Решение № 61 от 13.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 12/2014 г.

Решение № 61 от 13.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 12/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия В. Х. Ц. срещу решение № 224/15.11.2013 г. по въззивно нохд № 180/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че наложеното наказание е завишено, поради което и явно несправедливо. Прави се искане след отчитане и на други, конкретно посочени в жалбата обстоятелства, да се измени като се приложи чл. 55 НК и се намали както размера на наказанието, така и срока по чл. 66, ал. 1 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Габровският окръжен съд с присъда № 98/29.10.2012 г. по нохд № 117/2012 г. признал подсъдимия Ц. за виновен в това, че през периода 29.08.2006 г. - 12.07.2009 г. в [населено място] като управител на [фирма], [населено място] при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 62 727,78 лева като потвърдил неистина и затаил истина в подадените пред ТД на НАП [населено място] справки-декларации по ЗДДС - не декларирал получени от управляваното от него дружество суми по сключени договори за продажба и строителство на недвижими имоти в размер на 313 638,92 лева без ДДС, с което е избегнал плащане на ДДС по ЗДДС. На основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 1 г. лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Великотърновският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 180/2013 г. (постановено след отмяна от състав на Върховния касационен съд на нова присъда по въззивно нохд № 317/2012 г., с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан) изменил присъдата на Габровския окръжен съд в частта относно наказанието, което при предпоставките по чл. 54 НК определил на 3 години, а срока по чл. 66, ал. 1 НК на 5 години. Въззивният съд приел, че наказанието, определено при предпоставките на чл. 55 НК, не съответства на извършеното и на целите по чл. 36 НК. Направил нов подробен анализ на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства. Изложил съображения, че, освен взетите предвид от първоинстанционния съд за съдебното минало на подсъдимия и добрите характеристични данни, от значение за обществената опасност на личността му и на конкретно извършеното - с неспазването на данъчните закони и размера на укритите и неплатени данъци, са продължителния период, подбудите и последиците. С изложените съображения, които настоящият състав споделя, мотивирал отказа си да приеме като смекчаващо обстоятелство поведението на свидетелите, плащали по взаимна договореност в брой задълженията по сключения между тях и подсъдимия договор за покупко-продажба по съображения за взаимна изгода, както и липсата на съпричиняване на резултата от друго лице. Определил наказанието лишаване от свобода в минималния предвиден от законодателя размер - 3 години. Възприел като реална възможността с оглед на всички данни за личността да промени поведението си към спазване на законите в страната и правилата на обществото, както и че са налице всички останали предпоставки за отлагане на изпълнението. С оглед на извършеното и на целите по чл. 36 НК приел, че е необходимо определянето на максималния срок на изпитание. Неоснователно се поддържа в жалбата, че съдът не е взел предвид съществени обстоятелства от значение за наказателната отговорност, каквито са продължителния период, изминал от началото на инкриминираното деяние, инцидентност и ситуативност-поради пребиваването му извън страната, както и данните за липсата на други данъчни нарушения и престъпления. Наказателното производство е образувано и проведено в рамките на разумния срок по смисъла на чл. 22 НПК. Отсъствието на подсъдимия от страната, за което няма данни да е принудително и извън неговата воля, е основанието за отдалечаване във времето на разкриване на престъплението, поради което не би могло да бъде отчетено като основание за намаляване на отговорността му. Договореностите с други лица, обсъдено от въззивната инстанция, за взаимоотношения, оказали влияние върху решението му да осъществява фирмената си дейност в нарушение на задълженията си по данъчните закони също не е обстоятелство със значение на оневиняващо го. Престъпното му поведение е за продължителен период от време и е избегнал плащане на ДДС в особено големи размери, с което грубо е нарушил конституционно задължение и е въздействал отрицателно върху данъчната система. Това му поведение не може да бъде толерирано с несъответстваща на обществената опасност наказателна отговорност. Правилно смекчаващите обстоятелства по тяхната тежест и значение и съвкупната им оценка обосновават извода за типично общественоопасно деяние, а не за ниска степен на обществена опасност на извършеното, поради което не са налице основания за прилагане на правната възможност за определяне на наказанието на основание чл. 55 НК. Установената фактическа обстановка и конкретното поведение на подсъдимия преди и по време на наказателното производство са основанието за извод, че за поправянето и превъзпитанието му е необходим по-продължителен срок на изпитание, какъвто въззивният съд правилно е определил. Наказанието, определено при спазване на правилата за индивидуализация и отчитане на всички относими за отговорността обстоятелства, съответства на правилната им оценка и на целите по чл. 36 НК. Няма основание да бъде определено като явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 НПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение