Решение № 4189 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11660/2015 г.

Решение № 4189 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11660/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Т. М. против решение по адм. д. № 1326/2014 г. по описа на Административен съд С.- град. О. са за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, като конкретно посочва нарушаване на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД неравно третиране по признак образование, което е довело фактически до лишаване от правото на жалбоподателката да полага труд. Посочено е, че съдът не е съобразил назначаване в два нови отдела "Образование и предучилищна подготовка" и "Социални услуги" на досегашни служители в кметствата без ясно определени критерии за заемане на работни места, с по-ниска квалификация и по-малък професионален опит от жалбоподателката. На нея обаче не е предложена работа в тези два отдела. Върху работодателя тежи задължението да съобрази съответния образователен ценз. Твърди, че е доказано неравно третиране на работно място без това неравно третиране да е обосновано със законови предпоставки. Иска отмяна на решението на съда, отмяна на решението на КЗД и приемане за установено, че спрямо жалбоподателката е осъществена дискриминация по признак "образование". Обжалва присъждането на разноски в полза на община Тунджа, защото общината не е представила списък за разноски по чл. 80 от ГПК. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация на изпраща представител. О. О. Т. оспорва касационната жалба. Жалбоподателката е отказала да подпише нов трудов договор на длъжност 0, 75% щатна бройка, подписала е заповед № ПКР 94/23.12.2011 г. за прекратяване на трудови правоотношения, получила е обезщетенията по чл. 220 и чл. 224 от КТ. Единственият й работодател е кметът на кметство с. К. и той е изпълнил задължение по чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА като освободил Д. М. при спазване на утвърдената численост и структура с решение на ОбС. С. като за длъжността не се изисква висше образование, не е налице дискриминация по признак образование, а новата служителка е заела длъжността при същите условия. Жалбоподателката не е искала назначение в новите отдели. Кметът на кметство с. К. не изразява становище. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 4892/10.07.2015 г. по адм. д. № 1326/2014 г. по описа на Административен съд С.- град е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. Т. М. против решение № 24/16.01.2014 г. по адм. преписка № 35/2012 г. на Комисия за защита от дискриминация, с което е установено, че спрямо жалбоподателката не е осъществена дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. от О. Т. и от кмета на кметство с. К., област Я.. Решението е обосновано и материално законосъобразно, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила. Комисията за защита от дискриминация е сезирана с жалба, в която Д. М. твърди, че е дискриминирана от О. Т. и кмета на кметство в с. К. по признак "образование", защото не й е предложена работа в новосъздадени структурни звена на община "Тунджа", с което е поставено в по-неблагоприятно положение спрямо други лица, които имат по-ниско образование и професионален опит от нея, но са насочени и назначени в тези нови звена. Обосновано и в съответствие с твърденията и доказателствата по делото съдът приема, че решението на КЗД е материално законосъобразно. О. Т. не е осъществила дискриминация по признак "образование". Утвърденото длъжностно разписание на общинската администрация от кмета на общината, считано от 23.12.2011 г., е в зависимост от брой жители с постоянен адрес към административен персонал обслужващ населението. Това е основанието административният персонал в с. К. да бъде намален от 2 щатни бр. на 0, 75. В новосформираните звена са назначени служители изпълняващи длъжността "гл. специалист кметство" в с. К., с. М. и с. С., които са с прекратени трудови правоотношения по взаимно съгласие, по-ниско образование от това на жалбоподателката, но при подадени заявления за постъпване на работа в новите звена при община Тунджа. Кметът на с. К. няма нито задължението, нито правомощието да назначава и пренасочва служителите на кметството към новите структурни звена на общината, а жалбоподателката не е подала заявление до кмета на общината, в чиято компетентност е да назначи служители в двата нови отдела "Образование и предучилищна подготовка" и "Социални услуги". Тъй като не е подала заявление до кмета на общината, жалбоподателката не се е намирала в сравними сходни обстоятелства по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. с новоназначените служители, чиито трудови правоотношения също са прекратени, но са подали и заявление, с което са изразили желание за назначение. Кметът на кметството в с. К. е предложил на жалбоподателката нов трудов договор без прекъсване на трудовия стаж, поради новото длъжностно разписание, което предвижда за кметството 0, 75 щатна бройка. Предложените условия за реализиране на правото на труд на 6 часов работен ден поради намален обем от работа не се различават от тези, които са предложени на другата служителка С. П. Г.. Трудовото правоотношение е прекратено не защото жалбоподателката е с по-високо образование от изискванията за длъжността "главен специалист", а защото е отказала да работи на шест часов работен ден с намалена заплата- обстоятелство, което М. посочва и в жалбата до първоинстанционния съд. Като е приела, че кметът на кметството не е третирал по-неблагоприятно жалбоподателката в сравнение с другата служителка на кметството, Комисията за защита от дискриминация е постановила законосъобразно решение. Отхвърлителното решение на съда е правилно и следва да се остави в сила. Правилно и съобразно изхода на спора жалбоподателката е осъдена да заплати адвокатския хонорар от триста лева в полза на О. Т.. Непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК няма за правна последица недопустимост на искането за присъждане на разноски, а недопустимост на молба по чл. 248 от ГПК за изменение на съдебния акт, в какъвто смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 6 по т. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. П. изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение