Решение № 14394 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5461/2010 г.

Решение № 14394 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5461/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ирон 2008" ЕООД, чрез адв. Амуджиев, срещу решение № 280/11.02.2010 г. по адм. дело № 3036/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 900140/24.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Варна, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок, но е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да постанови обжалваното решението, административният съд е установил от фактическа страна, че на 5.06.2008 г. "Ирон 2008" ЕООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС - регистрация по избор, по което заявление компетентният административен орган не е постановил изричен акт - отказ или регистрация. Констатирано е също така, че с фактура от 3.06.2008 г. от дружеството е осъществено вътреобщностно придобиване (ВОП) на стока от немско дружество на стойност 32 800 евро, с което е достигнат задължителния праг за регистрация за ВОП, поради което дружеството е регистрирано на основание чл. 99, ал. 1 ЗДДС, считано от 19.06.2008 г. Констатирано е също така, че в последващ момент - м. 11.2009 г. за дружеството е възникнало основание за задължителна регистрация по ЗДДС - оборот над 50 000 лв., но от лицето не е подадено заявление за регистрация на това основание, поради което съдът е приел, че за приходния орган не е налице задължение за издаване на акт за регистрация. От правна страна административният съд е приел, че регистрацията по ЗДДС въз основа на извършени вътреобщностни придобивания е специална и влече след себе си от една страна задължение за самоначисляване на ДДС при ВОП, а от друга страна забрана за ползване на данъчен кредит и за начисляване на ДДС в други случаи. Когато дружеството е регистрирано на основание чл. 99 ЗДДС, при получаване на стока от лице, регистрирано по закона в страна-членка, то доставчикът няма да начислява данък, а получателят ще си самоначисли такъв, съгласно действащата в страната ставка. За така начисления у нас ДДС лицето няма право на данъчен кредит, но и при последваща продажба на същата стока няма да се начислява ДДС - стоката е обложена само веднъж - при получателя в България. Съдът е приел, че такова би следвало да е законосъобразното поведение на всяко регистрирано на основание ВОП лице - самоначислява ДДС единствено за ВОП и не ползва никакъв данъчен кредит, включително и за самоначисления при ВОП данък. В конкретния случай, жалбоподателят през ревизирания период действа не като регистрирано на основание ВОП лице, а като такова на общо основание - самоначислява ДДС за ВОП, начислява ДДС за извършени от него доставки и ползва данъчен кредит за получени доставки. Съдът е приел още, че независимо от факта, че като регистрирано по ЗДДС лице на основание ВОП "Ирон 2008" ООД няма право да начислява ДДС, не следва да бъде извършена корекция на начисления от лицето данък при извършваните от него доставки на територията на страната, предвид изричната разпоредба на чл. 85 ЗДДС - данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура. Постановеното решение е правилно. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд относно правните последици на специалната регистрация по чл. 99 ЗДДС - регистрация въз основа на извършени вътреобщностни придобивания. Правните последици на същата се отличават от тези на общата регистрация по чл. 96 ЗДДС и най - общо се свеждат до това, че от една страна за регистрираното лице възниква задължение за самоначисляване на ДДС при ВОП, а от друга страна е налице забрана за ползване на данъчен кредит и за начисляване на ДДС в други случаи. Както правилно е приел административният съд при получаване на стока от лице, регистрирано по закона в страна-членка, доставчикът не начислява данък, а получателят си самоначислява такъв, съгласно действащата в страната ставка. За така начисления у нас ДДС лицето няма право на данъчен кредит, но и при последваща продажба на същата стока не се начислява ДДС - стоката е обложена само веднъж - при получателя в България. По делото не се спори, че "Ирон 2008" ООД не е изпълнил задължението си за подаване на заявление за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, при настъпване на основанието за това - достигане на облагаем оборот 50 000 лв. При това положение дружеството не е придобило общата данъчна регистрация по ЗДДС, а само специална такава по чл. 99 от с. з., със следващите от това правни последици. Данъчно задълженото лице не е съобразило поведението си с това обстоятелство, както и с разпоредбата на чл. 113, ал. 9 ЗДДС, съгласно която данъчно задължени лица, които не са регистрирани по този закон, или са регистрирани на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 2 ЗДДС, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури. В конкретният случай данъчно задълженото лице е действало не като регистрирано на основание ВОП лице, а като такова на общо основание - самоначислява ДДС за ВОП, начислява ДДС за извършени от него доставки и ползва данъчен кредит за получени доставки. Този пропуск на данъчно задълженото лице не може да бъде преодолян предвид императивната разпоредба на чл. 85 ЗДДС - "Лице - платец на данъка при издадени фактури", съгласно която данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като последният не се е представлявал пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд - I А отделение,