Решение № 8735 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7096/2016 г.

Решение № 8735 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7096/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "З.-4-С. Б.", подадена чрез адв. И. срещу решение № 2301 от 07.04.2016 г. по адм. дело № 10933/2014 г. по описа на Административния съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1431117 от 17.06.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1748 от 02.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). С обжалваното решение ЕТ " З.-4-С. Б." е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП сумата от 600.23 лв. разноски по делото. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил жалбата му срещу процесния АПВ, тъй като касаторът е внесъл ДДС при закупуване на стоките по фактурите, за който се иска възстановяване на ДДС. Т., че стоките не са били налични към датата на регистрацията по ЗДДС, защото същите са придобити и реализирано от търговеца преди акта за регистрация. Иска решението да бъде отменено, като бъде отменен АПВ. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил АПВ № 1431117 от 17.06.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1748 от 02.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано да бъде възстановена сума в размер на 5 404.60 лв. за периода м. 04.2009 г. - м. 04.2010 г., формирана от стоки, закупени преди регистрацията по ЗДДС. По делото е установено, че с оспорения акт е издаден на основание чл. 129 ДОПК, във връзка с подадено искане от ЕТ "З.-4-С. Б." за прихващане или възстановяване с вх. № 1534-00-172 от 30.04.2014 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу процесния АПВ. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да се допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото са допусната Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и две допълнителни ССЕ. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и заключенията по ССЕ, които не са оспорени от страните и въз основа на тях е приел, че фактурите за които се претендира възстановяване на ДДС не са включени в справки-декларации на лицето по ЗДДС, както и че стоките по тези фактури не са описани в регистрационния опис на наличните стоки към датата на регистрацията. По делото не е било спорно и обстоятелството, че стоките не са били налични към датата на депозиране на искането за прихващане и възстановяване - 30.04.2014 г, тъй като са били реализирани преди това. Поради изложеното съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, както и предпоставките по чл. 75 ЗДДС (редакция към датата на регистрацията през 2010 г.) и е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу АПВ. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и въз основа на тях е стигнал до правилни и законосъобразни изводи. Правото на приспадане на данъчен кредит се претендира в хипотеза на чл. 74, ал. 1 ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията. В цитираната разпоредба изрично е посочено, че това право възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са изпълнени едновременно следните условия: 1. налице са изискванията на чл. 69 и 71 ЗДДС; 2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата; 3. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация; 4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон. Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 ЗДДС възниква на датата на регистрацията по този закон. Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗДДС за дата на регистрацията се смята датата на връчване на акта за регистрация. В случая е установено, че касаторът е притежавал процесните стоки преди датата на регистрацията, но същите не са били наличните активи към датата на регистрацията. Освен това и в самата касационна жалба се твърди, че стоките не са били налични към датата на регистрацията по ЗДДС, защото същите са придобити и реализирано от търговеца преди акта за регистрация. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства и заключенията по ССЕ се установява, че фактурите за които се претендира възстановяване на ДДС не са били включени в регистрационния опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Поради изложеното административният съд правилно е приел, че в случая не са налице условията на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, както и предпоставките по чл. 75 ЗДДС и правилно е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу процесното АПВ. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение