Решение № 15431 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6397/2018 г.

Решение № 15431 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6397/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Рудозем, подадена чрез процесуален представител, против решение № 1651/13.03.2018 г. по адм. дело № 14089/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против писмо изх. № 99-00-2-2850/26.05.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Изпълнителна агенция по Програма ФАР и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При издаване на обжалвания административен акт не е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и 3 АПК, нарушение на чл. 146, т. 3 АПК, което не е установено от първоинстанционния съд. В производството по делото не са събрани всички относими доказателства, а именно окончателния доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Обстоятелството, че административният орган е изискал от директора на Дирекция "АФКОС" окончателния доклад по разследването, който не им е предоставен, не освобождава първоинстанционния съд от задължението да събере всички относими към спора доказателства. Като не е сторил това, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В Регламент (ЕО) 1260/1999 липсва разпоредба, която да предвижда прилагането му по Програма ФАР. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решението, като вместо него се постанови ново, с което изцяло да се отмени обжалвания административен акт. Претендират се разноски, за които е представен списък.

Ответникът - Ръководител на Изпълнителна агенция по Програма ФАР, ТГС и ИСС, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите на страните и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно визираните в чл. 218, ал. 2 АПК правомощия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

Обжалваното съдебно решение е постановено в производство по чл. 226 АПК, след като с решение № 15589/18.12.2017 г. по адм. д. № 6890/2017 г. по описа на ВАС, седмо отделение, е отменено решение № 1828/20.03.2017 г. по адм. д. № 6026/2017 г. по описа на Административен съд София – град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което на съда е указано да попълни преписката с всички относими към спора доказателства /с легален превод на български език/, да провери законосъобразността на административния акт като издаден в процедура по установяване на нередност.

При новото разглеждане на делото съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма ФАР рег. № BG 2004/016-782.01.06. 03. 14/30.11.2006 г., сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Договорът има за предмет изпълнението на проект "Разработване на туристически маршрути Кичика и Циганско градище". В резултат на договора е сключен договор между община Рудозем и "Хефест" ООД от 06.03.2008 г. за изпълнението на проекта, след провеждане на обществена поръчка на стойност 128680, 62 лв. Договорът е изпълнен в указания от него 75 дневен срок на 30.05.2008 г.

С писмо от 19.07.2016 г. Министерство на финансите изпраща в МРРБ писмо с изх. № ARES(2016) 1595532 от 04.04.2016 г. на Европейската комисия (в оригинал), с което комисията уведомява за приключило разследване на службите на ОЛАФ по случай OF/2010/0084 и констатирани нередности във връзка с посочения по-горе договор. След изискване на допълнителна информация, се установява, че според разследването на ОЛАФ, към офертата си, избраният за изпълнител "Хефест" ООД е подал невярна декларация, че няма да използва подизпълнители за изпълнението на договора. Впоследствие е подвъзложил фактическото изпълнение на договора за строителство (дейност 8 от проекта) на "Рудозем - инвест" ООД. Едноличен собственик на капитала на "Рудозем - инвест" ООД е община Рудозем, бенефициер по грантовия договор. Това представлявало нарушаване на условията на договора чрез неправомерното използване на подизпълнител. В хода на проверката на ОЛАФ "Хефест" ООД е потвърдило подвъзлагането на строителството към "Рудозем - инвест" ООД по искане на общината. Заключението на ОЛАФ е, че включването на дружество, собственост на Общината, представлява конфликт на интереси и бенефициерът е следвало да докладва това обстоятелство незабавно към Договарящия орган в съответствие с договорните си задължения.

Обстоятелството, свързано с подвъзлагане на дейности от страна на "Хефест" ООД към "Рудозем - инвест" ООД е отразено и в Постановление за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 179/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура - Смолян. Прокурорската преписка е била прекратена, поради липса на извършено престъпление.

Според оспореното писмо препоръките, представени от избрания изпълнител, не отговарят на изискванията на възложителя по т. II 1.2.3. от тръжната документация за посочване на стойности и дати на изпълнени договори за строителство от участника за доказване на съответствие с критериите за подбор. Въпреки това, община Рудозем е възложила договора на "Хефест" ООД. Освен това, Консорциум "Жива вода", издател на една от препоръките е бил основан от "Хефест" ООД и има същия адрес, телефон и факс номер като изпълнителя. Срокът за изпълнение, предложен от дружеството е бил 90 дни, което е било поправено на 75 дни, без индикация за лицето, направило корекцията и датата, на която е направена.

Въз основа на резултатите от извършеното разследване, Европейската комисия е изискала възстановяване на 100 % средствата, представляващи европейско финансиране по дейност 8 от грантовия договор.

Според Ръководителя по Програма ФАР, в случая е налице нарушение на чл. 52 от Регламент (ЕО, Евроатом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (отм.);. Нередността е класифицирана по чл. 1, ал. 2 от Регламент (ЕО, Евроатом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г., относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Определена е финансова корекция в размер на 100 % от разходите по дейност 8 от грантовия договор от Европейската комисия, съгласно правомощията й по т. 5.2.7 от Финансов меморандум БГ 2004/016-782 Трансгранично сътрудничество между България и Гърция 2004 г. Сумата по договора с предмет: "Изпълнение на строително-монтажни работи за изграждане на туристическа пътека "Кичика-Козник" и туристическа пътека "Циганско градище-Съдилището", включена в одобрените разходи по проекта е в общ размер на 65 793, 36 евро, от които 6 714, 49 евро са собствено участие на общината. Следователно, финансовото отражение на нередността е 59 078, 87 евро, включваща европейско финансиране в размер на 44 253, 84 евро и национално съфинансиране в размер на 14 825, 03 евро.

В края на писмото е посочена банкова сметка за възстановяване сумата по нередността в 30-дневен срок от получаването му.

Въз основа на приложената по делото преписка, съдът е установил, че с писмо изх. № 99-000-2-2850/14/18.04.2016 г. Главна Дирекция УТС при МРРБ изискала от Директор на Дирекция "Защита на финансовите интереси на ЕС" /АФКОС/ копие от окончателен доклад на ОЛАФ по разследване OF /2010/0084/А4. Директорът на Дирекция "Защита на финансовите интереси на ЕС" /АФКОС/ отговорил, че не разполагат с копие на окончателния доклад. Подобен доклад е изискан и от заместник - министъра на финансите с писмо изх. № 99-00-2-2850/17/22.04.2016 г. Такъв доклад така и не е постъпил, като с писмо изх. № 99-00-2-2850/19/26.05.2016 г. ГД УТС в МРРБ се съгласила с констатациите на ОЛАФ /които така и не били изпратени/ и изразил готовността си да наложи необходимите финансови корекции.

В рамките на съдебното производство, при първото разглеждане на делото е прието без оспорване заключение на съдебно техническа експертиза, според което стойността на извършените СМР по изграждане на екопътеките възлиза на 154 416, 74 лв. с ДДС. По договора от 06.03.2008 г., съгласно фактура № 90/13.05.2008 г., № 91/14.05.2008 г., № 92/15.05.2008 г. са изплатени общо 154 416, 74 лв. Туристическа пътека "Кичика-Козник" и Циганско градище - Съдилище са приети с Протокол образец 19 от 14.05.2008 г. и Протокол образец 19/15.05.2008 г. Двете пътеки към момента на огледа функционират. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице като компетентно изготвено.

Съобразно дадените от ВАС в отменителното решение указания, първоинстанционният съд е изискал и приложил по делото решението за регистриране на нередност и докладите за констатираната нередност, съдържанието на които съответства с изложените в писмото фактически основания за определяне на корекцията.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съставът на АССГ е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът е приел, че ЗУСЕСИФ не намира приложение по отношение на Програма ФАР, като установяването и регистрирането на нередности е по правилата на Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, приета с Постановление № 285 на Министерски съвет от 30.11.2009 г. (Наредбата).

Според първоинстанционния съд, в наредбата не е предвидено задължение за административния орган да уведомява общината за съществуващо съмнение за нарушение, съответно да й предоставя възможност за изрази възражения и да представя доказателства, поради което не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила.

Финансовата корекция е определена от Европейската комисия на собствено основание по чл. 99 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999. В обжалваното писмо е направена референция към изключителните правомощия на Европейската комисия по т. 5.2.7 от Финансов меморандум БГ 2004/016-782 Трансгранично сътрудничество между България и Гърция 2004 г. да изключва плащания, вземайки под внимание установената степен на незаконосъобразност, естеството и сериозността на нарушението, както и финансовите щети, претърпени от Комисията. Поради това, съдът е приел, че определянето на корекцията, включително нейния размер, не е в оперативната самостоятелност на административния орган. Обстоятелството, че финансовата корекция е определена от отпускащия финансиране орган, който определя и правилата за предоставяне на средствата, е отразено изрично в обжалваното писмо.

Съдът е посочил, че обжалваният акт е съобразен с официалната кореспонденция с Европейската комисия, в която комисията изрично е дала резюме на констатациите от разследването на ОЛАФ, както и с предоставените и приети по делото документи от Окръжна прокуратура - Смолян по прокурорска преписка № 179/2009, като по делото е установено извършването на констатираните нарушения, а именно:

1. Към офертата си, избраният за изпълнител "Хефест" ООД, е подал невярна декларация, че няма да използва подизпълнители за изпълнението на договора, но впоследствие е възложил фактическото изпълнение на договора за строителство -дейност 8 от проект ВС 2004/016-782.01.06. 03. 14 на "Рудозем - инвест" ООД. Едноличен собственик на капитала на "Рудозем - инвест" ООД е община Рудозем, бенефициер по грантовия договор. Следователно, условията на договора са нарушени чрез неправомерното използване на подизпълнител. Освен това е прието, че включването на дружество, собственост на общината, представлява конфликт на интереси и бенефициерът е следвало да докладва това обстоятелство незабавно към Договарящия орган в съответствие с договорните си задължения (чл. 4 от Общите условия, приложими към договори за безвъзмездна помощ за външни дейности, финансирани от Европейската общност);

2. Нарушения при възлагането на обществената поръчка - препоръките, представени от избрания изпълнител не отговарят на изискванията на възложителя по т. 111.2.3. от тръжната документация за посочване на стойности и дати на изпълнени договори за строителство от участника за доказване на съответствие с критериите за подбор. Въпреки това, общината е възложила договора на "Хефест" ООД. Освен това, Консорциум "Жива вода", издател на една препоръките, е бил основан от "Хефест" ООД и има същия адрес, телефон и факс номер като изпълнителя;

3. Срокът за изпълнение, предложен от дружеството е бил 90 дни, което е било поправено на 75 дни, без индикация на лицето, направило корекцията и датата, на която е направена.

След анализ разпоредбите на чл. 1, ал. 2 от Регламент (ЕО, Евроатом) № 2988/95 и т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, както и на чл. 52 от Регламент (ЕО, Евроатом) № 1605/2002 и чл. 4 от Общите условия, приложими към договори за безвъзмездна помощ за външни дейности, финансирани от Европейската общност, съдът е обосновал извод за наличието на нарушение на императивна норма от действащ към онзи момент регламент в хода на изпълнение на договора.

Финансовото отражение на нарушенията е определено от финансиращата институция (Европейската комисия) в размер на 100 % от европейското финансиране на разходите по дейност 8 от грантовия договор, като в т. 8 от писмото чрез посочване на договора с неговия предмет, размера на сумата по договора, включена в одобрените разходи по проекта и съобразяването със собствения принос на общината, чрез неговото изваждане от размера на финансовата корекция, според съда ясно е посочена сумата, върху която е наложена корекцията - 59 078, 87 евро, включваща европейското финансиране и националното съфинансиране.

По изложените съображения съставът на АССГ е отхвърлил жалбата и е присъдил разноски с оглед изхода на спора.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Програма ФАР (Phare) е предприсъединителен финансов инструмент на Европейския съюз (ЕС) за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа при подпомагане на прехода им към пазарна икономика и присъединяването им към ЕС. След приемането на България в ЕС на 1.01.2007 г. страната е пълноправен член на ЕС и ще получава финансова помощ по линия на Структурните фондове и Кохезионния фонд. Програмирането по ФАР като предприсъединителен инструмент се преустановява от 2007 година. Изпълнението и управлението на неприключилите проекти продължава до тяхното финализиране.

Между Европейската комисия и Република България е сключен Финансов меморандум - Програма ФАР за трансгранично сътрудничество между България и Гърция за 2004 (Финансовия меморандум), в който се съдържат правилата на програмата. По тази програма, през м. ноември 2006 г. е сключен договор за безвъзмездни средства №BG 2004/016-782.01.06. 03. 14 между МРРБ и Община Рудозем "Развитие на културния туризъм и човешките ресурси в Рудозем и Ксанти". Приложение II към този договор са Общите условия, приложими към Договори за безвъзмездна финансова помощ за външни дейности, финансирани от Европейската общност (Общите условия), в чл. 4, изречение първо от които в тежест на бенефициера са предвидени задължения по незабавно уведомяване при възникване на конфликт на интереси. По смисъла на чл. 4, изречение второ от Общите условия, е налице конфликт на интереси, когато безпристрастното и обективно изпълнение на функциите на което и да е лице по Договора за безвъзмездна финансова помощ се компрометират по причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политически или национални пристрастия, икономически интерес или който и да е друг споделен интерес с друго лице.

Съгласно чл. 1, параграф 2 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, "нередност" означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход.

В съответствие с чл. 52 от Регламент (ЕО, Евроатом) № 1605/2002, на всички финансови участници се забранява да предприемат каквито и да са мерки по изпълнение на бюджета, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Общностите. При възникване на такъв случай въпросният участник следва да се въздържа от такива мерки и да отнесе въпроса до компетентния орган. Налице е конфликт на интереси, когато безпристрастното и обективно изпълнение на функциите на участник в изпълнението на бюджета или на вътрешен одитор се компрометират по причини, свързани със семейство, чувства, политическа или национална принадлежност, стопански интерес или всякакъв друг интерес, който се споделя с бенефициера.

От анализа на приложените по делото доказателства, се установява, че при проверка от ОЛАФ на грантовия договор са установени нередности по договора, сключен между Община Рудозем и "Хефест" ООД. Органът е констатирал, че условията на договора са нарушени чрез неправомерно използване на подизпълнител, без изпълнителят по договора да е декларирал това. Установен е конфликт на интереси, изразяващ се в сключване на договор с подизпълнител "Рудозем - инвест" ООД по искане на другата страна - Община Рудозем. Също така, препоръките на "Хефест" ООД са дадени от Консорциум "Жива вода", който е основан от избрания за изпълнител на поръчката "Хефес" ООД. Проверяващият орган е установил конфликт на интереси, който е определен като недопустим и който сериозно накърнява финансовия бюджет на ЕО. Тъй като европейският орган е изискал пълно възстановяване на сумата по договора, платена с европейски средства, след приключване на нередността, ръководителят на Програма ФАР е определил финансова корекция на възложителя по договора Община Рудозем от 100 %. Така установеното нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 52 от Регламент (ЕО, Евроатом) № 1605/2002, който касае всички финансови участници. Безспорно, от представените по делото доказателства се установява, че бенефициерът е допуснал нарушение на общностна норма.

За да е законосъобразно определена финансовата корекция не е достатъчно само да се установи нарушение на общностна норма, какъвто е настоящият случай, но следва да е посочено и правното основание за определяне на финансовата корекция. В т. 8 от обжалвания акт единствено по отношение определения размер на финансовата корекция е направена референция към изключителните правомощия на Европейската комисия по т. 5.2.7 от Финансовия меморандум, да изключва плащания, вземайки под внимание установената степен на незаконосъобразност, естеството и сериозността на нарушението, както и финансовите щети, претърпени от Комисията. В административния акт обаче не е посочено правното основание за определяне на финансова корекция в размер на 100 % от европейското финансиране на разходите по дейност 8 от грантовия договор. В акта е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евроатом) № 2988/95, съгласно която общото правило е, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно. Регламент № 2988/95 единствено установява общите правила за контрол и налагане на санкции с цел защита на финансовите интереси на Съюза. Следователно възстановяването на неправилно използваните средства трябва да се извърши въз основа на други разпоредби, а именно според случая въз основа на секторните разпоредби (в този смисъл решение Somalische Vereniging Amsterdam en Omgeving (Somvao), С-599/13, EU: C: 2014: 2462, т. 37, решение Chambre de commerce et d’industrie de l’Indre, С-465/10, EU: C: 2011: 867, т. ЗЗ). По изложените съображения разпоредбата на чл. 4, параграф първи от Регламент (ЕО, Евроатом) № 2988/95 не може да служи като основание за определяне на финансовата корекция.

Съгласно т. 7.2.3 от Приложение В към Финансовия меморандум, националните власти трябва да осигурят функционирането на механизъм за контрол и отчитане, еквивалентен на предвидения в Регламент (ЕО) 1681/94, който в чл. 5, параграф 2 препраща изрично към чл. 23, параграф 1, трето тире от Регламент (ЕИО) No 4253/88. Посочените регламенти намират приложение по съответните проекти до приключването им, в съответствие с чл. 105, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006. В обжалвания административен акт, органът не е посочил относимата правна квалификация за определяне на финансовата корекция и не е изложил мотиви относно определения й размер. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за определяне на финансовата корекция, е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. Налице е материална незаконосъобразност на акта - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК.

При издаване на процесния административен акт е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Действително доколкото в настоящия случай не намира приложение ЗУСЕСИФ, то административният орган няма задължението по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Неприложимостта на ЗУСЕСИФ обаче не освобождава административния орган от задължението му да спазва както общите правила на АПК и по конкретно чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от последния, така и член 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз (Хартата). Съгласно член 41, параграф 1 от Хартата, всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок. Член 41, параграф 2, буква а) от Хартата уточнява, че това право включва по-специално правото на всеки да бъде изслушан, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него, а буква б) предвижда правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, спазването на правото на защита изисква адресатите на решения, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, да имат възможност да представят по надлежен начин своето становище (вж. решения от 21 септември 2000 г., Mediocurso/Комисия, C-462/98 P, EU: C: 2000: 480, т. 36 и цитираната съдебна практика, и от 26 септември 2013 г., Texdata Software, C-418/11, EU: C: 2013: 588, т. 83 ). Зачитането на правото на защита във всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с увреждащ акт, представлява основен принцип на общностното право, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно процедурата. Този принцип налага адресатите на решения, които засягат чувствително техните интереси, да бъдат в състояние да изложат надлежно своето становище (вж. по-специално Решение на Съда от 24 октомври 1996 г. по дело Комисия/Lisrestal и др., C-32/95 P, Recueil, точка 21, Решение на Съда от 21 септември 2000 г. по дело Mediocurso/Комисия, C-462/98 P, Recueil, точка 36 и Решение на Съда от 9 юни 2005 г. по дело Испания/Комисия, C-287/02, Recueil, точка 37). За тази цел те трябва да разполагат с достатъчен срок. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на общностното право, който трябва да се прилага, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ за лицето, към което е насочен.

В конкретния случай по делото не са представени доказателства административният орган да е предоставил възможност на бенефициера да изрази становище в подходящ срок по установеното нарушение. В отговора на касационната жалба, административният орган твърди, че с писмо изх. № 99-00-2-2850 (7) от 21.12.2015 г. на МРРБ, бенефициерът е уведомен за констатираните нарушения. В подкрепа на това твърдение обаче, по делото не са представени доказателства. От една страна бенефициерът не е адресат на това писмо, със същото не му е предоставен срок за становище и представяне на доказателства, а от друга, по делото не са представени доказателства за получаването му от бенефициера.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че като е отхвърлил жалбата първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да се отмени писмо изх. № 99-00-2-2850/26.05.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Изпълнителна агенция по Програма ФАР.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за две инстанции е основателно и на основание чл. 143 във вр. с чл. 228 АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на касатора сумата от 5316, 73 лева, разноски пред първата инстанция, от които 4800 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 02.06.2016 г. и 516, 73 лева платено възнаграждение за вещо лице и 4400 лева, разноски пред касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно представените документи или общо разноски в размер на 9716, 73 лева съгласно представения списък на разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,