Решение № 14370 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10874/2009 г.

Решение № 14370 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10874/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Термосист" ЕООД гр. Пловдив чрез неговия пълномощник срещу решение № 7862/15.06.2009 г. по адм. д. № 4442/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът "Термосист" ЕООД гр. Троян чрез процесуалния се пълномощник застъпва становище за правилност на обжалваното решение и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора против решение № 23/27.01.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка КЗК-654/2008 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за санкциониране на "Термосист" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Троян, ул. "Христо Ботев" № 39, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 2, във връзка с чл. 30 от ЗЗК (отм.). С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и констатацията за липса на идентичен регистриран предмет на дейност, а фактически осъществяваната стопанска дейност съответства на вписания им предмет. Поради това не е налице еднаква такава дейност между двата стопански субекта. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал и съществено нарушение на процесуални норми, отказвайки исканата съдебно-маркова експертиза. Този отказ не е нарушил защитени права на касатора, тъй като такава експертиза не е корелативна на предмета на спора. В този контекст дружеството ответник няма регистрирана марка и не използва такава, а използването на фирменото наименование не е равнозначно на използване на търговска марка. Решението е съответно на материалния закон при следните съображения: За да е осъществен съставът на някоя от конкретните проявни форми на нелоялна конкуренция, следва да е налице "генералната клауза" на чл. 30 ЗЗК (отм.), забраняваща нелоялната конкуренция. Трябва да са налице и трите елемента на тази клауза - отношения на конкуренция, поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждане или възможност за увреждане правата на конкурентите. В случая изводът за липса на конкуренция между двата стопански субекти е законосъобразен. Дейността на касатора се свежда до проектиране, доставка, монтаж на отоплителни, вентилационни, климатични и хладилни инсталации, тоест до съоръжения на принципа на вентилацията. Осъществяваната от ответника "Термосист" ЕООД гр. Троян дейност е проектиране на водоотоплителни системи, доставка, монтаж и ремонт на водоотоплителни системи- тоест на принципа на загряване на вода от твърдо гориво. Поради липсата на едно от условията на генералната клауза -наличие на конкурентни отношения, не могат да се изследват и конкретни проявни форми на нелоялна конкуренция, включително и такава по чл. 33, ал. 2 ЗЗК (отм.). При евентуалната хипотеза двата стопански субекта да оперират на един и същ продуктов пазар, не е налице съставомерност на поведението на ответника "Термосист" ЕООД, гр. Троян по чл. 33, ал. 2 ЗЗК (отм.) поради следното: Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗЗК (отм.) забранява се използването на фирма, марки или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. В разглеждания аспект следва да се има предвид, че не всяко използване фирма, еднаква или близка до тази на друго лице - стопански субект, е нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 33, ал. 2 ЗЗК (отм.) Последната под формата на имитация е налице при използването й по начин, увреждащ или можещ да увреди интересите на конкурентите. Нормата изключва потребителите с изменението от 2007 г. Поради това твърдението в касационната жалба за объркване на потребителите -клиенти на касатора не се обхваща от хипотезиса на нормата. Освен това такива факти няма установени и от КЗК, както се претендира в касационната жалба. В мотивната част решението на административния орган описва твърденията на касатора като молител, но не сочи това като установени от него факти. Поради това изводът на съда, че юридическите факти, с които правната норма на чл. 33, ал. 2 ЗЗК (отм.) свързва настъпването на определени правни последици, не са осъществени, се споделя и от настоящата инстанция. В случая липсва не само увреждане на касатора като евентуален конкурент, но и вероятност от настъпване на вреди за конкурента. С оглед масовия достъп до Интернет няма опасност чрез имитация на фирменото наименование да се стигне до объркване досежно стопанския субект. Видно от сайта на касатора същият се рекламира като оторизиран дилър на DAIKIN, консултантска и инжинерингова дейност, отоплителни, вентилационни и климатични системи и инсталации, докато ответника - доставка на водоотоплителни системи. На последно място следва да се изтъкне, че обстоятелството дали търговската марка, под която молителят предлага стоките и услугите си е защитена като обект на индустриална собственост, действително е неотносимо към въпроса налице ли е "имитация" по смисъла на чл. 33, ал. 2 от ЗЗК (отм.). Този въпрос може да се изследва само ако са налице две идентични или сходни до степен на еднаквото им възприятие търговски марки, използвани именно като търговски марки и от двете дружества. Предвид изложеното, като е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника "Термосист" ЕООД гр. Троян за поведение, определено като противоречие с добросъвестната търговска практика в конкретната проявна форма на чл. 33, ал. 2 ЗЗК (отм.) първостепенният съд е постановил обосновано и правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да се присъдят и направените и претендирани своевременно разноски от ответника "Термосист" ЕООД гр. Троян. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав