Решение № 12921 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2012 г.

Решение № 12921 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите обжалват решение № 428/30.01.2012 г., постановено по адм. д. № 9505/2011 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, първи състав, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № РД- 09-50-1098 от 28.07.2011 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрено изменение на плана за застрояване и работен устройствен план за УПИ II-188, 427 и УПИ ХХVI-426, кв. 62 в м. "Лозенец" III част гр. София като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната като неправилно. Ответниците не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са процесуални допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледани по същество са неоснователни. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна оспорената заповед на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображения на съда изведени от данните и преценени в тяхната съвкупност, както и от заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза за законосъобразност на оспорената заповед, с която е одобрено изменение на ПУП-ПЗ и РУП за посочените УПИ II - 188, 427 и УПИ ХХVI-426. Установено е по безспорен начин, че РУП е изготвен при спазване изискванията на чл. 113, ал. 1, 2 и 4 ЗУТ като е запазен характерът и начинът на застрояване, както и застроителното решение за застрояване с м + 4 с преход в 3-етажно застрояване и свързаното такова, установено в този квартал по лицето на улицата от о. т. 331 до о. т. 334. След като имотите попадат в устройствена зона "Жс" и показателите върху графичната част на плана съответстват на Приложението на чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО е бил спазен материалният закон - чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 и 2, изр. 2 ЗУТ. Наред с това е установено от заключението на в. л., че са спазени и показателите на тази устройствена зона и изискванията за разстояния, а застрояването в процесните УПИ е свързано като гарирането е осигурено в границите на УПИ II, поради което липсва нарушение на чл. 43, ал. 1 ЗУТ. По отношение на последния данните са сочили, че е изпълнено изискването на чл. 31, ал. 1, т. 1 относно етажността, както и разстоянието от 1.5 м височина на сградата, което е в съответствие с чл. 32, ал. 2 с. з. Обосновани са изводите за спазване на ЗУТ и ЗУЗСО относно максимално допустимите параметри на застрояването на тази жилищна зона - плътност на застрояването, интензитет на същото, максимална озеленена площ и кота корниз, както и изискванията за отстояния при изработване на проекта за ПЗ, поради което оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение относно недопускане на тройна техническа експертиза след като с основната и допълнителна експертиза е отговорено пълно и компетентно на спорните въпроси. Ето защо приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение,