Решение № 12775 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10520/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 2456 от 14.03.2025 г., постановено по адм. д. 1168/2023 г. Административен съд Пловдив, XII-ти състав, е отменил Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023г., издаден от органи по приходите - при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта относно допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2018г. до 30.09.2019г., в размер на 410 167,99лв., ведно с прилежащи лихви, в размер на на 160 030,55 лв., както и допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на основание чл.75, ал.5, във вр. с чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС за 2017г. и 2018г. в размер на 60 083,33 лв., ведно с прилежащите лихви. С решението съдът е изменил посочения ревизионен акт в частта му относно извършено преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 78 от ЗКПО, във връзка с чл. 15 и 16, ал, 2. т. 3 от ЗКПО за 2019 г., съответно в размер на 42 348.28 лв., като е намалил същото от 42 348, 28 лв. на 3653.44 лв. С решението съдът е отхвърлил оспорването на С. турс ЕООД, ЕИК 200707764, със седалище и адрес на управление [населено място], област Пловдив, представлявано от управителя З. Стоянов , против посочения ревизионен акт в останалата му част . С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. С решение 3449 от 10.04.2025 г., по същото делото Административен съд Пловдив е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и в диспозитива на Решение 2456 от 14.03.2025г. постановено по адм.дело 1168/2023г. по описа на Административен съд Пловдив,както следва: В мотивите на решението на стр. 3, вместо :. т.6. Относно допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от допълнително начислен ДДС в размер на 410 167.99 лв. ведно с определените лихви за просрочие в размер на 160 030,55 лв." дасе чете : т.6. Относно допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от допълнително начислен ДДС в размер на 381 834.66 лв. ведно с определените лихви за просрочие в размер на 148 244.43 лв."; в диспозитива на решението на стр. 19, вместо отменя Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023 г., потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023 г. на Директор на Д ОДОП Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта относно допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., в размер на 410 167,99 лв., ведно с прилежащи лихви, в размер на 160 030,55 лв., както и допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 75, ал. 5, във вр. с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал.1 от ЗДДС за 2017 г. и 2018 г. в размер на 60 083,33 лв., ведно с прилежащите лихви" да се чете : отменя Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023 г., потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив , при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта относно допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., в размер на 381 834.66 лв, ведно с прилежащи лихви, в размер на 148 244,43 лв. както и допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 75, ал. 5, във вр. с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал.1 от ЗДДС за 2017 г. и 2018 г. в размер на 60 083,33 лв., ведно с прилежащите лихви." С решение 5436 от 17.06.2025 г., по същото делото Административен съд Пловдив е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 2456 от 14.03.2025г. постановено по адм. дело 1168/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, поправено с Решение 3449 от 10.04.2025г. , който следва да се чете както следва: отменя Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта на допълнително установените данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г. в размер на 381 834,66лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 148 244,43лв., както и допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в размер на 60 083,33лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 30 144,65лв. ; изменя Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023г., потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Пловдив , при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта на извършено преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 78 от ЗКПО, във връзка с чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за 2019г. със сумата в размер на 42 348,28лв., като намалява същото от 42 348,28лв. на 3 653,44лв. и УВЕЛИЧАВА размера на установената данъчна загуба от 256 848,60лв. на 295 543,44лв.; отхвърля оспорването на С. турс ЕООД, ЕИК 200707764, против Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023г., потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Пловдив , в останалата част относно допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в размер на 10 934,88лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 486,18лв., лихви за несвоевременно разчетен с бюджета ДДС в размер на 26 713,42лв., както и допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2017г. в размер на 34 478,29лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 16 813,44лв. и за 2018г. в размер на 10 803,35лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 172,86лв. Срещу решение 2456 от 14.03.2025 г., постановено по адм. д. 1168/2023 г. , в частта му, в която е отменен Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023 г., потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив, относно установени задължения на С. Турс ЕООД, ЕИК 200707764, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на осн.чл.75,ал.5 във вр. с чл.68,ал.1 и чл.69,ал.1 за 2017г. и 2018г. в размер на 60 083,33лв. ведно с прилежащите лихви, както и относно преобразуването в увеличение на счетоводни финансов резултат на дружеството по реда на чл.78 ЗКПО във вр. с чл.15 и чл.16,ал.2,т.3 ЗКПО за 2019г. , като го намалява от 42 348,28лв. на 3 653,44лв. ведно със съответните лихви, е подадена касационна жалба от Е. Райчева в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И. Панова. В същата се прави оплакване, че в посочената му част решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив в посочената му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди ревизионния акт и в тези му част. Претендира за заплащане на разноски за две съдебни инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответното по касационната жалба дружество С. турс ЕООД, ЕИК 200707764, със седалище и адрес на управление [населено място], област Пловдив, представлявано от управителя З. Стоянов , чрез процесуалния си представител адв. Н. Апрахамова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Срещу решение 2456 от 14.03.2025 г., постановено по адм. д. 1168/2023 г. в отхвърлителната му част , в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт в частта му за определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на основание чл.75, ал.5, във вр. с чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС в размер на 10 934, 88 лв. по 104 броя фактури, индивидуализирани в ревизионния акт и ревизионния доклад, с доставчик САЙМЪН ГРУП 2016 ЕООД, за данъчни периоди от м.02.2017г. до м. 07.2018г., както и относно преобразуване в посока увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017г. със сумата в размер на 32 920,97 лв. и за 2018 г. със сумата в размер на 23 753,69 лв, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО / със сумите по фактурите на САЙМЪН ГРУП 2016 ЕООД, е подадена касационна жалба от С. турс ЕООД, ЕИК 200707764, със седалище и адрес на управление [населено място], област Пловдив, представлявано от управителя З. Стоянов , чрез процесуалния му представител адв. Н. Апрахамова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пловдив в посочената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд Пловдив в отхърлителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт и в тази му част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И. Панова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Срещу решение 5436 от 17.06.2025 г., постановено по адм. д. 1168/2023 г. , с което допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение 2456 от 14.03.2025 г., е подадена касационна жалба от Е. Райчева в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И. Панова. В същата се прави оплакване, че така постановеното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, тъй като е налице разминаване между отменения размер лихви от първоинстанционния и действително дължимите такива. Посочва се, че след извършено изчисление с лихвения калкулатор на НАП се установява, че размерът на лихвата в отменителната част на ревизионния акт не е 30 144,65лв., а 29 960,35лв., а лихвата в частта, в която се отхвърля жалбата на дружеството не е 5 486,18лв., а 5 662,77лв. В жалбата се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение 5436 от 17.06.2025 г., постановено по адм. д. 1168/2023 г. , с което допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение 2456 от 14.03..2025 г. Претендира заплащане на разноски. Ответното по тази касационна жалба дружество С. турс ЕООД, ЕИК 200707764, със седалище и адрес на управление [населено място], област Пловдив, представлявано от управителя З. Стоянов , не е взело становище по тази касационна жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество същите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустима. Разгледани по същество са както следва : тази на С. турс ЕООД е неоснователна, първоначалната жалба на директора на Д ОДОП Пловдив е неоснователна, а втората жалба на директора на Д ОДОП Пловдив е основателна. С решението си Административен съд Пловдив е отменил Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023г., издаден от органи по приходите - при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта относно допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2018г. до 30.09.2019г., в размер на 410 167,99лв., ведно с прилежащи лихви, в размер на на 160 030,55 лв., както и допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на основание чл.75, ал.5, във вр. с чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС за 2017г. и 2018г. в размер на 60 083,33 лв., ведно с прилежащите лихви. С решението съдът е изменил посочения ревизионен акт в частта му относно извършено преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 78 от ЗКПО, във връзка с чл. 15 и 16, ал, 2. т. 3 от ЗКПО за 2019 г., съответно в размер на 42 348.28 лв., като е намалил същото от 42, 348, 28 лв. на 3653.44 лв. С решението съдът е отхвърлил оспорването на С. турс ЕООД, ЕИК 200707764, със седалище и адрес на управление [населено място], област Пловдив, представлявано от управителя З. Стоянов , против посочения ревизионен акт в останалата му част . С допълнително решение 3449 от 11.04.2025 г., по същото делото Административен съд Пловдив е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и в диспозитива на Решение 2456 от 14.03.2025г. постановено по адм.дело 1168/2023г. по описа на Административен съд Пловдив,както следва: В мотивите на решението на стр. 3, вместо :. т.6. Относно допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от допълнително начислен ДДС в размер на 410 167.99 лв. ведно с определените лихви за просрочие в размер на 160 030,55 лв." да се чете : т.6. Относно допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от допълнително начислен ДДС в размер на 381 834.66 лв. ведно с определените лихви за просрочие в размер на 148 244.43 лв."; в диспозитива на решението на стр. 19, вместо отменя Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023 г., потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023 г. на Директор на Д ОДОП Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта относно допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., в размер на 410 167,99 лв., ведно с прилежащи лихви, в размер на 160 030,55 лв., както и допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 75, ал. 5, във вр. с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал.1 от ЗДДС за 2017 г. и 2018 г. в размер на 60 083,33 лв., ведно с прилежащите лихви" да се чете : отменя Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023 г., потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив , при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта относно допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., в размер на 381 834.66 лв, ведно с прилежащи лихви, в размер на 148 244,43 лв. както и допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 75, ал. 5, във вр. с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал.1 от ЗДДС за 2017 г. и 2018 г. в размер на 60 083,33 лв., ведно с прилежащите лихви." С решение 5436 от 17.06.2025 г., по същото делото Административен съд Пловдив е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 2456 от 14.03.2025г. постановено по адм. дело 1168/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, поправено с Решение 3449 от 10.04.2025г.,който следва да се чете както следва: отменя Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта на допълнително установените данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г. в размер на 381 834,66лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 148 244,43лв., както и допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в размер на 60 083,33лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 30 144,65лв. ; изменя Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023г., потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Пловдив , при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта на извършено преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 78 от ЗКПО, във връзка с чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за 2019г. със сумата в размер на 42 348,28лв., като намалява същото от 42 348,28лв. на 3 653,44лв. и УВЕЛИЧАВА размера на установената данъчна загуба от 256 848,60лв. на 295 543,44лв.; отхвърля оспорването на С. турс ЕООД, ЕИК 200707764, против Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023г., потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Пловдив , в останалата част относно допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в размер на 10 934,88лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 486,18лв., лихви за несвоевременно разчетен с бюджета ДДС в размер на 26 713,42лв., както и допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2017г. в размер на 34 478,29лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 16 813,44лв. и за 2018г. в размер на 10 803,35лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 172,86лв. От изложеното в касационните жалби се следва извод, че решението на административния съд, в частта му, в която е отменен Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023 г., потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив , при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта относно допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., в размер на 381 834.66 лв, ведно с прилежащи лихви, в размер на 148 244,43 лв., както е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт в частта му относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2017г. в размер на 48 906,99лв.; за 2018г. в размер на 59 684,11лв.; за 2019г. в размер на 3 653,44лв.; относно определени лихви в раезмер на 26 713,42лв. за по-рано упражнено право на данъчен кредит, относно преобразуване в посока увелечие на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017г. със сумата от 232 954,90лв., и в размер на 30 000лв., за 2018г. в размер на 72 753,69лв. и на осн.чл.26,т.2 ЗКПО със сумата от 23 753,69лв., като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на касационно оспорване и разглеждане. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 120 ДОПК форма, съдържа необходимите реквизити, в това число фактическите и правните основания за издаването му. Мотивите на съда относно определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на основание чл.75, ал.5, във вр. с чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС в размер на 10 934, 88 лв. по 104 броя фактури, индивидуализирани в ревизионния акт и ревизионния доклад, с доставчик САЙМЪН ГРУП 2016 ЕООД, за данъчни периоди от м.02.2017г. до м. 07.2018г., са изложени на стр. 8 12 от решението, л.4649 4650 от първоинстанционното дело. Систематизирани /предвид обема им/, същите се изразяват в следното: 1. Описани са събраните доказателства в хода на ревизията по отношение на този доставчик, въз основа на които е прието, че е налице хипотеза по чл.70,ал.5 ЗДДС и е отказано право на данъчен кредит по тях. 2. Дадено е тълкуване на понятието данъчен кредит , като са възпроизведени относимите разпоредби на ЗДДС, установената съдебна практика по този въпрос както на Върховния административен съд, така и на Съда на Европейския съюз. Акцентирано е на значението на реалността на доставката като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, като е изведен извод, че за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя, като без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, как е била транспортирана до място на предаване. 3. Направен е извод, че от събраните по делото доказателства не се установява факта на предаване на стоките чрез прехвърляне на правото на собственост върху тях. Отбелязано е, че нито от доставчика, нито от задълженото лице са представени приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или други първични счетоводни документи, установяващи факта на приемо-предаване на родово определените вещи, предмет на процесните фактури. Прието е още, че по делото не са представени и първични счетоводни документи относно последващо влагане на стоките в търговската дейност на жалбоподателя. 4. На отделен ред са изложени мотиви, защо административният съд приема, че фактът на предаване на стоките и последващо им използване от задълженото лице не се доказва и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на основание чл.75, ал.5, във вр. с чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС за 2017г. и 2018г. в размер на 60 083,33 лв. по фактури, с предмет Авансови плащания по договори за наем на ДМА , издадени от С. Инвест Груп ЕООД и Балкантабако ЕООД, са изложени в т.8 от решението, стр.13 -15 от същото, л.4651 4652 от първоинстанционното дело. Системанизирани за целите на настоящето изложение, същите се свеждат до следното: 1. Отбелязано е, че в хода на ревизията е констатирано, че С. TYPC" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 60 083.33 лв. по фактури за авансови плащания по договори за наем на ДМА, издадени от С. ИНВЕСТ ГРУП" ООД и БАЛКАНТАБАКО" ЕООД, както следва : По фактура 2000000779/26.09.2017 г. на стойност 56 500.00 лв. с начислен ДДС 11 300.00 лв.,с доставчик БАЛКАНТАБАКО" ЕООД; и по фактура 2000000021/28.02.2017 г. на стойност 102 250.00 лв. с начислен ДДС 20 450.00 лв.,фактура 130/ 20.11.2018 г. на стойност 41 666,67 лв. с начислен ДДС 8 333,33 лв. и фактура 133 /30.11.2018 г. на стойност 100 000.00 лв. с начислен ДДС 20 000,00 лв., с доставчик С. ИНВЕСТ ГРУП" ООД, и тъй като не са представени доказателства за получени плащания по горепосочените фактури с издател С. ИНВЕСТ ГРУП" ООД при извършена насрещна проверка на посоченото дружество, органите по приходите са приели, че липсва настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС по посочените данъчни фактури, поради което и не е признато право на приспадане на данъчен кредит по същите, на основание чл. 70, ат. 5 от ЗДДС и във връзка с чл. 68, ат. 1, т. 1 и ат. 2 от ЗДДС. 2. Възпроизведени са относимите правни разпоредби от ЗДДС относно възникването на данъчно събитие, съответно право на данъчен кредит при авансово плащане. 3. Решаващият съд е възпроизвел на стр.13 14 от решението много подробно представените писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза по тази част от спора, въз основа на което е приел, че са доказани извършени плащания по въпросните фактури, следователно е настъпило данъчно събитие и правото на данъчен кредит е упражнено законосъобразно, като ревизионният акт се явява незаконосъобразен в тази си част. По т.9 от решението, стр.15 16, л.4652 от делото, са изложени мотивите на административния съд относно частта от ревизионния акт, в която са определени лихви в размер на 26 713,42 лв. за упражнено право на данъчен кредит в по-ранни данъчни пероди от възникване на данъчното събитие по чл.25, ал.7 от ЗДДС по 5 броя данъчни фактури с издател Балкантабако ЕООД и 8 броя данъчни фактури с издател С. Инвест Груп ЕООД. Прието е, че ревизионния акт е законосъобразен в тази си част. Изложени са констатациите на органите по приходите, поради което е прието, че правото на данъчен кредит по въпросните фактури е упражнено преждевременно, т.е. преди да е настъпило данъчно събитие, поради което се дължат лихви за забава на практика плащането е настъпило в момента, в който са извършени прихващанията, като тези констатации не са опровергани и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. От стр.16 и сл. от първоинстанционното решение са изложени мотиви относно частта от ревизионния акт, с която са определени задължения по ЗКПО. По т.10 от решението /стр.16 18/ са изложени мотивите относно извършено преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 78 от ЗКПО, във връзка с чл. 15 и 16, ал, 2. т. 3 от ЗКПО за 2017г., 2018 г. и 2019 г.. съответно в размер на 48 906.99 лв., 59 684.11 лв. и 42 348.28 лв. Систематизирани за целите на настоящето изложени, те могат да бъдат сведени до следното: 1.Възпроизведени са констатациите на органите по приходите, че за посочените данъчни периоди ревизираното лице е отпуснало множество заеми на дружества, свързани лица съгласно § 1 т. 13 от ДР на ЗКПО, като в хода на ревизията са изискани и съответно представени първични счетоводни документи (договори за заем, споразумения за прихващане, счетоводни регистри - извлечения от сметка 498 - Временна финансова помощ и сметка 721 - Приходи от лихви, както и справки за представената временна финансова помощ). Отбелязано е още, че въз основа на счетоводните регистри на дружеството е констатирано, че ревизираното лице не е начислило текущо и съответно не е признало като приходи договорените лихви в сключените договори за заем, поради което на основание разпоредбите на чл.78 от ЗКПО и чл. 15 от ЗКПО, чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 3 , като е взето предвид, че по сключените договори за заем е договорена годишна лихва в размер на 3%, е формиран извод, че са налице неотчетени приходи по тези договори, при условията на отклонение от данъчно облагане, като конкретния размер на лихвата е посочен в изготвена таблица в РД, в която за всеки заемател по години е посочена дължимата лихва. 2. На стр.17 от решението е възпроизведена правната рамка относно начисляване на приходите от лихви /възпроизведени са норми от ЗКПО чл.26,ал.1, т.4, както и правила от съответните счетоводни стандарти. 3. Посочено е, че съгласно констатациите на РА, за процесните години 2017, 2018 и 2019, макар и договорени, лихвите по сключените договори не са били начислявани, респективно не са отчитани и декларирани приходи от тях в противоречие с чл.78 ЗКПО. 3. Изложени са мотиви защо съдът приема за неоснователни възраженията на задълженото лице, че между страните по договорите за заем има уговорки за опрощаване на лихви или за договорен гратисен период на плащането им, съответно, че заемателите са отчели разходи от лихви. 4. Изграден е извод, че са налице предпоставки за прилагане на чл.78 във вр. с чл.15 и чл.16, ал.2, т.3 ЗКПО през процесните години . Допълнено е, че в тази насока следва да се съобразяват констатациите на експерта по ССЕ /т.9 и 10/, според които задълженията за 2017г. и 2018г. са правилно определени, но не е и по отношение на 2019г., за която година неотчетените лихви са 3 653,44лв., с която сума следва да се увеличи счетоводния финансов резултат на дружеството за 2019г. и намаляване на същия от 42 348,28лв. на 3 653,44лв. По т.11 от решението /стр.19 20 от решението, л. 4654 от делото/ са изложени мотиви относно частта от ревизионния акт, с която е извършено преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017г. със сумата в размер на 32 920,97 лв. и за 2018 г. със сумата в размер на 23 753,69 лв, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО / със сумите по фактурите на САЙМЪН ГРУП 2016 ЕООД, с предмет на сделките прясно мляко, масло, сирене, кашкават, крема сирене, кисело мляко , за които по-горе е отказано право на данъчен кредит поради липса на реални доставки/. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, като мотивите му в тази насока са следните: 1. Възпроизведени са разпоредби от Част Втора, глава Шеста на ЗКПО относно определяне на данъчния финансов резултат, в това число чл.26, т.2 ЗКПО относно непризнаване на разходи, които не са документално обосновани. 2. След очертавана на правната рамка като спорен между страните въпрос е определен този дали разходите по фактурите на посоченото дружество са документално обосновани. 3. На база на очертаната правна рамка е изведен извод, че за да е един разход документално обоснован, то издадените за него счетоводни документи следва да отразяват вярно и обективно извършените стопански операции. Прието е, че след като по процесните фактури не са налице реални доставки, то и извършеното осчетоводяване на разходи по тях е незаконосъобразно и правилно финансовия резултат на дружеството е бил преобразуван. В т.12 от решението /стр.20 22 от решението/ са изложени мотивите на първоинстанционния съд относно частта от ревизионния акт, в която е преобразуван финансовия резултат в посока увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017г. със сумите в размер на 232 954,90 лв. и в размер на 30 000 лв. и за 2018 г. със сумата в размер на 72 037,17 лв. и в размер на 37 536,49 лв., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Възпроизведени са констатациите на органите по приходите в рамките на ревизионното производство , че за 2017 г 2018 г. по дебита на сметка 602 (за 2017 г. и 2018 г.) и кредита на сметка 402 - Доставчици по аванси са отчетени съответно 232 954,90 лв. (с дата 01.12.2017 г.), 37 536,49 лв (с дата 01.12.2018 г.), без да са представени първични счетоводни документи за основанието за осчетоводяване на горепосочените суми, като текущи разходи за съответните отчетни периоди. Отбелязано е, че с възражението срещу РД за обосноваване на отчетените разходи са представени копия на фактури 521/18.02.2019 г., и 581/10.04.2019 г. и договор към тях, но ревизиращите органи са приели, че тъй като фактурите са за авансови плащания, то не би следвало да бъдат отразени счетоводно на разход, както и че не е представена фактура и приемо-предавателен протокол за отчетените разходи. Съдът е отбелязал възражението на жалбоподателя, че въпросните разходи са са документирани с фактура 0000000001/27.05.2015 г. на стойност 125 000,00 лв , издадена от ЕТ Д. Зортев" с предмет по договор за туристически услуги , но не е представен описаният във фактурата договор, няма данни и за счетоводното отразяване на фактурата през периода 2015 г. 2017 г., като сумата на непризнатите разходи не съвпада със стойността на посочената фактура. Отбелязано е още и твърдението, че отношенията с посочения доставчик са такива по повод на договор от 2015 г.. който е бил обект на разглеждане в предходна ревизия от гледна точка на ЗДДС и в 2017 г. е признат ползваният данъчен кредит по съответната фактура, но тези доводи са определени като ирелевантни по отношение признаването на разходите по корпоративния закон. Изграден е извод, че органите по приходите обосновано са приели, че обсъжданите разходи не отразяват вярно стопанските операции и не са документално обосновани по смисъла на счетоводното и данъчното законодателство, като законосъобразно е приложена нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗКПО. Според съда задълженото лице не е представило доказателства, оборващи тези констатации на ревизионния акт, като това не е сторено и със заключението на ССЕ. Направен е коментар, че заключението на експерта в тази му част е изготвено на база записвания в счетоводните сметки и регистри на ревизираното дружество, а не на основание първични счетоводни документи. На стр.22 от решението съдът е коментирал отчетените разходи в размер на 37 536, 49 лв./ 412 119,82 лв. 374,583,33 лв./ Посочено е, че в хода на административното обжалване на ревизионния акт е прието, че освен плащанията по представения договор за наем, сключен със С. ИНВЕСТ ГРУП ООД за 2018 г., общата сума на отчетените разходи в размер на 412 119.82 лв., е формирана и от фактури, издадени от следните доставчици: МОСКОВ И СИН" ЕООД - за покупка на материали и авансово плащане, ТОТЕМ МС" ЕООД - за външна услуга и аванс ЕТ ПРИМ ЕКСПО - В. О." - авансово плашане, СОФТ TУ РАН" ООД - договор за разработка, МЕТАЛ APT 97 ЕООД - авансови плащания, като към жалбата до Директора на Дирекция ОДОП Пловдив са приложени и копия от въпросните фактури. Посочено е, че тези писмени доказателства са представени още с възражението срещу РД, като в констатациите на РА органите по приходите са определили общата стойност по тези фактури, която възлиза на 60 756.95 лв., като са приели, че от една страна, при сумиране на разходите по договора за наем, сключен със С. Инвест Груп ООД, в размер на 374 583.35 лв. и посочената сума от 60 756,96лв, не се получава размерът на общо отчетените разходи 412 119.82 лв. Добавено е, че е прието , че разликата между последните две суми е 37 536.49 лв., която не може да бъде обвързана с приложените към жалбата документи и за която липсват първични счетоводни документи, обосноваващи отчетените разходи,а от друга страна, е прието, че видно от наименованието на стоката/услугата описано като предмет на стопанските операции във фактурите, същите са основно за авансови плащания, като плащането не представлява разход, а разчет по смисъла на счетоводното законодателство. Добавено е, че липсват и доказателства, че получените материални запаси и услуги по тези документи са използвани за осъществяваната от дружеството дейност през 2018 г., за която се претендират въпросните разходи. Посочено е, че предметът на сделката по фактурите, издадени от МОСКОВ И СИН ЕООД (с изключение на една, която е с предмет 20% аванс по договор за поръчка на козметика), е покупка на материални активи (сапун, кондензатор, шампоан, душ гел, шапка душ, санитарна лента и др. по договор от 03.10.2017 г. ), но този договор не е представен, като не са представени доказателства на какво основание стойностите по въпросните фактури, са отразени като разходи за външни услуги. Отбелязано е, че по принцип при закупуването на материални запаси, не следва да се отчита разход, тъй като няма данни за влагането му в икономическата дейност, и в случая липсва първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 3 от ЗСч за влагане на материалните запаси в осъществяваната икономическа дейност на лицето. Прието е, че след като не са налице разходооправлателни документи за влагане на материалите закупени по обсъжданите фактури, обосновано органите по приходите са приели, че разходите не следва ла бъдат признати за данъчни цели, поради липса на документална обоснованост по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗКПО. На отделен ред административният съд е посочил, че по отношение на корекцията на данъчната загуба за 2019г., която се изменя с решението на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив от 140 455.80 лв. на 256 848.60 лв., следва да се съобрази обстоятелството, че тази корекция се е наложила с оглед отмяната на констатацията за извършено преобразуване на финансовия резултат за този период със сумата от 116 392, 80 лв., и без всякакво съмнение съставлява благоприятен резултат в полза на жалбопадателя, което с оглед и на забраната за влошаване положението на жалбоподателя подлежи на оставяне в сила. По касационната жалба на С. турс ЕООД, ЕИК 200707764. Задълженото лице С. турс ЕООД, ЕИК 200707764, оспорва решението на първоинстанцинния съд в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт в частта му за определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на основание чл.75, ал.5, във вр. с чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС в размер на 10 934, 88 лв. по 104 броя фактури, индивидуализирани в ревизионния акт и ревизионния доклад, с доставчик САЙМЪН ГРУП 2016 ЕООД, за данъчни периоди от м.02.2017г. до м. 07.2018г., както и относно преобразуване в посока увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017г. със сумата в размер на 32 920,97 лв. и за 2018 г. със сумата в размер на 23 753,69 лв, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО / със сумите по фактурите на САЙМЪН ГРУП 2016 ЕООД. В жалбата се поддържат оплаквания, че необосновано на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че фактурите издадени от доставчика САЙМЪН ГРУП 2016 ЕООД, за данъчни периоди от м.02.2017г. до м. 07.2018г., с предмет на доставка млечни продукти, не отразяват реално извършени доставки, поради което не са налице предпоставки за признаване на право на данъчен кредит по тях, съответно осчетоводеният по тях разход се явява документално необоснован. Излагат се съответни аргументи в подкрепа на оплакванията. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Мотивите на първоинстанцинния съд относно тази част от спора са изложени в т. 7 /по отношение на данъчния кредит/ и т.11 /по отношение на преобразуване на финансовия резултат на дружеството със сумите по фактурите/. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанциинния съд по тази част от спора за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Принципно между страните няма спор относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката или услугата фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова - не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 9 ЗДДС и в тежест на задълженото лице е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Казано в обобщение, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, как е била транспортирана до място на предаване. При така очертаната правна рамка и предвид събраните доказателства по делото настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая не се установява факта на предаване на стоките, предмет на фактурите издадени от , поради което не са налице условия за упражняване на право на данъчен кредит, съответно условия за признаване на извършения разход по фактурите. Наведените в касационната жалба оплаквания, че в хода на делото е установено осчетоводяване на фактурите при страните по доставките, заплащане на същите, разплащане с бюджета и прочие, поради което необосновано се приема, че по въпросните фактури не са налице реални доставки, не могат да бъдат споделени. Единствените доказателства, които отразяват въпросните доставка, са издадените фактурите и приложените към тях доказателства за извършено плащане. Както е и правилно посочено в първоинстанционното решение, в практиката си Върховният административен съд безпротиворечиво приема, че само притежанието на фактура за доставката само по себе си не е достатъчно основание за да бъде признато право на данъчен кредит. В конкретния случая липсват доказателства, които да установяват факта на предаване на стоката от доставчика на получателя. Този факт не може да се презумира от това, че фактурите са осчетоводени при страните и от вида стопанска дейност, която извършва задълженото лице, а същият следва да се докаже с надлежни доказателства, които документират извършването на стопанската операция. В случая такива доказателства не са ангажирани от задълженото лице. Отделно от това, в първоинстанционното решение са изложени мотиви, че от събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не се установява обстоятелството получените стоки да са вложени в стопанската дейност на задълженото лице т.е. в случая не е налице и условието по чл.69,ал.1 ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит - стоките да се използват за целите на извършваните от задълженото лице облагаеми доставки, съответно условията по ЗКПО за осчетоводяване на извършения разход на фактурите като документално обоснован. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочените му част, Административен съд Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила в тази му част. По касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив против решение 2456 от 14.03.2025 г. Както бе вече посочено, директорът на Д ОДОП Пловдив оспорва първоинстанционното решение/първоначално постановеното/ в частта му, в която е отменен Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023 г., потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив, относно установени задължения на С. Турс ЕООД, ЕИК 200707764, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на осн.чл.75,ал.5 във вр. с чл.68,ал.1 и чл.69,ал.1 за 2017г. и 2018г. в размер на 60 083,33лв. ведно с прилежащите лихви, както и относно преобразуването в увеличение на счетоводни финансов резултат на дружеството по реда на чл.78 ЗКПО във вр. с чл.15 и чл.16,ал.2,т.3 ЗКПО за 2019г. , като го намалява от 42 348,28лв. на 3 653,44лв. ведно със съответните лихви, По отношение на частта от решението /т.8, стр.13 -15 от същото, л.4651 4652 от делото/, касаеща определени задължения на ревизираното дружество, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на основание чл.75, ал.5, във вр. с чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС за 2017г. и 2018г. в размер на 60 083,33 лв. по фактури, с предмет Авансови плащания по договори за наем на ДМА , издадени от С. Инвест Груп ЕООД и Балкантабако ЕООД, в касационната жалба се подържат оплаквания за необоснованост на съдебния акт в тази му част. В подкрепа на оплакванията се излагат доводи, че от ревизираното дружество до издаването на ревизионния акт не са представени доказателства за извършени плащания и/или извършване на услуги, поради което неправилно е прието от първоинстанционния съд, че е настъпило данъчно събитие по въпросните фактури и ревизионният акт е бил отменен като незаконосъобразен в тази му част. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по тази част от спора, както и констатациите на органа по приходите, поради които не е признато право на данъчен кредит по процесните четири фактури на посочените доставчици. Решаващият съд е възпроизвел подробно и заключението на вещото лице в тази му част, въз основа на което е приел, че по делото е установено извършено плащане по въпросните фактури и услугите във връзка с които е направено плащането, са реално изпълнени. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд по тази част от спора, като ги намира за обосновани на фактите по делото при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Възпроизведена е правната рамка на възникване на данъчно събитие при авансово плащане чл.25,ал.7 ЗДДС, при условията на чл. 202 във вр. с §2 ДР ДОПК са изложени мотиви защо съдът кредитира заключението на вещото лице в тази му част. Въз основа на заключението правилно е прието, че така или иначе във времето е извършено плащане по въпросните фактури и услугите, във връзка с които е направено плащането, са извършени. Предвид факта на извършено плащане по някои от фактурите след датата на издаването им, би могло да се мисли за наличие на задължение за лихви в резултат на преждевременно упражнено право на данъчен кредит по тях /подобно на задължението в размер на 26 713,42лв. за упражнено право на данъчен кредит в по-ранен период по фактури на същите двама доставчици, т.9 от първоинстанционното решение, в която то като необжалвано е влязло в сила/ , но с оглед забраната за влошаване на положението на жалбоподателя /чл.160,ал.6 ДОПК/, това обстоятелство не следва да бъде обсъждано. Като правилно и законосъобразно решението на административния съд следва да бъде оставено в сила в тази му част. В касационната жалба на директора на Д ОДОП Пловдив се поддържа оплакване за неправилност на първоинстанционното решение в отменителната му част над 381 834,66лв. до 410 167,99лв. главница и над 148 244,43лв. до 160 030,55лв. за лихвите. Излагат се доводи, че в посочените части ревизионния акт е бил отменен/изменен с решението на директора на Д ОДОП Пловдив и отменяйки го повторно, административният съд е постановил неправилно решение. Настоящата съдебна инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна в тази й част, доколкото с решение за поправка на очевидна фактическа грешка 5436 от 17.06.2025г. първоинстанционният съд е отстранил този порок в първоначално постановеното решение 2456 от 14.03.2025г. На трето, последно място, с касационната жалба на директора на Д ОДОП Пловдив първоинстанционното решение на Административен съд Пловдив се оспорва в частта му относно преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 78 от ЗКПО, във връзка с чл. 15 и 16, ал, 2. т. 3 от ЗКПО за 2017г., 2018 г. и 2019 г.. съответно в размер на 48 906.99 лв., 59 684.11 лв. и 42 348.28 лв., като преобразуването за 2019г. е намалено от 42, 348, 28 лв. на 3653.44 лв. Излагат се доводи, че принципно правилно е приел, че са налице законови условия за преобразуване на финансовия резултат на дружеството на чл. 78 от ЗКПО, във връзка с чл. 15 и 16, ал, 2. т. 3 от ЗКПО за 2017г., 2018 г., но неправилно е приел, че не са налице такива условия за 2019г. за разликата от 3 653,44лв. до 42 348,28лв. Твърди се още, че в тази му отменителна част решението е неправилно, тъй като съдът го е постановил без да обсъди всички събрани по делото доказателства, съобразявайки единствено заключението /основно и допълнително/ на вещото лице. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Мотивите на административния съд по тази част от спора са изложени в т.10 от решението /стр.16 18/. Подобно и на останалите части от съдебния акт, и тук решаващият съд е възпроизвел установените факти и обстоятелства по време на ревизията, констатациите на органите по приходите за наличие на хипотеза чл. 78 от ЗКПО, във връзка с чл. 15 и 16, ал, 2. т. 3 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение с неначислени лихви по сключени договори за заем за посочените данъчни периоди 2017,2018 и 2019 години, възпроизведено е и заключението /основно и допълнително/ на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза относно тази част от спора, както и мотиви, защо съдът приема , че преобразуването е правилно за 2017г. и 2018г. и до размер на 3 653,44лв. за 2019г. и неправилно за разликата от 3 653,44лв. до 42 348,28лв. за 2019г. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд за отменителната част от 3 653,44лв. до 42 348,28лв. за 2019г. Противно на твърдяното в касационната жалба, следва да бъде прието, че при изграждане на изводите си решаващият съд е съобразил всички относими към спора факти и обстоятелства, а не само част от тях, каквито оплаквания се подържат от касатора. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено, че в заключението на експерта е посочено, че независимо от това, че през 2019г. между С. турс ЕООД и С. инвест груп ЕООД има сключен договор за заем, парични средства по него не са предоставени /вжстр.48 от първоначалното заключение, л.4339 от първоинстанционното дело/. Доколкото договорът за заем /чл.240 ЗЗД/ е реален договор, т.е. отношенията по него възникват с предаване на сумата от заемодателя на заемополучателя, то след като няма предоставяне парична сума в заем няма как да възникне и задължение за заплащане на лихва по нея, съответно да възникне задължение за осчетоводяване на приход при заемодателя. Като правилно и законосъобразно, при условията на чл.221,ал.2 АПК първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила в тази му част. По касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив против решение 5436 от 17.06.2025 г. С въпросното решение Административен съд Пловдив е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 2456 от 14.03.2025г. постановено по адм. дело 1168/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, поправено с Решение 3449 от 10.04.2025г. , който следва да се чете както следва: отменя Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта на допълнително установените данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г. в размер на 381 834,66лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 148 244,43лв., както и допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в размер на 60 083,33лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 30 144,65лв. ; изменя Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023г., потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Пловдив , при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта на извършено преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 78 от ЗКПО, във връзка с чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за 2019г. със сумата в размер на 42 348,28лв., като намалява същото от 42 348,28лв. на 3 653,44лв. и УВЕЛИЧАВА размера на установената данъчна загуба от 256 848,60лв. на 295 543,44лв.; отхвърля оспорването на С. турс ЕООД, ЕИК 200707764, против Ревизионен акт Р-16001621005716-091-001 от 17.01.2023г., потвърден и изменен с Решение 130 от 07.04.2023г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Пловдив , в останалата част относно допълнително определените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в размер на 10 934,88лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 486,18лв., лихви за несвоевременно разчетен с бюджета ДДС в размер на 26 713,42лв., както и допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2017г. в размер на 34 478,29лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 16 813,44лв. и за 2018г. в размер на 10 803,35лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 172,86лв. В касационната жалба на директора на Д ОДОП - Пловдив се прави оплакване за неправилност на това решение по отношение на част от лихвите. Според касатора, размерът на лихвата в отменителната част на ревизионния акт не е 30 144,65лв., а следва да бъде 29 960,35лв., а лихвата в частта, в която се отхвърля жалбата на дружеството не е 5 486,18лв., а 5 662,77лв. В подкрепа на оплакванията с касационната жалба са представени справка за изчислени лихви /л.49 от настоящето дело/, направена на база дължимите главници в лихвения калкулатор , който е на интернет страницата на Национална агенция по приходите. Съдът намира така подадената жалба за основателна. Въпросното решение е постановено във връзка с разпореждане на председателя на първо отделение на Върховния административен съд, съгласно което първоинстанционният съд следва да отстрани неточност в първоначално постановеното решение, като изрично посочени размерите на главниците и на лихвите, за които е отменен, съответно потвърден акта. Посочените по-горе размери на лихвите са определени от съда на база на изчисление, направено със същия лихвен калкулатор на Интернет страницата на НАП. Доколкото тези изчисления не са възпроизведени в решението, а такива са налице в представените справки от касатора Д ОДОП Пловдив, настоящата съдебна инстанция намира, че посочените размери на лихвите от 29 960,35лв. и 5 662,77лв. са правилни , и в този смисъл следва да бъде извършена корекция в решение 5436 от 17.06.2025 г. До тази част от спора не би се стигнало, ако въпросните лихви бяха определени и посочени в ревизионния акт, съответно решението на директора на Д ОДОП Пловдив, поради което независимо от основателността на жалбата, разноски на касатора по тази част от спора не следва да бъдат присъждани. Разноски При този изход на процеса, на осн.чл.161,ал.1 ДОПК , страните следва да бъдат осъдени да заплатят разноски както следва: Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на който влиза Д ОДОП Пловдив, да заплати на С. турс ЕООД, ЕИК 200707764, разноски по делото в размер на 9 297,16лв. , съставляващо заплатено адвокатско възнаграждение, а С. турс ЕООД, ЕИК 200707764, да бъде осъден да заплати на НАП София сумата 2 403,93лв. юрисконсултско възнаграждение. При определяне на разноските съдът съобрази представения от касатора С. турс ЕООД, ЕИК 200707764, на л. 87 от делото списък с разноски, направеното възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на Д ОДОП - Пловдив, при определен материален интерес по жалбите общо в размер на 116 179,14лв., като при определяне на последния са взети предвид размера на главниците и лихвите на непризнатия данъчен кредит, а по отношение на преобразуване на финансовия резултат дължимия корпоративен данък върху сумите за преобразуване. Водим от горното и на осн. чл.222,ал.1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,