Решение № 13573 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2020 г.

Решение № 13573 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Камо Билд Груп" ООД – гр. Варна срещу решение № 336/27.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2290/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03000318005450-091-001/23.04.2019 г., поправен с РА № П-03000319078469-003-001/08.05.2019 г, издадени от органи по приходите при ТД на НАП., потвърден с решение № 138/22.07.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП за определени задължения за ДДС, вследствие отказано право на данъчен кредит в общ размер от 47 350, 32 лв. и лихви – 22 710, 75 лв. за данъчни периоди на месец октомври 2013 г., м. декември 2014 г., от месец април до месец декември 2015 г., от месец януари до месец декември от 2016 г. и от месец януари до месец декември 2017 г., съотв. изменен с решението на посочения решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК за ДДС от 2 097 лв. на 1 557 лв. и лихви от 803, 62 лв. на 606 лв. за данъчен период на месец юни 2015 г. Жалбата е отхвърлена и в частта за корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. в общ размер от 13 785, 50 лв. и лихви - 3 989, 68 лв. и в тази част решението също се обжалва от "Камо Билд Груп" ООД. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на дружеството адв. Чемширов, който претендира и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП в представена по делото писмена защита на юриск. И. Йовкова моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП е подал частна жалба срещу решение № 646/04.06.2020 г., постановено по същото дело в частта, имащо характер на определение за разноските по чл. 248 ГПК.

Ответникът по частната жалба [фирма] – гр. Варна чрез адв. Чемширов, я оспорва.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната и частната жалба са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. по чл. 230 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са частично основателни поради следните съображения:

По касационната жалба на "Камо билд Груп" ООД.

1. Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на дружеството за непризнато право на данъчен кредит по фактури от "Ню строй вижън" ЕООД, "Ню строй къмпани" ЕООД, "Холо строй груп" ЕООД, "Флор екс пи" ЕООД, "Строй билд къмпани" ЕООД, "ИБ 2013" ЕООД и "Елит МММ" ЕООД (съобразно изменената част за последно посочения доставчик с решението на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Варна), е възприел констатациите на приходните органи, че за фактурираните услуги от посочените доставчици не са представени доказателства за фактическото им изпълнение, както и такива относно търговската кореспонденция между страните по доставките, вкл. за начина на осъществяване на контакт при договаряне на доставките с доставчиците-изпълнители. Наличието на фактури и договори съдът е счел, че свидетелстват само за наличие на облигационна връзка между страните, но само въз основа на тях не може да се заключи, че поетите съгласно съдържанието им задължения, са изпълнени.

Според съда осчетоводяването на доставките и тяхното заплащане нямат решаващо значение за реалността на доставките и в този смисъл те имат характер на косвени доказателства.

Посочено е в решението, че реалността на доставките не се доказва и с депозираните на 29.10.2019 г. молба доказателства, като съдът е приел, че съдържащото се в тях споразумение от 16.06.2017 г., с което се уреждат отговорностите по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, взаимното информиране за рисковете при работа и координиране на дейностите за предпазване на работещите от тези рискове, не е предмет на процесните доставки.

За изпълнението на строителна услуга към дружеството "Щрабаг" ЕАД, съдът е приел, че не е сред ревизираните, поради което не следва да бъде обсъждана.

Относно представените от жалбоподателя доказателства – договори и протоколи за приемане на извършените дейности, за тях съдът е отбелязъл, че са били представени с административната преписка и са съобразени от органа по приходите при издаване на оспорения ревизионен акт.

За приложените товарителници по време на ревизията в обжалваното решение са изложени мотиви, че те са неотносими, тъй като касаят период, който не е предмет на ревизията.

Съдът подробно е обсъждал доказателствата за кадровата обезпеченост на доставчиците и от тях също е извел извод за нереалност на спорните доставки

По отношение на представените в съдебното производство протоколи за приемане на извършените услуги, съдът е приел, че те могат да бъдат съставени във всеки един момент, тъй като не са представени от страна на жалбоподателя документи, доказващи реалността на доставките, както и че не са представени доказателства за кореспонденцията между търговците, за закупуване на строителни материали, организация, изпълнение и други специфични за дейността и съобразени с разпоредбите на ЗУТ за съставяне на в хода на строителството документация. Същите мотиви съдът е изложил и по отношение на представените в административното производство приемателно-предавателни протоколи и фактури от "Флор екс пи" ЕООД, тъй като не доказвали, че реално са били извършени съответните дейности, а от други представени приемателно-предавателни протоколи съдът е посочил, че не става ясно дали се отнасят до процесните услуги.

Въз основа на горните изводи съдът е приел, че са правилни изводите на ревизиращите органи за липса на реалност на доставките по всички издадени фактури от "Ню строй вижън" ЕООД, "Ню строй къмпани" ЕООД, "Холо строй груп" ЕООД, "Флор екс пи" ЕООД, "Строй билд къмпани" ЕООД, "ИБ 2013" ЕООД, поради което е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ от правото на данъчен кредит.

Съдът е отхвърлил жалбата и в изменената част на ревизионния акт с решението на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Варна. Изрично е посочено в диспозитива, но в мотивите само са отразени констатациите на ревизиращите органи в тази част за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури от "Елит МММ" ЕООД за доставки на материали, различни видове профили, лепило, церазит и др., за които е констатирано, че не е доказана реалността на доставките.

2. За определените задължения за корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. съдът е взел предвид изложените мотиви в частта по ЗДДС и е приел за законосъобразно установените с ревизионния акт данъчни задължения предвид увеличения финансов резултат с оглед неустановената реалност по доставките, по които е отказано право на данъчен кредит от доставчиците "Ню строй вижън" ЕООД, "Ню строй къмпани" ЕООД и "Строй билд къмпани" ЕООД. За задълженията за корпоративен данък с оглед извършеното увеличение съдът е възприел посоченото в ревизионния акт основание по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, като за 2016 г. размерът е 3 369 лв. и лихви – 2063, 25 лв., а за 2017 г. –10 389, 50 лв. и лихви – 1 926, 43 лв.

Обжалваното решение е частично неправилно.

В частта по ЗДДС.

Преценката за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е свързана главно с обсъждане в цялост на всички доказателства, установяващи фактическото изпълнение на доставките на стоки или услуги – чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС.

В процесния случай решаващият административен съд е обсъдил неотносими доказателства за правния спор по реалността на фактурираните доставки. Кадровата, материалната и техническата обезпеченост на доставчиците не е законова предпоставка за признаване правото на данъчен кредит на получателя по доставките. Касае се за действия, респ. бездействия на доставчиците, които не могат да се контролират от получателя на спорните доставки. В тази връзка следва да се посочи, че и в решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-140/11, както и по дело С-18/13 изрично се сочи, че не може да се отказва правото на данъчен кредит на получателя по доставката, ако доставчиците му не са представили доказателства за тяхната обезпеченост – кадрова, материална и техническа. Тази утвърдена съдебна практика на СЕС, както и на ВАС не е била взета предвид нито от ревизиращите органи, нито от първоинстанционния съд.

В тази връзка подробното описание чрез преразказване на всички действия на приходните органи в хода на ревизията по изследване кои са работниците на доставчиците и с какви договори са работили – граждански или трудови и по какъв начин са получавали от работодателите си заплащане за труда им, е без значение за признаване правото на данъчен кредит. Всичко това е неотносимо към преценката за реалността на доставките, но съдът е приел, че от тези описани факти и обстоятелства не може да се направи извод, че процесните доставки са реално осъществени предвид, че те нямат законова опора.

Макар да е отразил в съдебния си акт, че "Камо Билд Груп" ООД е бил изпълнител по договори с различни възложители, съдът е приел за неотносими доказателствата от "Щрабаг" ЕАД, тъй като според него не се отнасяли до ревизираните периоди. По делото са налице доказателства, че ревизираното дружество е главен изпълнител по договор за изпълнение на СМР за обект "Офис-сграда - Експо 2000", фаза IV, УПИ V, кв. 1, м. "Погребите" в София и възложител "Щрабаг" ЕАД, поради което съдът не е преценил относимостта на тези доказателства по чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Представени са и доказателства, че "Камо Билд Груп" ООД е главен изпълнител и по други договори с "Планекс трейд" ООД, "Бигла III" ООД и "Интертек Интернешънъл" ООД. Доказателствата по тези доставки са представени пред първоинстанционния съд. В решението при административното обжалване са признати последващите доставки към главните възложители, посочени по-горе, но е посочено, че това не води до категоричен извод за реалността на доставките, без да е обсъдена разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС и доказателствата за преките доставки.

По преките доставки ревизиращите органи, а впоследствие и първостепенния съд са изброили доказателствата за реалността по доставките от "Ню строй вижън" ЕООД, "Ню строй къмпани" ЕООД, "Холо строй груп" ЕООД, "Флор екс пи" ЕООД и "Строй билд къмпани" ЕООД, но е достигнал до незаконосъобразни изводи, че с тях не се доказва фактическото изпълнение на спорните доставки. От представените договори, приложени към тях, анекси с посочване на отделните видове СМР, актове № 1 и приемателно-предавателни протоколи, обр. 19 се установява, че договорените СМР и доставки на материали, са действително извършени. Тези частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК от процесуалния представител на приходната администрация в съдебното производство и това не е взето в предвид и от решаващия съд. При неоспорването на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание у "Камо Билд Груп" ООД за нея, приходните органи не са установили и като е потвърдил направените в ревизионния акт констатации за недоказаност на реалността на фактурираните доставки за извършени СМР – монтаж и облицовка на бонд, монтаж на плоскост HPL, обшивка метална пергола, монтаж на дограма и др., съдът е постановил неправилно решение.

Описаните в ревизионния доклад, съотв. в ревизионния акт факти и обстоятелства са преповторени от съда, а по отношение на други събрани доказателства в ревизионното и съдебното производство, решаващият съд е направил неправилна преценка на доказателствата, като е обсъдил неотносими за правото на приспадане на данъчен кредит факти и обстоятелства, а законовите предпоставки и представените във връзка с тях доказателства за реалното изпълнение на процесните доставки, не са обсъдени в цялост и това е довело и до неправилност на решението. Освен, че неправилно е обсъдил доказателствата, съдът не е разпределил правилно и доказателствената тежест между страните в правния спор. Липсата на доказателства за търговската кореспонденция между страните по делото, съдът неправилно е преценил, че тя спомага за неустановяване реалността на доставките от посочените доставчици, като в същото време е игнорирал други относими доказателства за реалността на доставките.

От друга страна съдът неправилно е приел, че след като доказателства за реалност на доставките са представени от доставчиците, незаконосъобразно получателят е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит. Без значение коя от двете страни по доставките е ангажирала доказателства за реалното предаване на стоките по чл. 6, ал. 1 ЗДДС или за фактическото осъществяване на услугите, стига при преценката им да се установи, че те съдържат достатъчно информация за доставките и да са двустранно подписани. В процесния случай обаче изрично в решението на решаващия орган е посочено, че доказателства като фактури, договори, актове, обр. 19, приемателно-предавателни протоколи и счетоводни документи, са представени от жалбоподателя, което оборва възприетото от органите, извършили ревизията и първоинстанционния съд, че такива доказателства са представени само от доставчиците, което в никакъв случай не е укоримо и подлежи на обстойна преценка от съда за реалността на спорните доставки.

За доставките от "Ню строй вижън" ЕООД е установено по делото, че освен 2 бр. фактури за данъчни периоди на месеците юли и август на 2016 г. с общ размер на ДДС 2 502 лв., са представени и актове № 1 за извършените СМР – "монтаж и облицовка на бонд" и "монтаж на стъклен парапет", както и приемателно-предавателни протоколи, а също и счетоводни документи, отнасящи се до процесните фактури.

За доставките от "Ню строй къмпани" ЕООД е установено по делото, че са представени 11 бр. фактури с общ размер на ДДС 15 667, 05 лв. за данъчни периоди на месеците декември 2014 г., от април 2015 г. до ноември 2015 г. с предмет "доставки на материали" и приемателно-предавателни протоколи, както и счетоводни документи.

За доставките от "Строй билд къмпани" ЕООД са издадени и представени по делото 8 бр. фактури за данъчни периоди на месеците декември 2016 г., януари, февруари, април, октомври, ноември и декември 2017 г. с общ размер на ДДС 13 864, 17 лв., оферти по договори, приемателно-предавателни протоколи, обр. 19, приложение № 1 към договора от 04.09.2016 г. Предметът на фактурите е свързан с "монтаж облицовка на бонд".

За доставките от "Флор екс пи" ЕООД пред първоинстанционния съд са представени 12 бр. фактури за данъчни периоди на месеците март, юли, септември, октомври, ноември и декември 2014 г, и от април 2015 г. до ноември 2015 г. с общ размер на ДДС 13 777, 13 лв. с предмет "доставки на материали" и "извършване на СМР-услуги", както и приемателно-предавателни протоколи, подробно описани в първоинстанционното решение.

За доставката от "Холо строй груп" ЕООД е издадена една фактура през месец ноември 2011 г. с предмет "СМР" и с ДДС1 800 лв., като са представени от жалбоподателя в хода на ревизията и договор и приложение № 1 към него, приемателно-предавателни протоколи, както и счетоводни документи.

За доставките от "ИБ-2013" ЕООД с общ размер на ДДС 268, 40 лв. са издадени и представени 2 бр. фактури за данъчни период на месец декември 2014 г. с предмет "доставка на материали", но за тези доставки не са представени доказателства за реалността им – приемателно-предавателни протоколи или други двустранно подписани документи между страните по доставките, от които да се установи предаване на материалите от доставчика към получателя.

За доставката от "Елит МММ" ЕООД с ДДС в размер на 1 557 лв. (в тази част ревизионният акт е изменен с решението при административното обжалване от 2 097 лв. на 1 557 лв. главница и лихви от 803, 62 лв. на 1 557 лв. главница и лихви – 606 лв.) е представена само фактура от месец септември 2013 г. за доставка на профил CD, строително лепило, цимент, церазит и плочки, но не са представени доказателства за реалност на доставката. Представен е приемателно-предавателен протокол, но той е за предходната доставка между "Елит МММ" ЕООД и неговия доставчик "Брейнс И" ЕООД. Липсата на доказателства за приемане и предаване на стоките по пряката доставка, не могат да доведат до извод за законосъобразно упражняване от получателя на правото на данъчен кредит.

Относно доставките от "ИБ-2103" ЕООД и "Елит-МММ" ЕООД правилно първоинстанционният съд е възприел отказа на ревизиращите органи за правото на приспадане на данъчен кредит поради липсата на доказателства за реалността им. Наличието на фактури е само едно от законовите изисквания – чл. 71, т. 1 ЗДДС и при липсата на другите предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, както и при наличие на отрицателната предпоставка по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, законосъобразно първостепенният съд не е признал посоченото материално право на "Камо Билд Груп" ООД по доставките от "ИБ 2013" ЕООД и "Елит-МММ" ЕООД. В тази част съдебното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

За останалите доставки от "Ню строй вижън" ЕООД, "Ню строй къмпани" ЕООД, "Холо строй груп" ЕООД, и "Строй билд къмпани" ЕООД, както вече беше посочено по-горе, неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Камо Билд Груп" ООД. Обсъждането приоритетно на доказателства за кадровата обезпеченост на доставчиците – трудовите и гражданските договори на работниците, сметките за изплатени суми и декларациите на същите, не води до извод за нереалност на доставките. Съдът неправилно е преценил представените приемателно-предавателни протоколи, игнорирал е и наличието на количествено-стойностни сметки и актове, обр. 19 и е направил незаконосъобразен извод, че с тях не се доказва реалността на доставките на стоки и услуги, като е преповторил констатациите в ревизионния акт. Нито приходните органи, нито решаващият съд са изложили мотиви, че е налице данъчна измама и, че получателят на фактурите е знаел или е бил длъжен да знае, че доставчиците му са извършили данъчна измама. Като е акцентирал на кадровата обезпеченост на доставчиците, а не на доказателствата, установяващи реалността на доставките на строителни материали и на СМР-услуги, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионният акт в посочената част следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Същото се отнася и до доставките от "Флор екс пи" ЕООД по издадени 12 бр. фактури за данъчни периоди на месеците март, юли, септември, октомври, ноември и декември 2014 г. и от април 2015 г. до ноември 2015 г. с общ размер на ДДС 13 777, 13 лв. за доставки на материали и извършване на СМР-услуги решението в тази обжалвана част е неправилно постановено. В хода на ревизионното производство при поискване от ревизиращите органи са представени доказателства за реалността на процесните доставки. Като се има предвид наличието на фактури и договори с приложения към тях за отделните видове СМР, както и представени след извършена насрещна проверка от ревизиращите органи и приемателно-предавателни протоколи за доставките на материали и приемателно-предавателни протоколи, обр. 19 за доставки на услуги следва да се приеме, че е налице реално изпълнение на фактурираните доставки. Отново в първоинстанционното съдебно производство са представени приемателно-предавателните протоколи, като неправилно съдът е приел, че същите нямат достоверна дата предвид, че са представени от дружеството при поискването им по време на ревизията. Неправилно и в тази част решаващият съд е приел, че не се установява фактическо изпълнение на спорните доставки от "Флор екс пи" ЕООД и като е отхвърлил жалбата за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 13 777, 13 лв., съдът е постановил и в тази част неправилно решение, което подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отмени ревизионния акт.

В частта по ЗКПО.

Като се имат предвид мотивите, изложени от настоящия съдебен състав на касационната инстанция в частта по ЗДДС, следва да се приеме, че неправилно съдът е потвърдил приетото в ревизионния акт основание за увеличение на финансовия резултат по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО с данъчните основи по доставките от "Ню строй вижън" ЕООД, "Ню строй къмпани" ЕООД и "Строй билд къмпани" ЕООД за 2016 г. и 2017 г., като общият размер на корпоративния данък за посочените ревизирани години е 13 785, 50 лв. и лихви 3989, 68 лв. При наличие на доказана реалност на процесните доставки, не е следвало съдът да приема, че са налице документално необосновани разходи по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Реално осъществените доставки по фактурите от посочените доставчици, сочат и на документална обоснованост по ЗКПО, поради което неправилно съдът е потвърдил констатациите на приходните органи за увеличение с данъчните основи по спорните доставки на финансовия резултат на ревизираното дружество за 2016 г. и 2017 г. В тази част решението е неправилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионния акт в посочената част бъде отменен като незаконосъобразен.

По частната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Варна.

Частният жалбоподател обжалва и решение № 646/04.06.2020 г. по горното дело в частта, имащо характер на определение, с което е оставена без уважение молбата за изменение на основното решение, посочено по-горе в частта за разноските относно размера на юрисконсултското възнаграждение.

С решението си по съществото на правния спор първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло жалбата на "Камо Билд Груп" ООД и е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация в размер на 200 лв. на основание чл. 161 ДОПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за правната помощ в минималния размер.

Правилно в частната жалба се съдържа оплакване срещу приложеното от първостепенния съд решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16 г. на СЕС за тълкуването на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, установяващи забрана за предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията и за злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение, в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите-членки. Тези решения, съответно цитираните разпоредби от ДФЕС не се отнасят до приходната администрация, тъй като тя няма статут на предприятие, защото не извършва стопанска дейност.

Наред с горното Наредбата за правната помощ и чл. 24 от нея са относими към чл. 78 ГПК. С разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК законодателят изрично е посочил, че на администрацията в зависимост от изхода на делото, се дължи юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Приложимата нормативна уредба в случая е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. Общият материален интерес по делото пред първоинстанционния съд е 89 971, 93 лв. - главници и лихви. Решението на първоинстанционния съд е правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата по ЗДДС относно доставките от "ИБ-2013" ЕООД и "Елит-ММ" ЕООД в общ размер от 2 547, 40 лв. – главници и лихви и в тази част се дължи юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация. Като не е изменил размера на това възнаграждение, въпреки направеното изрично искане от приходната администрация, съдът е постановил неправилно решение в частта, имащо характер на определение по чл. 248 ГПК и същото следва да се измени. На приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 408, 34 лв. Предвид присъдените от първостепенния съд 200 лв., то определението на съда следва да се измени, като на Национална агенция за приходите следва да се присъдят още 208, 34 лв. за първата съдебна инстанция. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 408, 34 лв. за касационната инстанция.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на касационния жалбоподател се дължат разноски за първоинстанционното съдебно производство в размер на 3 382, 81 лв., а за касационната инстанция в размер на 3 614, 46 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение