Решение № 14847 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2020 г.

Решение № 14847 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Д. Шолев против Решение № 7087/20.11.2019 г., постановено по административно дело № 2594/2019 г. по описа на Административен съд – София град. В касационната жалба се сочат и трите основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по развити в нея съображения се оспорват възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и с адвокат Иванов, които поддържат жалбата и молят да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Ответникът – Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър – София, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Останалите ответни страни – М. Кадийска, К. Кадийска и Ц. Кадийска, представлявани от адвокат Ю. Сапунджиева, оспорват касационната жалба посредством писмен отговор. В съдебно заседание се представляват от адвокат Главинчева, която изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила, както и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е заповед на Началника на СГКК – София, с която е отказано изменение на кадастралната карта и регистър, по повод подадено от Д. Шолев заявление, с което е поискано изменение в кадастъра, състоящо се в: заличаване на имоти 68134.1975.2629, 68134.1975.2680 и 68134.1975.2681 и нанасянето им като един обединен имот, включващ площта на трите имота и заличаване на сгради с идентификатори 68134.1975.2680. 1, 68134.1975.2680. 2, 68134.1975.2629. 1 и 68134.1975.2626. 2 и нанасяне на една сграда, включваща площта на четирите сгради и съвпадащ с външните им очертания. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и посредством заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилото се административно производство, приключило с процесната заповед. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че искането за обединяване на трите поземлени имота в един не може да бъде уважено, тъй като не е налице грешка или непълнота по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Установено е, че действащата кадастрална карта е одобрена в съответствие с действащия регулационен план с одобрена кадастрална основа, както и при съобразяване със задължителни указания, съдържащи се във влязло в сила съдебно решение. Обосновани са изводите на съда и относно законосъобразност на отказа на административния орган да заличи двете сгради близнак с идентификатори 68134.1975.2680. 1 и 68134.1975.2629. 1 и ги обедини, тъй като същите попадат в различни поземлени имоти, като имотната граница преминава по линията на общата стена, която разделя двете сгради. Споделя се развитото от съда становище за това, че идентификатора на двете сгради се генерира чрез идентификатора на имота, в който се намират, като е недопустимо в кадастъра да се нанесе сграда с един идентификатор, разположена в различни имоти, както и, че в случая, независимо от факта, че сградите – близнак имат общ покрив и обща съединителна стена, те не са в режим на етажна собственост. Отделно от това, исканото обединяване на двете сгради в кадастралния регистър не би било в съответствие с документите за собственост, тъй като сградите са собственост на различни лица. Относно другите две сгради с идентификатори 68134.1975.2680. 2 и 68134.1975.2626. 2, нанесени като самостоятелни сгради в кадастралната карта, в хода на съдебното производство е установено, че не представляват самостоятелни, отделни постройки, а са включени с по-голямата си част в общата застроена площ на основните сгради – близнаци, като са разположени в сутерена под жилищните етажи. Тоест, за да е налице съответствие на кадастралната карта с действителното положение, тези сгради би следвало да бъдат заличени като отделни сгради и да бъдат отразени като самостоятелни обекти в съответните основни сгради – близнаци, както правилно е приел съдът. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответните страни М. Кадийска, К. Кадийска и Ц. Кадийска, следва да се присъдят сторените от тях разноски в доказан размер от 400 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,