Решение № 4314 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 523/2018 г.

Решение № 4314 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 523/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. Пачеджиев от [населено място], срещу решение № 1799 от 13.11.2017 г. по адм. д. № 607/2017 г. по описа на Административен съд Благоевград. Изложени са доводи за отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдът да отмени обжалваното решение, както и оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Претендира разноски по делото за две инстанции, за които представя списък. Ответната страна – началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Благоевград, Районно управление (РУ) Гоце Делчев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна в първоинстанционното производство, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1799 от 13.11.2017 г. по адм. д. № 607/2017 г. по описа на Административен съд Благоевград е отхвърлена жалбата на Б. Пачеджиев, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0266-000140/24.04.2017 г., издадена от началник група към ОДМВР – Благоевград, РУ Гоце Делчев, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, временно се отнема свидетелството за управление на МПС на Б. Пачеджиев, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да постанови този резултат съдът е установил, че оспорената Заповед № 17-0266-000140/24.04.2017 г. е издадена от В. Франгов, в качеството си на началник група към ОДМВР – Благоевград, РУ Гоце Делчев е приложил спрямо жалбоподателя, на основание чл. 22 ЗАНН предвидената в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП принудителна административна мярка – "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Заповедта е мотивирана с установени с Акт № 17-0266-000140/24.04.2017 г., бл. № 0323889 нарушения на правилата за движение по пътищата при управление на МПС от жалбоподателя на 24.04.2017 г., около 01: 34 ч., а именно: управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, установени с еднократен тест Dreger Drug Chek 3000 REF 8325554 LOT DRJL 0133, отчел положителни резултати от тетрахидроканабинол (ТНС) – марихуана и алфа-метил-финил-етил-амин-амфетамин (АМР), квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП. На водача е издаден талон за медицински изследване, като по делото няма данни извършено ли е и какви са данните от него. Иззето му е СУМПС. При така установеното съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, адресат на административния акт и в законоустановения срок за обжалване. Посочил е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и въз основа на отразеното в АУАН № 16-5304-000140/24.04.2017 г. съдът е приел, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, след като е употребил наркотични вещества, с което е нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. Обоснован е извод за наличие на материалноправното основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП – след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Решението е правилно. Съобразно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Противно на изложеното от касатора, в титулната част на оспорваната заповед изрично е посочено, че ПАМ е по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, поради което възраженията му, че не става ясно по кой нормативен акт е приложена ПАМ са неоснователни. Неоснователен е и изложеният в касационната жалба довод, че в заповедта не е уточнено точно коя хипотеза на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е нарушена, тъй като в административния акт ясно е посочено, че касаторът е управлявал ППС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Съдът подробно е анализирал доказателствата, като е посочил, че заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на мярката. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на твърденията за неправилност с оглед неуточняване на срока за прилагане на ПАМ. Срокът на действие на временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна норма, поради което непосочването му в заповедта не съставлява порок на акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на административния орган. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата не предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени граници. Следователно при посочването на срока, за който е приложена принудителната административна мярка, административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя такъв от органа. Прилагането на временна мярка с непосочване изрично на установения в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП срок, не препятства проверката за съответствие на акта с целта на закона. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение