Решение № 12697 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2012 г.

Решение № 12697 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2012 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби. Първата е подадена от Румяна Радославова Илиева от гр. Варна, Донка Николаева Костадинова, Николинка Ценова Знаменачкова, Павлинка Ценова Петрова-Белева и Евгени Николаев Илиев, против решение № 2729/21.11.2011 г, постановено от Административен съд-Варна, ХХХI състав, по адм. д. № 282/2011 г. в частта му относно новообразуван имот № 260, а втората е подадена от Надежда Миланова Петрова, чрез адвокат Камен Киров, от гр. Варна, срещу същото решение в частта му относно ПИ № 1. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в законния срок и са процесуално допустими. С решението си Административен съд-Варна е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на Румяна Радославова Илиева от гр. Варна срещу Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010 г. на Областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в местност"Ментеше", землище гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна в частта за ПИ № 251,252,260,262,при участието на заинтересованите страни Йордан Илиев Благоев, Радослав Жеков Керанов, Йордан Николаев Илиев, Евгени Николаев Илиев, Донка Николова Костадинова, Лиляна Йорданова Илиева-Айраксинен, Николинка Ценова Знаменачкова, Павлинка Ценова Петрова-Белева, Димитър Иванов Петлешев, Екатерина Георгиева Маринчева и Десислава Георгиева Атанасова и е ОТМЕНИЛ Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010 г. на Областния управител на област Варна, в частта на ПИ № 1,по жалбата на Румяна Радославова Илиева, като е върнал преписката в тази и част на Областния управител на област Варна за произнасяне по същество съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, конкретизирани в мотивите на решението, като е присъдил на жалбоподателката разноски. За да постанови решението си в частта му относно новообразуван имот № 260,съдът е приел следното: Жалбоподателката се легитимира като наследник по закон на Никола Илиев Николов-лице с признато право на собственост върху бивш имот, заснет по ПКП като имот с пл. № 66.В обсега на неговата територия попадат изцяло новообразуваните ПИ № № 251,252,260,262 и ПИ № 1. Съгласно регистъра към ПНИ, ПИ № 260 с площ от 2226 кв. м. е вписан на Иван Димитров Петлешев, а като основание за вписването му е посочен НА № 149/13.03.1965 г., въз основа на който е издадено Решение № 8404/09.02.1993 г. на ПК-Аксаково, с което на наследниците на Иван Димитров Петлешев е възстановено правото на собственост върху лозе от 2.500 дкр., находящо се в терен по § 4 на м."Ментеше". Вещото лице по приетата и неоспорена СТЕ сочи, че имотът по НА № 149/1965 г. с площ от 2 дкр. е частично идентичен с ПИ № 260.Неговата площ надвишава с 226 кв. м. площта на имота по визирания нот. акт. Досежно ПИ № 260, вписан в регистъра на наследниците на Иван Димитров Петлешев, събраните по делото доказателства сочат, че е налице колизия на права между правоприемниците на двама реституирани собственика. Този извод следва от постановеното в полза на наследниците на Иван Димитров Петлешев решение № 8404/1993 г. на ПК, възстановяващо собствеността върху идентично по местоположение лозе с площ от 2500 дкр. Тъй като този имот попада в обхвата и на реституционното решение в полза на жалбоподателката, то този идентитет обоснова извод за спор за материално право между бивши собственици към един минал момент, който може да бъде разрешен само по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ в рамките на общия исков процес. Приложимите разпоредби на ЗСПЗЗ не регламентират приоритет на някой от бившите реституирани собственици в тази хипотеза, поради което следва да се приеме, че при вписването на имота на лица, легитимирали се пред адм. орган като възстановени собственици, не е допуснато нарушение на закона. Едва след разрешаването на спора за принадлежността на имота към момента на отнемането му и евентуалното установяване на собствеността на Никола Николов по общия исков ред, жалбоподателката може да поиска корекция във вписването в Регистъра към ПНИ, чрез изменението му. Към момента на издаване на атакуваната заповед обаче, същата е съобразена с приложимите материалноправни разпоредби, поради което жалбата в тази и част следва да се отхвърли като неоснователна. По отношение на ПИ № 1,съдът е приел следното: Досежно ПИ № 1,представеният по делото НА № 58/2004 г. легитимира Надежда Миланова Петрова като собственик на имот с площ от 1 дкр., частично попадащ в площта на ПИ № 1 по ПНИ. Съобразно приложената скица № Ф 01095/23.02.2004 г., с протокол № 8/05.06.2003 г. е одобрено геодезическото заснемане на имота в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същевременно ПИ № 1 не е включен в обхвата на скицата към техническото задание на процесния ПНИ, но попада в обсега на изготвения ПКП. Съдът намира, че посоченото несъответствие представлява процесуално нарушение, но то не би могло да се квалифицира като съществено, тъй като по аргумент от § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, помощният кадастрален план и планът на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4.Съобразно визираното вписване във въпросната скица, ПИ № 1 попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в обхвата на зем. имот на наследодателя на жалбоподателката, съществувал преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Именно поради това, включването му в ПКБ и ПНИ е в съответствие с нормата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съответно оспорената заповед е издадена в рамките на материалните и териториални правомощия на областния управител и възражението на заинтересованата страна за нищожност на атакувания акт е неоснователно. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице, границите на урегулирания имот с одобрения ПУП-ПРЗ не съвпадат с площта на ПИ № 1 по ПНИ. Площта на ПИ № 1 надвишава 1000 кв. м. и е оконтурена с жълт цвят на скицата към заключението по СТЕ. За тази част Надежда Петрова не се легитимира като собственик на имота, същата надвишава 250 кв. м. и от нея може да се образува самостоятелен имот за реституирания собственик. Като не е съобразил това, адм. орган е приложил неправилно материалния закон спрямо графичната и текстова част на плана, което налага отмяна на оспорената заповед в тази и част. В първата касационна жалба, предявена от наследниците на бившия собственик, досежно новообразуван имот № 260,се правят доводи за неправилност на оспореното решение в посочената част, изразяващи се в следното: Касаторите са наследници по закон на Никола Илиев Николов, в чиято полза е проведено успешно реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ и с решение № 1615/28.12.1992 г. на ПК-Аксаково, е възстановено правото на собственост на нива с площ от 12.600 дкр. и лозе с площ от 12.300 дкр., находящи се в м."Ментеше", общ. Аксаково. В производството е безспорно установено, че новообразувания имот № 260 попада в старите реални граници на бившия стар имот № 66 по ПКП, собственост на Никола Илиев Николов. ПК-Аксаково е възстановила правото на собственост на наследниците на Иван Димитров Петлешев на следните имоти: лозе с площ от 2500 кв. м. в м."Ментеше" и лозе с площ от 1000 кв. м. в м."Хавралък". Като основание за възстановяване на описаните в заявлението имоти е посочен нот. акт № 149/1965 г. От същият е видно, че Иван Димитров Петлешев е придобил по силата на замяна на свой собствен имот, включен в блок на ТКЗС, 1000 кв. м., както и 1000 кв. м. лозе. По цитирания нот. акт, приложен към делото, Иван Димитров Петлешев е станал собственик на две лозя в м."Ментеше", всяко от които с площ от 1000 кв. м., които съдейки по описаните в нот. акт граници, са два отделни парцела с обща площ от 2000 кв. м. Видно от решение № 8408/9.02.1993 г. ПК-Аксаково е възстановила на наследниците му два поземлени имота: лозе с площ от 2500 кв. м. в м."Ментеше" и лозе с площ от 1000 кв. м. в м."Хавралъка", т. е., въпреки че заявителите доказват общо 2000 кв. м. земя, при това намираща се не в общ парцел, а в два отделни, всеки от които с площ от 1000 кв. м., ПК възстановява земя общо 3500 кв. м. в две различни местности. Очевидно става дума за порочен адм. акт, който възстановява собственост над реално притежаваната от възстановения собственик квадратура, съгласно титула му на собственост. С ПНИ за наследниците на Иван Димитров Петлешев е отреден новообразуван имот № 260 с площ от 2226 кв. м. Този имот граничи с отредения на наследниците на Никола Илиев Николов новообразуван имот № 577. С приетата по делото СТЕ вещото лице е дало заключение, че по отношение на ПИ № 260,съгласно описаните в нот. акт граници на имота, не се установява идентичност на имота по площ и съседи". С допълнителната СТЕ, представена по делото на 20.06.2011 г., вещото лице дава заключение, че надвишаващата 2000 кв. м./съгласно нот. акт / част от ПИ № 260-в размер на 226 кв. м., може да бъде приобщена към ПИ № 577 и в скицата към експертизата е показан вариант за това. Ришаващият състав не кредитира експертизата в тази и част, тъй като счита, че "вещото лице е основало заключението си само на НА № 149/1965 г. и не е взело пред вид Решение № 8404/9.02.1993 г. на ПК, съобразно което на наследниците на Иван Петлешев е възстановена собственост върху лозе от 2500 кв. м. Съдът също така счита, тъй като е налице идентитет между възстановените имоти нива бивши собственици, обосноваващ спор за материално право, който спор между тях може да бъде разрешен само по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Касаторите не са съгласни с този извод на съда и счита, че в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът по необходимост следва да направи проверка и за начина, по който са придобити имотите, по отношение на които е обжалвана заповедта на областния управител. При констатирано разминаване в отразената площ на поземлен имот, отразена в нот. акт и тази, отразена в Решение на ПК, което посочва като основание за придобиване същият този нот. акт, то съдът следва да осъществи своята преценка, прилагайки общите правила относно титулите на собственост. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение на ПК, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нот. акт за собственост. Както е известно, констативният нот. акт не не създава право на собственост, а само удостоверява това право в едностранно производство. За разлика от него, приложеният към делото нот. акт за собственост на недв. имот чрез замяна, създава правото на собственост върху описания в нот. акт имот. Правилно вещото лице е изследвало идентичността на имота и е взело пред вид площта му, описана в нот. акт, а не решението на ПК-Аксакова. Съдът е следвало до съобрази площта на имота по нот. акт и да постанови ПНИ да бъде изменен, като частите, надвишаващи площта на имота по нот. акт и включени в ПИ 260-в размер на 226 кв. м., да бъдат приобщени към съседния имот № 577,отреден за касаторите. Във втората касационна жалба, предявена от Надежда Миланова Петрова, касаеща решението в частта му относно ПИ № 1,се правят доводи за неправилност на постановеното решение в тази част, като противоречащо на закона, изразяващи се в следното: ПИ № 1 не е включен в обхвата на техническото задание на процесния ПНИ и следователно областният управител е излязъл извън своята компетентност, което нарушение неправилно е квалифицирано от съда като несъществено. Този порок на адм. акт не може да бъде отстранен и води до неговата нищожност в частта относно НИ № 1, евентуално би следвало да доведе до неговата отмяна. Неправилно съдът е приел, че процесният имот е включен в ПНП. Геодезическото заснемане на имота, попадащ в терен по § 4 не е достатъчно основание да се приеме, че имотът е включен в ПКП. Одобряването на геодезическото заснемане на имота в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с протокол № 2/05.06.2003 г. е факт, който не поражда правни последици. Изводът на съда, че имотът попада сред земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4,не се подкрепя от доказателствения материал по делото-Надежда Петрова не се легитимира като собственик на основание на такъв акт. По делото е представено доказателство, че имот № 049001 е съществуваща собственост преди възстановяване, а именно: писмо изх. № 406/22.02.2011 г. на ОСЗ-Аксаково. За имота има одобрен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, като посочената част на имота е 1281 кв. м. Границите на ПНИ следва да обхващат земи, предоставени за ползване на граждани по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото не са събрани доказателства, установяващи, че ПИ № 1 е бил предоставен за ползване на основание на някой от актовете по § 4.В случая не се касае до жалбоподател с надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост. Кметът на общината е издал заповед за одобряване на ПУП, защото имота не попада в обхвата на територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая приложеният ПУП става кадастрална основа, а неговите регулационни линии-имотни граници. Ответната страна-Областният управител на област Варна, чрез процесуалния си представител-юрк. Бонева, с писмени отговори оспорва касационните жалби като неоснователни. Счита решението на съда за правилно и обосновано. Относно първата жалба, съдът правилно е взел пред вид не само нот. акт, но и решението на ПК, с което се възстановява правото на собственост върху лозе от 2500 дкр., находящо се в терен по § 4 на м."Ментеше", на наследниците на Иван Димитров Петлешков, относно новообразувания имот № 260.В заключението си вещото лице е посочило, че е налице съответствие на ситуирането на процесния имот № 260 по ПКП и ПНИ, записан на наследниците на Иван Димитров Петлешев. С право съдът не е кредитирал допълнителната задача на вещото лице относно това, че надвишаващата част от имот 260 може да се приобщи към имот № 577, без да се съобрази с решението на ПК-Аксаково. Правилно съдът е приел, че спорът между правоприемниците на двамата реституирани собственици следва да бъде решен по общия исков ред. От представените документи, както и от таблицата за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците в гр. Аксаково, ЕКАТЕ 00182 е видно, че жалбоподателката Надежда Петрова е включена както в ПКП, така и в таблицата към ПНИ. От заключението на вещото лице по проведената СТЕ, кредитирано от съда, се установява, че в обхвата на стар имот № 66 по ПКП на местност"Ментеше", с площ от 20.312 кв. м. попадат новообразувани ПИ № № 251,252,260,262 и ПИ № 1.Последният попада в границите на ПКП, въз основа на който се изработва ПНИ. Видно от геодезическото заснемане, имотът попада в границите на ПНИ и същият е вписан в регистъра към ПНИ. ПИ не е включен в обхвата на скицата към техническото задание на процесния ПНИ, но попада в обсега на изготвения ПКП. Решаващият съд правилно е приел, че посоченото несъответствие представлява процесуално нарушение, но то не е съществено, тъй като допускането му не е имало противоправен резултат. Заинтересованите страни: Радослав Жеков Керанов, Йордан Николаев Илиев, Лилия Йорданова Илиева Айраксинен, Димитър Иванов Петлешев, Екатерина Георгиева Маринчева и Десислава Георгиева Атанасова - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административен прокуратура дава следното заключение: Обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата за новообразуван имот № 260, отреден с ПНИ за наследниците на Иван Петлешев с площ от 2226 кв. м., е правилно и законосъобразно. Съдът е изследвал подробно документите за собственост, легитимиращи наследниците на Петлешев върху лозе от 2600 дка, находящо се в м. "Ментеше" и тъй като площта на имота надвишава с 226 кв. м. собствеността по нотариалния акт и решение на ПК Аксаково от 9.02.1993 г., правилно е обсъдил приложеното допълнително заключение на СТЕ с конкретно поставена задача. В тази връзка изводите в съдебното решение относно неправилните констатации на експерта, че процесните 226 кв. м. следва да бъдат приобщени към имот № 577 показани графично на комбинирана скица с жълт контур, са обосновани. Касае се за спор за материално право между наследници на двама собственици по реституция /Никола Николов с решение на ПК № 1615/28.12.1992 г./ и горепосочения Иван Петлешев, който следва да бъде разрешен в исково производство по реда и в сроковете по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ В този смисъл решението в обжалваната част е правилно и поради липса на нарушения на материалния закон следва да бъде потвърдено. Касационната жалба на Надежда Петрова като собственик на ПИ № 1 по ПНИ е допустима и неоснователна. Съдът е обсъдил възраженията и доводите които са били повдигнати в спора пред първоинстанционния съд. В хода на административното производство е установено, че ПИ № 1 не е включен в обхвата на скицата към техническото задание на ПНИ, но попада в обсега на ПКП. Този факт е потвърден и от в. л. по допълнителната СТЕ и отговорите му в с. з. от 13.09.2011 г. Съгласно същите процесния ПИ № 1 е в границите на ПКП и не попада в околовръстния полигон, като площта над 1000 дка за която жалбоподателката се легитимира с нотариален акт № 58/2004 г., е основание за промяна на изготвения ПНИ, с оглед на данните, че процесния имот попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл изводите за преценка на основанията предвидени с нормата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на частта възлизаща на 281 кв. м. над 1000 дка, са в съответствие с ЗСПЗЗ и решението е правилно и законосъобразно. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: При постановяването на решението си в обжалваните му части съдът е отговорил на доводите на страните, преценил е правилно данните по делото и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Доводите на касаторите по първата касационна жалба са неоснователни. Правилно съдът е приел, че е налице спор за материално право между двама бивши собственици на зем. земи относно процесния имот, който следва да се разреши по общия исков ред, съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. От значение в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на решение на ПК/ОСЗ/, с което е признато правото на възстановяване на собствеността на притежаваните зем. земи на двамата заявители. При наличие на две решения на ПК, възстановяващи правото на собственост върху един и същ имот на двама заявители, респективно-на техни наследници, е налице конкуренция на права. Административният съд не е компетентен да разрешава спорове за материално право, а същите, съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ следва да се разрешат по общия исков ред. В това производство съдът не е компетентен да се произнася и по наведени доводи за неправилност на влязлото в сила решение на ПК за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Иван Петлешков, в каквато насока са част от доводите в касационната жалба. Нот. акт № 149/1965 г. е доказателство, преценявано от ПК в производството по възстановяването на собствеността и правилно съдът е приел решението на ПК за относимо доказателство в настоящия процес. Оспорването му от касаторите е недопустимо в това производство, а правата си те следва да установят с иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, по общия исков ред. Решението на ПК за признаване правото на собственост при условията на § 4 - 4л е по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, а не по чл. 14, ал. 1, т. 1. Възстановяването, съответно-придобиването на правото на собственост по този ред, се извършва след влизане в сила на ПНИ, със заповед на кмета на общината, на основание § 4к, ал. 7. Не се касае до колизия на права между собственик и ползувател, а за конкуренция на права между двама бивши собственици, поради което правилно съдът не е възприел заключението на вещото лице относно възможността за приобщаване на частта от имота в размер на 226 кв. м. към съседен имот на касаторите. Въпросът е правен и техническата възможност не е от значение. Неоснователни са и доводите, изложени във втората касационна жалба, насочена срещу решението на съда относно ПИ № 1. От данните по делото е видно, че същият е включен в ПКП, въз основа на който се изработва ПНИ и съответно заповедта на областния управител не е нищожна. Видно от решение № 1615/1996 г. на ПК-Аксаково, с него е признато правото на собственост на наследниците на Никола Илиев Николов върху процесния имот, като в него изрично е посочено, че той попада в терен по § 4 на с. Аксаково, м."Ментеше". Геодезическото заснемане на имота е в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, видно от приложената скица. В границите на територията по чл. 18г, т. 1 от ППЗСПЗЗ, могат да попадат и имоти, които са притежание на трети лица, правото на собственост на които не се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, каквото трето лице се явява касатора Надежда Миланова Петрова. Наследниците на Никола Илиев Николов обаче са наследници на бивш собственик на зем. земи и възстановяването на собствеността им се извършва по реда на ЗСПЗЗ. Имотите на третите лица, които се намират в обхвата на ПНИ, но не се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ, се отразяват в ПНИ без промяна и в рамките на притежаваната от тях площ. В конкретния случай ПИ № 1 е с площ по-голяма от тази по титула на собственост на Надежда Миланова Петрова и правилно съдът е приел, че за площта над 1000 кв. м. Надежда Петрова не се легитимира като собственик. Същата надвишава 250 кв. м. и от нея може да се образува самостоятелен имот за реституирания собственик, който е доказал за тази част правото си на възстановяване на собствеността, признато му с решението на ПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,