Решение № 9237 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14649/2012 г.

Решение № 9237 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14649/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Златина Бояджиева, срещу решение № 2078/08.10.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2886/2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че действително платената цена е тази по фактурата, представена от "САДАТ" ООД при учредяването на митническия режим. В решението на митническия орган се съдържат мотивирани твърдения, подкрепени с писмени доказателства, относно начина на определянето на митническата стойност. Жалбоподателят не е представил нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство доказателства за това кой, кога и по какъв начин е извършил плащането. Извлечението от сметка 404 "Доставчици във валута" на дружеството показва, че са отразени суми като задължения, но не е налице счетоводно отразяване на извършено плащане. Претендира се отмяна на решението на Административен съд - Пловдив и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "САДАТ" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 1619/24.10.2011 г. на началника на Митница Пловдив, както и да се присъдят направените разноски за преводи и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "САДАТ" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Васил Левски" № 168 оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Гацова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинт. страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било решение № 1619/24.10.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което на основание чл. 29 и чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета е определена митническа стойност на стоката по ЕАД № 10ВG003000Н0093598/22.06.2010 г., поставена под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление на стоки: 1. пластмасови капачки за бутилки с нето тегло 78 кг. и 2. пластмасови бутилки с вместимост, непревишаваща 2 л., с нето тегло 1107 кг. в размер на 2451.52 евро, равняващи се на 4794.76 лв. + транспортни разходи 74.54 лв. вместо декларираните 1248.56 евро или 2441.94 лв. и съответно е определено задължение на "САДАТ" ООД за допълнително заплащане на ДДС в размер на 485.46 лв. на основание чл. 201, § 1, б. "а", § 2 и § 3 вр. чл. 214, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета за приемане на Митнически кодекс /МК/ ведно със законната лихва на основание чл. 232 § 1, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета. Митническата стойност е определена въз основа на фактурата, представена от износителя пред турската митническа администрация при оформянето на износната операция. Пловдивският административен съд е отменил оспореното решение, като е приел следното: От страна на административния орган по делото са представени взаимно противоречащи си частни свидетелстващи документи, в които са посочени различни условия на доставката и различни цени на стоките. Не са налице други доказателства, въз основа на които по безспорен начин да се установява митническата стойност на внесените стоки. Изводът е, че необосновано и немотивирано в оспореното решение на началника на митницата е определена митническата стойност, което като резултат има за последица нарушение на материалния закон. След като са установили, че не са представени безспорно документи за митническата стойност по смисъла на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, митническите органи е следвало да определят същата по особените правила на чл. 30 и следв. от същия. Така постановеното решение е правилно. Между "Календер Кимия Сан Ве Тидж Лтд. Шти" - Турция и "САДАТ" ООД в качеството му на дистрибутор е сключен на 10.06.2010 г. договор, приложен на л. 17 от делото, относно внесените стоки - пластмасови бутилки и капачки. Според чл. 7 от същия, уреждащ начина на плащане, страните са се договорили, че като основание за заплащане ще се приемат цените по фактурите СРТ, изпратени от "Календер Кимия". Заплащането ще става в срок от 30 дни от датата на пристигането на оригиналната фактура у "САДАТ" ООД. Уточнено е, че цените на износните фактури не са посочени в договора и ще се прилага цената, посочена във фактурата, която ще бъде изпратена. С декларация от 07.03.2012 г. представляващият "Календер Кимия", че турското дружество е в договори отношения със "САДАТ" ООД на основание сключените договори за дистрибуторство, сключени на 10.06.2010 г. и на 08.07.2011 г. Договорите са подписани от името на турското дружество от оторизирано за целта лице, като подписът му е скрепен с официален печат. Договорите са валидни и отразяват пълно и вярно възникналите между двете дружества правоотношения. С втората декларация се потвърждава цената на стоките, продадени на "САДАТ" ООД - пластмасови бутилки 1000 мл. - 1053 евро за 1 тон и пластмасови капачки за бутилки - 1053 евро за 1 тон, както и стойността на фактура № 297159 от 21.06.2010 г. - 1248.56 евро. Посочените цени на стоките за тон /СРТ/ фигурират във втория договор от 08.07.2011 г. и съответстват на фактурата с посочения номер, представена от "САДАТ" ООД при митническото оформяне на вносната операция. Условията на доставката, съгласно договора и съгласно тази фактура, са СРТ /превоз, платен до уговореното местоназначение/ - в случая Пловдив. Квитанцията за плащане, издадена от турското дружество /л. 103 от делото/, потвърждава плащане в брой на сумата от 1248.56 евро по фактура № 297159 от 21.06.2010 г. на 25.06.2010 г. На основание Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, обн. ДВ, бр. 87 от 29 юли 1998 г. българските митнически власти са поискали да бъде извършена проверка от страна на турската митническата администрация на процесната фактура. С отговора от страна на Министерство на митниците и търговията на Република Турция, Главно управление за ЕС и външни взаимоотношения са представени износните декларации за двата вида стоки и фактура към тях със същия номер и дата, според която цената на пластмасовите капачки при условие на доставката FOB /Франко борд/ е 280 евро, а на пластмасовите шишета 2 171.52 евро /общо 2 451.52 евро/. Както правилно е приел първоинстанционният съд, във връзка със стойността на внесените стоки са представени частни документи, съдържащи различна информация относно цена и условия на доставка. Доколкото условието на доставката, посочено във фактурата, представена от жалбоподателя пред българските митнически власти, съответства на договореното между страните в сключения договор, а цената - на тази, договорена между тях изрично във втория договор и потвърдена от представляващия турското дружество като такава и за периода 2010 г., правилен е изводът на съда, че именно въз основа на тази фактура следва да се определи митническата стойност на основание чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, която е договорната стойност /реално платената или подлежащата на плащане цена/. От страна на турската митническа администрация в отговор на отправеното искане не е представен официален свидетелстващ документ, обективиращ резултатите от извършено разследване, който би имал обвързваща съда доказателствена сила по отношение на фактите, предмет на удостоверителното изявление на митническите органи, доколкото съгласно чл. 16 от спогодбата, той би могъл да се ползва като доказателство в съдебния процес. Представена е фактура, която като частен документ, следва да бъде преценявана от съда заедно с всички останали събрани по делото доказателства. Липсата на доказателства за това кой, кога и къде е извършил плащането от името на българското дружество не е основание да се приеме, че договорната цена /реално платена или подлежаща на плащане/ не е тази, посочена във фактурата, представена от българското дружество пред митническите органи. Същото се отнася и до счетоводното отразяване на задълженията към турското дружество в счетоводството на "САДАТ" ООД. Установеното по-горе дава основание на настоящата касационна инстанция да приеме, че решението на Пловдивския административен съд е постановено при точно прилагане на материалния закон. Същото не е необосновано. Изводите на съда относно правнозначимите факти са направени в съответствие с правилата на логическото мислене. Поради това, като правилно и законосъобразно, същото следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, прдл. първо от АПК. При този изход на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. С оглед правния интерес и на основание чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение