Решение № 14706 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5568/2018 г.

Решение № 14706 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5568/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ш., Т. Ш., Т. А., С. Р., Д. Ш., Д. Р., Е. Р. и П. Ш. чрез техния пълномощник срещу решение № 581/14.03.2018 г. по адм. д. № 3669/2017 г. на Административен съд П.. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на О. П. чрез своя представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № 17 ОА2519/09.10.2017 г. на заместник-кмета на О. П., с която е отказано изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ в обхват УПИ II-1325, 1326, 1327, 1328 и УПИ III-1324, кв. 56-нов, стар 169 по плана на Централна градска част, гр. П.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за процесуална и материална законосъобразност на обжалваната заповед. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на заместване. Така постановеното решение е допустимо, валидно и правилно при следните съображения: Настоящият съдебен състав споделя извода на решаващия съд за наличие на материална компетентност на заместник-кмета за издаване на оспорената заповед. В случая в касационната жалба се прави смесване между два различни института за прехвърляне на правомощия-институтът на заместване и институтът на делегиране на права по смисъла на пар. 1 ДР на ЗУТ. Заместването е правна възможност за по-долустоящ орган, изрично определен от закона, да изпълнява временно цялата компетентност, който има по-горестоящият нему орган, в негово отсъствие. По-долустоящият орган при заместването е винаги определен "еx lege " и това е заместникът, в случая на заместни-кметът. При делегиране на права винаги следва да е налице нормативно определена възможност за прехвърляне на определени, не в пълен обем правомощия. Делегирането е възможно при изричен текст, който да допуска същото. В хипотезата на заместване напротив, не е необходим изричен текст, допускащ заместването. За да е недопустимо заместване, следва да е налице изричен текст, който да го забранява. При делегиране на права се касае за прехвърляне на част от правомощията, принадлежащи на титуляра, за постоянно изпълнение. При заместването на определения по закон орган /заместникът/ се прехвърля пълния, определен от закона обем на правомощия на титуляра, в негово отсъствие за определен период от време, временно. В случая е налице заместване, а не делегиране на права съгласно пар. 1 ДР на ЗУТ и заповедта е издадена от компетентен орган. Обжалваното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че жалбоподателите не са единствените собственици на имотите, предмет на исканото изменение. В УПИ II са включени четири поземлени имота, от които заявителите притежават права само върху един – 1326 и то в идеални части. В обхвата на изменението попадат имоти 518. 1011. -стар 1328, ИД- 518. 1010- стар 1327, ИД 518. 1008-стар идентификатор 1325, а жалбоподателите са собственици на имот с идентификатор 518. 1009- стар 1326. Безспорно това е пречка за издаване на заповед като претендираната на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Законосъобразен е и изводът на съда, че не са налице основанията за допускане изработването на проект за измение на ПУП-ПРЗ и на посоченото в заявлението основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ-съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. Наличието на ОУП с различни устройствени показатели не може да обоснове необходимост като претендираната да се предвиди с изменение на плана свързано застрояване в УПИ II-1325, 1326, 1327, 1328 и УПИ III-1324, в които има изградени съществуващи жилищни сгради. В случая също е необходимо и за основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1 съгласието на всички собственици на засегнатите имот, предмет на претендираното изменение. Липсата на съгласие на собствениците на имотите е пречка те да бъдат включени в разработка за изменение на регулационния и застроителния план. В конкретния казус е неясно изобщо какво се претендира с така подаденото заявление в смисъл каква точно регулация или урегулиране на кои имоти се цели. Не са налице и предпоставките на посоченото в заявлението основание за изменение по пар. 8, ал. 2, т. 3 ПЗРЗУТ. В този случай имотните граници могат да бъдат вътрешнорегулационни граници. По този ред не може да се допуска смяна на собствеността на основание чл. 15, ал. 3 ЗУТ, както е посочено в заявлението. За това се изисква съгласие на всички собственици на урегулираните имоти, изразено в предварителен договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на собственост, а в конкретния казус такова не е налице. За такова изменение административният орган не може да действа служебно, както се претендира в заявлението, още по-малко служебно при липсата на съгласие на всички собственици на имоти, какъвто е настоящият случай. Административният орган не може по свое усмотрение и да променя фактическото основание на заявлението, с което е сезиран, тъй като няма компетентност да се произнася по незаявени фактически обстоятелства. Поради това неоснователно е възражението в касационната жалба, че претенцията следва да се счита на основание пар. 8, ал. 2, т. 2 ПРЗУТ. Дори да е евентуално възможно, то отново искането следва да изхожда от всички собственици на имотите, предмет на претендираното изменение. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми и същото като материално, процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 100 /сто/ лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,