Решение № 14114 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 166/2016 г.

Решение № 14114 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 166/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. срещу решение № 2494/23.11.2015 г. на Административен съд В. по адм. д. № 817 по описа за 2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-17-1401623-091-01/28.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., както и в частта за разноските. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Доводът му е за неосъществяване на пораждащия правото на данъчно облекчение по чл. 179 (отм.) ЗКПО фактически състав, тъй като част от преотстъпения данък не е инвестиран в данъчни дълготрайни активи по смисъла на чл. 50 и 51 ЗКПО, а частичното инвестиране не обуславя спорното данъчно предимство. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация "Сортови семена" ЕАД, чрез повереника си адв. Ц. отрича основателността на жалбата. Искат присъждане на направените за касационното производство разноски.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС В. ревизионен акт са установени в тежест на "Сортови семена" ЕАД допълнителни задължения за корпоративен за 2008 г. в размер на 22 135.42 лева с лихви за забава 13 156.51 лева, заради отказ да се признае заявеното с ГДД по чл. 92 ЗКПО за този данъчен период право на преотстъпване на данъка по чл. 179 (отм.) ЗКПО в размер на 22 135.42 лева.

Според органите по приходите за РЛ не са осъществени материалноправните предпоставки на отменения чл. 179 ЗКПО за данъчно облекчение на земеделски производител, доколкото преотстъпеният данък не е инвестиран в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. Придобитите в следващата данъчна година поземлени имоти - земеделски земи на обща стойност 1 943.50 лева не представлявали амортизируем актив, а други от активите - тягова батерия и зарядно устройство и моторен уред за обдухване не били необходими единствено за производството на непреработена земеделска продукция.

По установяванията на първостепенния съд посоченият от жалбоподателя в декларацията за 2008 г. корпоративен данък е в размер 40 981.19 лева, а преотстъпениятданък - 22 135.42 лева. Преотстъпеният данък е инвестиран в активи на обща стойност 22 106.97 лева:

1. Поземлен имот - нива с площ 5113 дка за 680 лв. и нива 2 дка за 308.70 лв., придобити с НА № 117 от 03.08.2009 г.;

1. Поземлен имот - нива с площ 3609 дка за 477.30 лв., придобит с НА № 25 от 10.06.2009 г.;

1. Поземлен имот - нива с площ 3608 дка за 477.50 лв., придобит с НА № 24 от 10.06.2009 г.;

1. Пръскачка АРЗ-16 на стойност 9500 лв., придобита с фактура № 865/03.04.2009 г., издадена от "Х. К." АД;

1. Тягова батерия 2х40V4PzS280Ah за 5420 лв. и зарядно устройство за 998 лв., общо 6218 лв., придобити с фактура № 30005/27.04.2009 г. с доставчик "Индустриални батерии" ЕООД;

1. Моторен уред за обдухване STIHL BG 86 за 499.17 лв., придобит с фактура № 1000160/13.04.2009 г. с доставчик ЕТ "ПАО - Ц. Ц.";

1. Култиватор за 3270 лв., придобит с фактура № 60/22.05.2009 г. с доставчик "С." ООД, и

1. Косачка бензинова МВ 443 за 525 лв., придобита с фактура № 100000061/01.06.2009 г. с доставчик "ПАО К." ЕООД. Съдът е ценил заключението на СТЕ, за да приеме за установено отреждането на тяговата батерия, зарядното устройство към нея и моторния уред за обдухване за процеса на производството, запазването, съхранението и последващата реализация на непреработена земеделска продукция - зърно и семена. Цената на придобитите активи надвишава стойностния праг на същественост от 100 лева по счетоводната политика на ДЗЛ. По мотивите на решението инвестицията в поземлените имоти отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2 ЗКПО, доколкото те формират данъчен дълготраен материален актив по смисъла на чл. 50 във вр. с чл. 48 ЗКПО. Изводите на съда включват и заключение за пропорционално преотстъпване на данъка при частично неизпълнение на условията за преотстъпването.

С първоинстанционното решение неправилно е отречено да съществува изцяло установеното с РА задължение за корпоративен данък и за закъснителна лихва. Публичните задължения съществуват, макар и не в определения с утежняващия акт размери.

Отнесеният пред АС В. спор е за съществуването на данъчното облекчение по чл. 179 /отм./ ЗКПО, заявено от "Сортови семена" ЕАД за 2008 г. с последиците за законосъобразността на определящия публични задължения за този отчетен период РА. До отмяната на чл. 179 от ЗКПО, отм. в ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г., за земеделските производители съществува правото на преотстъпване на корпоративен данък в размер 60% за данъчната им печалба от непреработена растителна и животинска продукция. Наред с изискванията за принадлежност на субекта на правото на преотстъпване към регистрираните земеделски производители, с ал. 2 на чл. 179 от ЗКПО е въведено изискване преотстъпения данък да са инвестира в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за дейностите по ал. 1 и то в срок да края на годината следваща тази, за която се ползва преотстъпването.

С т. 1 от СС № 4 - Отчитане на амортизациите земите и терените, възприемани като времево неограничени природни ресурси, са отнесени към неамортизируемите активи, а това при действието на чл. 50 ЗКПО ги дисквалифицира като данъчни дълготрайни материални активи. Разходването на предоставените в патримониума на ДЗЛ чрез преотстъпването на корпоративния данък средства за придобиване на неамортизируеми активи не е съответно на целите на чл. 179, ал. 2 ЗКПО и е в противоречие с чл. 167 ЗКПО.

Последица от неизпълнението на условието за целите на инвестицията е възникването на изискуемост на преотстъпения данък по общия ред на закона за годината на възникването му. Изискуемостта на данъка е за размера на нецеленасоченото разходване на преотстъпения данък, а не за целия преотстъпен данък. С арг. от чл. 171 ЗКПО инвестицията по чл. 179, ал. 2 ЗКПО може да надвишава декларирания корпоративен данък, при което правото на преотстъпване възниква и за допълнително установения недеклариран данък. По аргумент за противното, при намаляване на размера на данъка, следва да се намали и размера на преотстъпената част от него. В контекста на горното следва да се разграничават предпоставките за възникване на правото на преотстъпване от размера на преотстъпения данък. Преотстъпения данък е функция на данъчното задължение и размера на инвестицията по чл. 179, ал. 2 ЗКПО с ограничението по чл. 179, ал. 1 ЗКПО. При инвестиция под пределите по чл. 179, ал. 1 ЗКПО не отпада изцяло привилегията на земеделския производител с последиците по чл. 173 ЗКПО, а се ограничават размерите й до тези на целенасочените инвестиции.

Установяването с РА на задължения за корпоративен данък до размера на инвестициите в неамортизируеми активи от 1 943.50 лева със съответното задължение за закъснителна лихва е правомерно. Неправилната отмяна на тази част от РА с първоинстанционното решение следва да се поправи с частична отмяна на съдебния акт и отхвърляне на оспорването. Съдебният акт следва да бъде отменен и в частта за присъдените в полза на жалбоподателя разноски за разликата над 2 052.50 лева до 2 250 лева.

При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 450 лева, а на ответника по касация се следват разноски за касационното производство в размер 2 919.11 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение