Решение № 15646 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8495/2013 г.

Решение № 15646 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8495/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Андон Стоев Иванов от гр. Благоевград срещу решение № 740 от 08.05.2013 г. по адм. д. № 218/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Благоевград, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 740 от 08.05.2013 г. по адм. д. № 218/2013 г., Административен съд - гр. Благоевград, е отхвърлил жалбата на Андон Стоев Иванов от гр. Благоевград против Заповед № 2 от 24.01.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Благоевград, потвърдена с Решение № РД 15-7 от 14.02.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Благоевград. Съдът е приел, че размерът на диференцирания минимален доход правилно е изчислен, съгласно чл. 9, ал. 3, т. 4 ППЗСП, при коефициент 66 на сто от гарантирания минимален доход. Направен е извода за законосъобразност на обжалвания административен акт. Съдебното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Пред първоинстанционния съд Андон Стоев Иванов е обжалвал Заповед № 2 от 24.01.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Благоевград, в частта й досежно определения размер на отпуснатата месечна помощ по чл. 9 ППЗСП. Тезата на лицето, получило помощта е, че тя е в незаконосъобразен минимален размер. По първоначалното дело е приета административната преписка. От същата се установява, че Иванов е на 51 години, неженен, безработен. Той живее с родителите си в тяхно жилище. Размерът на помощта е изчислен въз основа на индивидуален коефициент за съжителстващо лице и е 66% от гарантирания минимален доход, който за процесния период възлиза на 65 лв. При условие, че лицето не живее само, то не може да получава месечна помощ в пълния размер на гарантирания минимален доход. Такива са изискванията на чл. 9, ал. 3, т. 4 ППЗСП. При така посочения индивидуален коефициент, действително помощта, която се дължи на Иванов, е в размер на 42,90 лв. Заповед № 2 от 24.01.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Благоевград, макар и лаконична, притежава всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Тя сочи органа, който я е издал и на какво правно основание, съдържа данни за лицето, на което социалната помощ се отпуска, по коя молба - декларация (т. е. препраща към фактическите основания, посочени в молба-декларация вх. № 2 от 02.01.2013 г.), вида на помощта, нейния размер, датата, от която се отпуска, правното основание за това, пред кой административен орган може да се обжалва и в какъв срок. Наред с изложеното, в Решение № РД 15-7 от 14.02.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Благоевград, подробно са изложени мотиви относно фактическите основания, представляващи предпоставки за отпускане на помощта и по какъв начин се формира нейния размер. От казаното не може да се направи извод, че жалбоподателят не е бил наясно относно фактическите и правни основания за издаване на заповедта и в тази връзка, че неговите процесуални права, включително и правото му на защита, са били нарушени. Първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, въз основа на представените от страните доказателства, така както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Това в никакъв случай не означава "дописване" на мотивите на административния акт. Оплакването на касатора, че за да получава тази помощ той отработва 14 дни общественополезен труд в полза на община Благоевград, не се отразява на размера на месечната помощ. Съгласно чл. 12, ал. 1 ППЗСП, полагането на общественополезен труд е задължителна предпоставка за получаване на помощта. Стигайки до правния извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът не е направил такова искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,