Решение № 153 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12560/2012 г.

Решение № 153 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12560/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по раздел I от гл. ХIV на АПК. Образувано е по искане на "Симеоново Резиденшъл" ЕООД, представено от Елефтериос Вениамис, за отмяна на влязлото в сила решение № 6728/14.05.2012 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 6218 по описа за 2011 г. Обосновават се отменителните основания по чл. 239, т. т. 1, 4 и 6 от АПК. Към основанието за искането за отменителното основание по чл. 239, т. 1 от АПК е отнесено решение № 7052/18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9355/2011 г., с което е призната реалността на извършени от "Т Груп България" ЕООД доставки за СМР на I и II етап от приет график по сключен договор от 9.05.2007 г., а реалността на доставката за третия етап от същия график е отречена с атакуваното решение. Алтернативно според молителя /а по преценка на съда - евентуално/ с факта на решението по адм. д. № 9355/2011 г. се обосновава отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК заради противоречието му с решението, чиято отмяна се иска. За отменителното основание по чл. 239, т. 6 от АПК молителят се позовава на решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Булвес" /дело № 3991 от 2003 г./. Насрещната страна по искането за отмяна - директорът на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез повереника си юрисконсулт Михайлова, отрича основателността на молбата. Искането за защита по извънредния способ на раздел I, гл. ХIV от АПК е насочено срещу решение № 6728/14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6218 по описа за 2011 г., с което е оставено в сила решение № 1231 от 17.03.2011 г., постановено по адм. дело № 4754 от 2010 г. по описа на Административния съд - София - град. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на "Симеоново Резиденшъл" ЕООД против ревизионен акт (РА) № 2000905624 от 10.11.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, и потвърден с решение № 649 от 5.05.2010 г. на директора на ДОУИ в частта, с която е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 586 749,00 лева за данъчните периоди м. август и октомври 2007 г. по фактури № 0...04 от 25.06.2007 г. и № 0...07/4.10.2007 г., издадени от "Т Груп България" ЕООД. Молителят твърди противоречие на атакуваното решение с решение № 7052/18.05.2012 г. по адм. д. № 9355/2011 г. по описа на ВАС. С това решение на ВАС е отменено решение № 2111/4.05.2011 г., постановено по адм. дело № 9624/2010 г. по описа на Административен съд София-град, както и ревизионен акт № 101004078/16.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, в обжалваната част, потвърдена с решение № 1739 от 18.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП. С отменения от ВАС РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 293 374,50 лв. по фактура № 11 от 3.12.2007 г., издадена от "Т Груп България" ЕООД за данъчен период м. декември 2007 г. Молбата е неоснователна. Решение № 7052/18.05.2012 г. по адм. д. № 9355/2011 г. на ВАС следва във времето решението на ВАС, чиято отмяна се иска. Това го отнася към кръга на новооткритите обстоятелства или писмени доказателства по чл. 239, т. 1 от АПК. Неговият предмет, обаче, изключва относимостта му към спора решен с атакуваното решение. Решението не съдържа новооткрити юридически и доказателствени факти. Поради това не би могло да влияе върху правилността на спорния съдебен акт заради очертаното противоречие на приетото в него и действителното правно положение. Не е осъществено и отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Според тази разпоредба основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е противоречието му с друг, който е тъждествен по предмет и страни. Спецификата на това отменително основание рефлектира върху правомощията на упражняващия извънинстанционния контрол съд по чл. 244, ал. 2, изр. 2 от АПК да отмени неправилното решение. Между визирания от молителя съдебен акт и този, чиято отмяна се иска, липсва предметно тъждество. Различни са ревизионните актове, върху чиято законосъобразност е упражнен съдебен контрол, респ. спорно е било правото на приспадане на данъчен кредит за различни облагаеми доставки. Това в контекста на задължителната съдебна практика обективирана в ТР № № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г., изключва основателността на искането за отмяна на основанието по чл. 239, т. 4 от АПК. Съдебната практика е последователна в разбирането, че основанието за отмяна по т. 6 на чл. 239 се отнася за случаи, при които съдебното решение, чиято отмяна се иска, следва да е конкретно свързано с решението на Европейския съд по правата на човека, с което се установява нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Текстът изисква с решението на Европейския съд за защита правата на човека да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. В случая молителят се позовава на решение на ЕСПЧ, постановено по искане на друг правен субект "Булвест" АД и при различна фактическа обстановка - данъчният кредит не е признат, поради късно начисляване от страна на доставчик, а не поради липса на доставки, както е в процесния случай. След като не е представено решение на Европейския съд за защита правата на човека, с което да е установено допуснато нарушение на Конвенцията в атакуваното решение, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК и молбата за отмяна на решението на това основание е неоснователна. Горното мотивира съда да отхвърли искането за отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия,