на ТИ 0,760 дка. Въпреки че ВЛ посочват площ от 0,815 дка в графата от проверката на ВЛ /л.1130 от дело 37/2020/, в констативно-съобразителната част не е посочено извършването на такова измерване. Отбелязано е, че разпитаните свидетели не сочат неточно измерване на площта, както е при сливите. Направен е извод, че царевицата се измерва по края на културата, като не е необходимо разстояние до края на имота. Предвид установеното засаждане на царевица в междуредията, правилно според съда е прието, че може да се приеме засаждането само за една култура. Обоснован е извод, че КЛ не е опроверган в частта му относно измерването на площта, засадена с царевица.

С тези мотиви първостепенният съд е приел, че КЛ от проверката на място от ТИ от 01.07.2019 г. следва да се изключен от доказателства само в частта му, в която е посочена площта на парцели 1652294 и 06495.106.16, засадени със сливови насаждения, която площ е посочена като измерена и приета за обработваема /л. 806-807 от дело 37/2020/.

В допълнение е изложено, че в представената от ответника инструкция за попълване на таблицата за изчисление на икономическия размер на земеделските стопанства /л. 87-92 от делото/ е посочено при трайните насаждания /л.90/, че Отчита се общата брутна площ, заета с овощни насаждания. Включват се площите с културите, пътеките, пътищата и местата за обръщане на машините . Според съда, въпреки че в инструкцията не е посочено необходимото отстояние от границата на имота, при нейното спазване ще се получи същия краен резултат, доколкото разстоянието от съседния имот е нормално да се използва, като място за обръщане на машините, път или пътека за обработване и бране на сливовите насаждения. Възприет е извод, че насажденията няма как да бъдат обработвани, ако не се предвиди отстояние от съседните имоти, доколкото при липса на такова, короната на дърветата ще бъде в друг имот и ще е невъзможна обработката и брането на плодовете.

Прието е, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставената му компетентност, и при спазване на установените административнопроизводствени правила. Според съда, в случая не е приложим реда, по ЗУСЕСИФ, като не са допуснати процесуални нарушения при издаването на акта.

Като спорен по делото е определен въпроса, налице ли е изпълнение на поетите с договора за подпомагане задължения, визирани в чл. 15, ал.1, вр. чл. 13, ал.1, вр. Приложение 3, т.1 и бизнес-план или увеличение на ИР на стопанството на Н. Ганева, с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, спрямо първоначалния размер, респективно наличието на предпоставките по чл. 37, ал. 1, т. 2, вр. §1, т. 14,6. а и б. г и по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба 10-10.06.2016 г.

За да отговори на спорният по делото въпрос, административния съд е посочил легалните определения на понятията коректно изпълнение на плана , икономически размер на стопанство . Въз основа на заявлението на ВЛ, че СПО по дефиниция означава стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район, за всеки земеделски продукт, съдът е приел, че изчислението на СПО, следва да се осъществи на база на площта на стопанството, както и на база установения брой овошки.

Въз основа на събраните доказателства, ценени по отделно и в съвкупност, първостепенният съд е обосновал извод, че не се установява по категоричен и безспорен начин, наличието на фактическите основания, послужили за издаване на процесния АУПДВ - некоректно изпълнение на бизнес-плана и непостигане на увеличение на ИР на СПО на стопанството на ползвателя, с най-малко 2000 евро, в края на периода. Прието е, че е налице изпълнение на поетите с договора и бизнес-плана задължения от Н. Ганева. Според съда, извършената проверка от ТИ е единствената, при която в КЛ са посочени размерите на обработваемата площ на имотите. Предвид неправилното измерване на площта на имотите засадени със сини сливи и изключването на КЛ от доказателства в тази му час, съдът е възприел за правилни измерванията установени от ВЛ /л. 1130 от дело 37/2020/, а именно, че сливите са с площ общо 10,556 дка, от които в имот 06495.106.16 - 0,300 ха, в имот 55765.165.294 - 0,7056 ха, в УПИ VIll a 16, кв.14 с. Пелишат - 0,0500 ха. Въз основа на тези изчисления на приетата за засадена площ, съдът е възприел за правилен извода на ВЛ, че СПО на стопанството е в размер на 9589,62 евро, което е с повече от 2000 евро в сравнение с началния ИР от 7121,88 евро.

В първоинстанционното решение е посочено, че по делото е проведена допълнителна експертиза във връзка с твърдението на ответника относно ябълковите насаждения, като е извършено изчисление на СПО на стопанството, при което е изхождано от бройката на ябълките, сливите и орехите, и СПО е изчислен в размер от 9304,27 евро /л.44 от настоящето дело/, което отново е повече от 2000 евро над първоначалния размер на стопанството.

Прието е, че в назначените експертизи липсват основания за определяне на площта на сладката царевица в размер на 0,815 дка, вместо посочените в КЛ на ТИ 0,760 дка. Въпреки че ВЛ посочват площ от 0,815 дка в графата от проверката на ВЛ /л.1130 от дело 37/2020/, в констативно-съобразителната част не е посочено извършването на такова измерване. Обоснован е извод, че тази минимална разлика няма да се отрази съществено на СПО на стопанството и същото ще бъде с 59,78 лева /30,57 евро/ по-малко, но отново увеличението на СПО ще е над 2000 евро, доколкото при по-големия размер на площта с царевица СПО е 9304,27 евро /л.44 от настоящето дело/.

Съдът е направил извод, че към крайната дата на периода на проверка на стопанството на Ганева, е налице увеличение на икономическия му размер, измерен в СПО, с повече от 2000 евро, с което е налице изпълнение на заложените специфични цели и задачи по бизнес-плана. Акцентирано е на установения в хода на съдебното дирене по оспорване законосъобразността на АУПДВ факт, че към м. юни. 2020 г.- проверката на ВЛ на място е установила, че овощните и зеленчукови градини, съставляващи стопанството на Ганева, са налице в посочените площи и брой дръвчета, в добро състояние, и с видимо презасаждане на отделни дръвчета. Отбелязано е още, че при проверката на място, приключила с доклад от 01.07.2019 г. /л. 807/, са установени повече от 70% наличие на живи растения /сливи/, при установени от ВЛ 85,03%, при установени бройки от 204 сливи /за имота в с. Пелишат/, при установени 250 бр. от ВЛ.

Първоинстанционният съд е посочил, че в мотивите на АУПДВ не е обсъдена установената от проверяващите бройка дръвчета. Според съда, по делото не се установява и начинът, по който е изчислен посочения в АУПДВ размер на СПО, като липсва приложена таблица за изчисление, съобразно Приложение 1 на Наредба 10/10.06.2019 г., доколкото в акта е посочен само краен резултат от 679,38 евро. Направен е извод, че не може да се осъществи контрол за законосъобразност на процесния АУПДВ, като в мотивите му е посочено само, че е установен по-малък размер на обработваемата площ на сливовите насаждения - 8,13 дка, при заявени 11 дка, и при сладката царевица - 0,76 дка, при заявени 1,07 дка.

Административният съд е преценил още, че е налице реално увеличение на стопанството на Ганева, чрез добавяне на имот 06495.106.16 в с. Брестовец, от който ябълково насаждение от 1,498 дка и сливови насаждения от 3,000 дка, за което е сключен анекс към договора, което също не е залегнало в мотивите на акта.

Съдът е констатирал, че в АУПДВ не е обсъдено и взето предвид изпълнението на останалата част от бизнес-плана, касаещ преминаване на обучение и механизация на стопанството, като включени в Таблица 7 - по смисъла на §1, т.14, б. а и като основание по чл. 37, ал.1, т.2 от Наредба 10.

На следващо място първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ответника, че ябълките в действителност са били под 70 %, но са взети предвид и СПО е изчислен въз основа на цялата площ на ябълките, като същите не са изключени с 0 СПО. Прието е, че това твърдение не следва да бъде съобразявано, доколкото КЛ от проверката по отношение на площта на ябълковите насаждения не е опроверган и не е изключен от доказателствата по делото, като правилно ВЛ са приели посочената в него площ на ябълковите насаждения, която са и измерили на място, като са установили, че е същата. Според съда, при новото произнасяне, директорът на ОД на ДФ Земеделие следва да се обоснове на заключението по отношение на площта на ябълковите насаждания. Същата площ следва да бъде съобразена при изчисляване на СПО на стопанството. Относно представените от ответника в хода на съдебното дирене таблици за изчисляване на икономическия размер, съдът е приел, че са тези по наредба 10 и същите не са част от оспорения АУПДВ, като може само да се предполага, че е направено същото изчисление.

Прието е още, че цитираната от ВЛ разпоредба на чл. 94 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/ не е относима към настоящия спор.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Настоящото съдено производство е в стадий на втора касация.

По делото са безспорни фактите и обстоятелствата установени с решение 5053 от 20.04.2021 г. по адм. д. 786/2021 г. на ВАС, първо отделение.

Липсва спор относно приетото, че процесния АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените в тази насока мотиви на ВАС не следва да бъдат приповтаряни и в настоящото съдебно решение.

Не е спорно, че на 24.01.2018 г. между ДФ Земеделие и Н. Ганева на основание чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от Наредба 10/10.06.2016 г. и заповед за одобрение на заявлението за подпомагане 03-150-РД/10 от 24.01.2018 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие Плевен е сключен договор 15/06/3/0/01157 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПЗСР за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР. Съгласно чл. 1 и чл. 3 от договора, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 29 337 лв. /левова равностойност на 15 000 евро/ на два етапа първо плащане в размер на 19 558 лв. /левова равностойност на 10 000 евро/ в срок до два месеца от сключване на договора и второ плащане в размер на 9 779 лв. /левова равностойност на 5 000 евро/ в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер /УИН/ на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение 11 към Наредба 10/10.06.2016 г. заявка за второ плащане, както и в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес-плана и установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес-план. В чл. 3, ал. 3 от договора е регламентирано, че заявката за второто плащане се подава не по-рано от 1 месец от изтичането на срока по чл. 6, ал. 1, според който ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план до 31.10.2018 г. Първият транш от финансовата помощ е изплатен на 02.02.2018 г.

В чл. 9 от договора са регламентирани хипотезите, при които фондът изисква от получателя връщане на първото плащане и му отказва второто плащане. В издадения от него АУПДВ административният орган се позовава на чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора ползвателят не е постигнал увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2 000 евро, измерен в СПО най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение. Това изискване е посочено в приложение 3 към договора в т. 1 от Таблица за специфични цели . Освен това административният орган се позовава и на чл. 13, ал. 1 от договора, според който ползвателят се е задължил да изпълни изцяло бизнес плана в срока по чл. 6, ал. 1, а неизпълнението коректно на бизнес плана, вкл. в заложените специфични цели и резултати е основание по чл. 9, ал. 1, т. 2 от него за връщане на полученото първо плащане отказ за изплащане на второто.

Разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора напълно съответстват на чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо от приложимата наредба.

Като фактическо основание послужило за издаването на процесния АУПДВ е посочено неизпълнението на производствената програма на стопанството съгласно таблица 9, раздел втори на бизнес плана по отношение на сливовите насаждения установени 8.13 дка при заявени 11 дка и по отношение на сладка царевица установени 0.76 дка при заявени 1.07 дка. За да обоснове тези констатации органът се е позовал на резултатите от извършената проверка на място в периода 24.06.2019 г. 01.07.2019 г. от служители на Регионален технически инспекторат /РТИ/ при ОД на ДФ Земеделие Плевен, обективирани в контролен лист /т. 22, раздел II, Приложение Растениевъдство проверки на земя и трайни насаждения /. Въз основа на резултатите от проверката на място е изчислено нарастване на икономическия размер на стопанството спрямо началния със 679.38 евро, измерен в стандартен производствен обем /СПО/. Изчислен е икономически размер на стопанството с оглед резултатите от проверката, измерен в СПО 7 801.26 евро при начален размер 7 121.88 евро.

Установено е, че с анекс 1 към договора от 26.03.2018 г. срокът по чл. 6, ал. 1 от договора се удължава до 31.03.2019 г. На 28.03.2019 г. е подадена заявка за второ плащане.

В раздел IV от бизнес плана Производствена програма на земеделското стопанство , т. 1 Растениевъдство в таблица 9 са изброени основните култури, налични в стопанството към сключването на договора сливови насаждения 8 дка, орехи 2.929 дка, картофи 0.07 дка, сладка царевица 1.07 дка, десертни лозя 0.22 дка и лук 0.07 дка /общо 12.359 дка/. До датата на изпълнение на бизнес плана следва да се увеличат само сливовите насаждания от 8 на 11 дка., съответно общата площ се увеличава от 12.359 дка на 15.359 дка. С одобреното от органа искане за промяна е поет ангажимент за засаждане допълнително на 1.498 дка ябълкови насаждения и общата площ се променя от 15.359 дка на 16.857 дка.

С решението си тричленният състав на ВАС, първо отделение е приел, че разрешаването на правния спор касае отговора на въпроса относно изпълнението на бизнес плана в частта му на сливовите насаждения, които следва да бъдат 11 дка и насажденията със сладка царевица, които следва да бъдат 1.07 дка., тъй като именно изпълнението в посочените части би следвало да обоснове и увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2 000 евро, измерен в СПО, към 28.03.2019 г.

Безспорно е установено още, че с подадената заявка за второ плащане заявените за подпомагане площи по отношение на сливовите насаждения са следните:

• в имот 55765.165.294 в с. Пелишат 7.500 дка, а при проверката са установени 5.060 дка.

• в имот 06495.106.16 в с. Брестовец 3.00 дка, а при проверката са установени 2.570 дка;

• в УПИ VIIIа-16, кв. 14 в с. Пелишат 0.500 дка и при проверката са установени 0.500 дка.

С подадената заявка за второ плащане заявените за подпомагане площи по отношение на сладка царевица са:

• в УПИ VIIIа-16, кв. 14 в с. Пелишат 0.170 дка, а при проверката са установени 0 , тъй като сладката царевица е засята в част от междуредията на сливовите насаждения.

• в УПИ ХIII-701, кв. 76 в с. Пелишат 0.900 дка, а при проверката са установени 0.760 дка.

В решението си ВАС е отхвърлил, като неоснователен доводът на касатора, че на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане, площта с ябълкови насаждения следва да се изключи от подпомагане, тъй като са констатирани под 70 % живи растения. Тричленният състав на ВАС е приел, че това обстоятелство липсва в мотивите на оспорения АУПДВ и не е взето предвид от органа при изчисляването на нарастването на ИР на стопанството в СПО, с оглед което съдът не е длъжен да го обсъжда и евентуално да потвърди акта на различно фактическо основание, от посоченото в него.

Настоящият касационен състав счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел за документ с невярно съдържание и е изключил от доказателствата по делото КЛ от проверка на място извършена от ТИ на 01.07.2019 г. в частта му, приобщена на л. 806-807 от адм. д. 37/2020 г. на АС Плевен, по отношение на площта на парцелите със сливи 165294 и 06495.106.16., посочена като измерена и приета за обработваема. За да обоснове този извод съдът не е изложил конкретни и обосновани мотиви, които да кореспондират с останалата част от доказателствения материал по делото. КЛ от проверката има характер на доклад по смисъла на чл. 28 от Регламент (ЕО) 796/2004, който съдържа всички елементи, съгласно изискванията на чл. 32, пар. 1 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията. КЛ от посещението на място е официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно установените и обективирани в него факти.

Първоинстанционният съд е провел производство по оспорване истинността /верността/ на официален свидетелстващ документ, който както се посочи има обвързваща материална сила. Не е спорна автентичността, а верността на процесния КЛ. При оспорване истинността на обективираното в официалния свидетелстващ документ удостоверително изявление се установява дали удостоверените от длъжностното лице факти са се осъществили от външна страна така, както е посочено в документа, а не дали същите са законосъобразно извършени, в какъвто смисъл са изводите на съда. Приложението на ЗС /чл. 52/ при засаждане на дърветата е отговорност на собственика /ползвателя/ и е неотносимо към установените от длъжностното лице факти при извършената проверка. Съдът е излязъл извън обхвата на производството по чл. 193 194 ГПК като е обосновал изводите си за неистинност на документа с несъответствие с нормативните изисквания на ЗС, каквато безспорно не е целта на дължимата проверка.

Неправилно съдът е приел, че е оборена доказателствена сила на КЛ в горепосочената част, кредитирайки заключението на вещите лица по допуснатата допълнителна СТЕ, в която е посочена нормативната база въз основа на която са извършени изчисленията по експертизата. Неправилно е прието, че в случая приложение намира чл. 52 от ЗС, съгласно който не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските, с оглед което извършеното измерване от служителите на ТИ до последните дървета в ред с помощта на GPS по границата на културата е неточно и неправилно. За да обоснове приложението на чл. 52 от ЗС, съдът е приел, че от експертизата на вещите лица се установява, че сливовите дървета са над 3, 50 метра високи, доколкото експертизата не е имала за задача да установява височината на засадените сливови дървета. Неправилен е и изводът, че работните инструкции на Техническия инспекторат противоречат на ЗС, като въз основа на този извод е кредитирано заключението по допълнителната експертиза. В чл. 52 от ЗС е регламентирано спазването на законовото отстояние необходимо от съседния имот за засаждане на дървета. В случая спора не засяга въпроса дали е спазено предвиденото в ЗС отстоянието за засаждане на сливите от съседния имот и дали дърветата са правилно засадени от земеделския стопанин. Спорът е свързан с това, дали административният орган правилно е измерил засадените площи, както и дали правилно са отразени в КЛ от проверката и в административният акт. Отстоянието от 3 метра, което се изисква по ЗС не следва да има отражение и да изключва приложението на Правилника за дейността на дирекция Технически инспекторат Процедура и инструкция за работа при извършване на проверка на място по подмярка 6.3. стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР за периода 2014 2020 г., тъй като именно там е уреден начинът за измерване на площите. Работната инструкция въз основа, на която е направено измерването от служителите на ТИ е действаща и приложима. Дори отстоянието от 3 метра да бъде включено в обема на земеделската земя, то не би се променил броят на реално засадените дървета върху нея, както и икономическия размер на стопанството. Спазването на отстояние от 3 метра от съседния имот, съгласно изискването на ЗС не може да санира неизпълнението от Ганева на производствената програма на стопанството, съгласно заложеното от самата нея в таблица 9 от бизнес плана. Дадените в действащата и приложима работна инструкция указания за начина на измерване на площите, не засяга отстоянието за засаждане на дървета от съседния имот, регламентирани в чл. 52 ЗС, а ясно очертават метода, по който следва да се осъществи замерването на площта при проверка, а именно в т. 6 от инструкцията Измерване на трайни насаждения /стр. 22 от същата и стр. 1241 от том IV/ е посочено общото правило, че: Най общо измерването се извършва спрямо последния граничен ред, като не се вземат предвид наличието на липсващи единични растения от него. Тяхната липса, ако е значима, се отразява при определяне на процента на живи растения. . В продължение в инструкцията е посочено и изключението от общото правилно, а именно: За трайните насаждения от видовете лозя, черупкови и маслини измерването се извършва на отстояние половин междуредово разстояние спрямо последния граничен ред. . Видно от съдържанието на цитирания текст е, че изключенията от общото правило по отношение на тайните насаждения са изрично изброените в инструкцията лозя, черупкови и маслини, за които измерването се осъществява на отстояние половин междуредово отстояние спрямо последния граничен ред. Първостепенният съд тълкувайки разширително правилото на посочените методи за измерване в инструкцията, неправилно и необосновано е приел, че за сливовите насаждения, които безспорно са с код 3072 /костилкови овощни видове/ по Наредба 3/1999 г., посочено и в таблица, съдържаща се в приложение 1 към Наредба 10/10.06.2026 г., следва да се съобрази половин междуредово пространство. Трайните насаждения от костилкови овощни видове, каквито са сливите не фигурират сред изрично изброените изключения в работната инструкция, с оглед което за тях е приложимо общото правило за измерване спрямо последния граничен ред, което основателно е поддържано от процесуалния представител на ответника /сега касатор/ в развилите се две първоинстанционни производства. В процесния случай, липсва нормативно установено изискване, че при измерване на трайни насаждения от костилкови овощни видове /в случая сливи/ е необходимо спазването на половин междуредие от последния граничен ред. В първоинстанционното производство не е доказано, че костилковите овощни видове попадат в изключенията посочени в работната инструкция, като изцяло неправилно, за да мотивира приложението на изключението и за сливовите насаждения, съдът се е позовал на чл. 52 от ЗС, който не е относим към отстоянията свързани с измерването на площите и обработването на същите. В подкрепа на тези изводи следва да се посочи още, че в отменителното решение на ВАС е указано Ако ответникът не оспорва, че е налице пропуск в инструкцията и посоченият в нея начин на измерване на площите, засадени с трайни насаждения от видовете лозя, черупкови и маслини следва да се прилага и по отношение на други трайни насаждения като костилковите например, тъй като тази площ е необходима за обработката на площите, то съдът следва да приеме това обстоятелство за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване с изрично определение по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК. , като този въпрос е повдигнат в съдебно заседание от 21.06.2020 г. /след връщане на делото за ново разглеждане от административния съд/, на който юрк. Христова еднозначно е отговорила, че в инструкцията не е налице пропуск и отстоянието от половин междуредово разстояние не следва да се прилага за костилковите овощни видове. Предвид изложеното се налага обоснования извод, че осъщественото замерване на площите със сини сливи от служителите на отдел Регионален технически инспекторат към ОД на ДФ Земеделие - гр. Плевен, обективирано в КЛ от проверка на място от 01.07.2019 г. е правилно.

Безспорно е установено в случая и от решението на ВАС, с което делото е било върнато за ново разглеждане на първоинстанционният съд, че инспекторите са спазили изискванията на инструкцията и са извършили измерването спрямо последния граничен ред, което е потвърдено и от свидетелски показания на същите. Въз основа на КЛ от проверката и свидетелските показания, ВАС е установил също, че са изпълнени и изискванията относно толеранса при измерването.

Въз основа на гореизложеното, КЛ от проверка на място от 01.07.2019 г. извършена от Регионален технически инспекторат към ОД на ДФ Земеделие гр. Плевен, следва да се кредитира, като се приемат за верни отразените в него констатации в частта му по отношение на площта със сливови насаждения от 8,13 дка и сладката царевица от 0,76 дка, както и относно изчисления икономически размер на стопанството /ИР/, измерен в стандартен производствен обем /СПО/ на земеделското стопанство на Н. Ганева в размер от 7801,26 евро, което представлява нарастване на икономическият размер на стопанството с 679,88 евро, измерен в СПО, спрямо началния икономически размер към момента на кандидатстване от 7121,88 евро.

В представения и одобрен бизнес план, Н. Ганева е заявила размерът на площите и културата, която ще бъде засадена върху тях до датата на изпълнение на бизнес плана, съгласно раздел IV Производствена програма на земеделското стопанство , т. 1 Растениевъдство , таблица 9 /лист 48 от адм. д. 37/2020 г./, като следва да се увеличат само сливовите насаждения от 8 дка на 11 дка, а за сладката царевица 1,07 дка. Въз основа на тези данни и на данните установени при проверката на място от 01.07.2019 г., правилни са изводите на административния орган, че заявеното намерение не е осъществено от земеделския производител, като не са оборени от доказателствата по делото констатациите на оспорения АУПДВ, с оглед което акта се явява законосъобразен, издаден при наличието на материалнопраните предпоставки по чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 10 от 10.06.2016 г.

Като е приел обратното и е отменил оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е постанови неправилно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Н. Ганева против АУПДВ 15/06/3/0/01157/3/01/04/01 от 04.12.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Плевен, като неоснователна.

С оглед изхода от спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени претендираните и своевременно заявени разноски за всички съдебни инстанции възлизащи общо в размер на 5 137 лв., от които: - по адм. д. 37/2020 г. на АС Плевен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1117 лв.; - по адм. д. 786/2021 г. на ВАС, държавна такса в размер на 234, 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 1117 лв.; - по адм. д. 333/2021 г. на АС Плевен, 200 лв. депозит за вещо лице по допълнителна СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в размер от 1117 лв.; - за настоящото адм. д. 1207/2022 г. на ВАС, държавна такса в размер на 234, 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 1117 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,