Решение № 12172 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13766/2017 г.

Решение № 12172 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13766/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Р. Христова, в качеството й на процесуален представител на В. Петкова, срещу решение № 76 от 09.10.2017 г. по адм. дело № 136 по описа за 2017 г. на административен съд - Видин. С него по жалба на Л. Лозанов, кмет на община Димово, е отменено изцяло решение № 153 от 10.05.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 471/2015 г. В касационната жалба са изложени подробни съображения за недопустимост на съдебното решение. Посочва се, че пред административния съд е обжалвано решението на КЗД в конкретно посочена част, а именно, с която е установено, че кметът на община Димово е осъществил дискриминация под формата на "тормоз" по отношение на нея, по признак "политическа принадлежност"., а то е отменено изцяло. Излагат се съображения и за неправилност на решението поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението в посочената част и отмяна на същото в другата му част, с оставяне в сила на решението на КЗД в неговата посочена част, както и присъждане на съдебни разноски за съдебното производство. Ответната страна по касационната жалба - кметът на община димово Л. Лозанов оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. М. Манджукова, която представя и писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация не оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Ж. Милушева, която представя и писмена защита. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Видин е било решение № 153 от 10.05.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 471/2015 г. Решението е постановено по повод на жалба от В. Петкова и с него е установено, че кметът на община Димово, Л. Лозанов е извършил акт на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от Закона за дискриминация (ЗЗДискр.), на основата на признак "политическа принадлежност". На основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. му е наложено наказание глоба в размер на 500. 00 лв. Установено е също, че кметът на община Димово не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по отношение на В. Петкова с определянето на размера на трудовото й възнаграждение и "невключването" в професионални обучения, като в тази част жалбата е оставена без уважение. Административният съд (АС) - Видин е сезиран с жалба срещу решението на КЗД в частта, с която е установено, че кметът на община Димово, Л. Лозанов е извършил акт на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от Закона за дискриминация (ЗЗДискр.), на основата на признак "политическа принадлежност". При разглеждане на спора административният съд - Видин е приел, че е сезиран с жалба, с която се оспорва изцяло посоченото решение на КЗД. Счел е, че то е изцяло незаконосъобразно. Изложени са подробни мотиви както относно фактическата страна на спора, така и относно прилагането от административния орган на съответните разпоредби от ЗЗДискр. При направен извод за незаконосъобразността на решението му, го е отменил във всички негови части. Касационната жалба за недопустимост на решението на АС - Видин в посочената му част е основателна, понеже съдът се е произнесъл извън предмета на спора, с който е сезиран, а той се определя от предмета на жалбата. Решението в тази му част следва да бъде обезсилено. Касационната жалба срещу останалата част от решението на АС - Видин е основателна. Съдът е обсъдил само част от събраните доказателства, като е направил изводи, без да направи съвкупен анализ на всички, респ. и да ги кредитира според всички факти и обстоятелства по делото. Това е рефлектирало и върху преценката му за неправилно прилагане от страна на административния орган на материалноправните разпоредби от ЗЗДискр. по повод поведението на Л. Лозанов, в посоченото му качество на кмет на община Димово и работодател на В. Петкова. По делото е установено, че В. Петкова е заемала длъжност "директор ДСХ и ДЦСХ", с. Гара Орешец до 10.11.2015 г. Със заповед № 24 от 10.11.2015 г. на кмета на община Димово е прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл. 188, т. 3, чл. 187, т. 3 и т. 7, чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7, във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Работодателят е приел, че лицето е извършило "тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на заповеди на кмета на община Димово". С влязло в сила решение на РС-Белоградчик е прието, че прекратяването на трудовото правоотношение на В. Петкова е незаконосъобразно. На същата, по време на полагането й на труд, са наложени глоби, като по повод оспорване на актовете, с които това е направено, същите са прогласени за нищожни. След прекратяване на трудовия договор на лицето, от страна на кмета на община Димово, е подадена жалба до РП - Белоградчик за неправомерно изплатени на същото възнаграждения като директор, като образуваното досъдебно производство е прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. След възстановяване на В. Петкова на работа е уволнена, като това прекратяване на трудовите й правоотношения също е обявено за незаконосъобразно. Правилно при тази фактическа обстановка административният орган е приел, че осъществен състава на § 1 от ДР на ЗЗДискр., според който, тормоз е всяко нежелано поведение, изразено по словесен начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Според чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането, и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лице с увреждания до публични меса, се смятат за дискриминация. По този начин следва да се приеме, че по отношение на В. Петкова е извършен тормоз по смисъла на закона, който се изразява в прекратяване на професионалната й кариера и ограничаване на възможността й за достъп до заетост, както и лишаване от трудов доход, както е приел в мотивите си административния орган. Съобразно изложеното, обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови решение по съществото на спора, с отхвърляне жалбата на Л. Лозанов, в посоченото му качество. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски на основание чл. 143 от АПК в общ размер от 1 505. 00 лв., съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение, за цялото съдебно производство. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,