Решение № 4515 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2019 г.

Решение № 4515 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Луковит срещу Решение № 93 от 12.03.2019 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по административно дело № 859/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Община Луковит срещу решение от 9.11.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020", с което й е определена финансова корекция в размер от 5 % от допустимите разходи по договор с изпълнител "Хидрострой" АД.

Касационният жалбоподател – Община Луковит, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът счита за правилно решението в частта му, по отношение на установената липса на нарушения по чл. чл. 54, ал. 8 и 9 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) и чл. 70, ал. 7, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и неправилно в останалата му част.

Неправилно съдът приема, че утвърдената методика едновременно съответства на чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП и нарушава чл. 33, ал. 1, изр. второ ППЗОП. Неправилно е обосновал своя извод за нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП с неправилно тълкуване на използвания от възложителя израз "описание" в методиката. Използваният от възложителя израз "описание" реферира към начина на представяне на предложението за изпълнение на поръчката, което е възможно да бъде извършено единствено посредством текстово предложение, в което да са представени вижданията на изпълнителя относно: технологията на изпълнение на СМР, мерките и действията за изпълнение на всеки етап от строителството и техническата последователност, продължителност и взаимосвързаност на строителните процеси. В този смисъл предмет на оценка се явява не самото описание, а виждането на изпълнителя относно формулираните от изпълнителите три компонента на тяхното техническо предложение, явяващо се пряка индикация за качеството на изпълнението.

Неправилна е констатацията на АСВТ за наличие на презумптивна причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение на ППЗОП и ограничаване на конкуренцията. В обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъдил по какъв начин е постигнат разубеждаващият ефект за потенциалните кандидати. Изцяло неизяснен се явява механизмът, по който съдът е установил неговото наличие при положение, че обжалваният административен акт не съдържа констатации за наличие на подобно обстоятелство, а и такова не е било предмет на установяване в административното производство по издаване на процесния акт.

Административният съд не е установил липсата на една от кумулативно необходимите предпоставки за налагане на финансова корекция, а именно: възможна или настъпила финансова вреда за бюджета на ЕС. В решението за налагане на финансова корекция липсва констатация за наличие на реално или възможно финансово отражение на допуснатото нарушение върху бюджета на Съюза.

Съдът не е извършил и изискуемата служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК за законосъобразност на административния акт на всички основания, посочени в нормата на чл. 146 АПК. Не е констатирал, че административният акт е издаден при непълно изяснен предмет на спора. Той е следвало да извърши проверка дали административният орган надлежно е установил наличието (реално или евентуално) и на финансово отражение върху бюджета на ЕС в следствие на допуснатото нарушение.

Съдът е констатирал, че неправилно в решението за определяне на финансова корекция по инерция е цитирана разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни фондове (ЗУСЕСИФ), като по същество в своите мотиви е коментирал съответствието на оспорения административен акт с действително нарушената по смисъла на мотивите на административния акт т. 10. Така вместо да констатира порок, първоинстанционният съд е санирал нарушението на административния орган.

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените разноски пред касационната инстанция. Касаторът се представлява от адв. А. Асланян, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба – Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда", счита същата за неоснователна.

Немотивирани и неоснователни счита доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение. Излага подробно възражения по всеки релевиран от касатора довод.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност за претендираните от касатора разноски. Ответникът се представлява от пълномощник С. Златанова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон към установените факти, поради което решението му е неправилно и следва да се отмени.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:

На 21.03.2018 г. между Община Луковит и ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 г." е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Укрепване на свлачище LOV19.4.4327. 02 – откос на път за регионално депо за твърди и битови отпадъци, ул. "Синчец", гр. Луковит" на стойност 649 732, 14 лв. при 100 % финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

На 5.04.2018 г., с Решение № 118, кметът на Община Луковит открива процедура за обществена поръчка чрез публично състезание с предмет "Укрепване на свлачище LOV19.4.4327. 02 – откос на път за регионално депо за твърди и битови отпадъци, ул. "Синчец", гр. Луковит".

Избран е критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена въз основа на два показателя: показател "Предложение за изпълнение на поръчката - П1" – с максимален брой точки 100 и относителна тежест в комплексната оценка 50 %, и показател "Предложена цена за изпълнение на поръчката – П2" с максимален брой точки 100 и относителна тежест в комплексната оценка 50 %. Оценяването на показателя "Предложение за изпълнение на поръчката" е по три подпоказателя – А.) Организация за изпълнение на СМР в обхвата на поръчката; Б.) Организация на механизацията, транспортни средства и оборудване за изпълнение на строителството и В.) Описание на мерките за постигане качеството на видовете строителни работи, включени в техническата спецификация, с максимален брой точки за всеки от тях съответно 40, 30 и 30 точки.

Документацията на проведената обществена поръчка е публично достъпна на адрес: https: //op. lukovit. bg/vsichki-obshtestveni-porachki/21-publichno-sastezanie/201-lov19-44327-02.

На 29.08.2018 г. Община Луковит сключва с "Хидрострой" АД договор за изпълнение на обществената поръчка на стойност 481 293, 72 лв. без данък добавена стойност.

На 19.10.2018 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда " уведомява Община Луковит за получен сигнал за установена нередност по обществената поръка, въз основа на която е сключен договор с "Хидрострой" АД за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП; чл. 54, ал. 8 и 9 ППЗОП; чл. 112, ал. 2, т. 2 и 3 ЗОП и чл. 103, ал. 2 ЗОП във вр. чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП, и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 2.11.2018 г. Община Луковит представя възражение.

На 9.11.2018 г., с решение на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" на Община Луковит е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договор с "Хидрострой" АД, за нередности – нарушение на чл. 33, ал. 1, изр. второ ППЗОП и чл. 54, ал. 8 и 9 ППЗОП.

Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

По отношение на констатираното от административния орган нарушение на чл. 54, ал. 8 и 9 ППЗОП, съдът е приел за незаконосъобразен извода за наличие на изменение на критерий за подбор по време на етапа на подбор на участниците в процедурата и е обосновал извод за липса на нередност по смисъла на т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

По отношение на нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП административният орган е приел, че се оценяват оферти, които не съответстват на спецификацията на поръчката, т. е. не отговарят на минималните изисквания на поръчката. Приел е, че факторите, влияещи на оценката на съответното предложение, не ограничават конкуренцията между участниците сами по себе си и съответно не е налице посоченото нарушение.

Във връзка с нарушението на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, съдът е приел, че формулирането на факторите "несъществени пропуски при описание на технологията за изпълнение на СМР", "несъществени пропуски при описание на конкретните мерки и действия при изпълнението на всеки етап от строителството" и "несъществени пропуски при описание на техническата последователност, продължителността и взаимосвързаността на строителните процеси и конкретните СМР и посоченото в линейния график" предполага наличие на описание на конкретна технология, на конкретни мерки и действия на изпълнение за всеки отделен етап и на техническа последователност на строителството. Съдът е счел, че посоченото изискване противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изречение второ ППЗОП. Позовавайки се на практиката на ВАС (Решение № 201 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8574/2018 г.) съдът е направил извод, че такъв подход не гарантира обективно класиране на участниците и дава възможност за субективизъм при определяне на комплексната оценка на участниците и, второ, липсата на яснота относно механизма на оценяване на предложенията по посочения показател води до разубеждаващ ефект за потенциалните кандидати, съответно до ограничаване на конкуренцията.

Съдът е приел за правилно квалифицирано по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) констатираната нередност и за определен законосъобразно размер на корекцията по минимума на предвиденото – 5% върху допустимите разходи по договора с "Хидрострой" АД.

По тези съображения съдът е отхвърлил подадената жалба.

Решението е правилно като краен резултат.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.

Съгласно чл. 73, ал. 1 Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Безспорно е, че за да е налице основание за определяне на финансова корекция е необходимо бенефициерът (по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013) да е осъществил нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013.

От дефиницията на нередност е видно, че тя е налице когато са осъществени кумулативно три предпоставки: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Безспорно е, че община Луковит е икономически оператор, който участва в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове. Спорът по делото е осъществил ли е с действията си бенефициерът нарушение на правото на Съюза или на свързаното с него национално право, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза.

Административният орган е установил две групи нарушения във връзка с проведената процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет: "Укрепване на свлачище LOV19.4.4327. 02 – откос на път за регионално депо за твърди и битови отпадъци, ул. "Синчец", гр. Луковит", по отношение на които е установена нередност.

Първата група нарушения са квалифицирани по чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП.

В утвърдената Методика за определяне на комплекса оценка на офертите, по отношение на подпоказател В "Описание на мерките за постигане качеството на видовете строителни работи, включени в техническата спецификация", е предвидена скала за оценяване с 20, т. и 30, т. Предвидено е 20, т. да получи предложение, при което са налице не повече от 2 несъответствия между предвидените от участника мерки за осигуряване на качеството на видовете строителни работи с тези, посочени в техническата спецификация.

Така установеното е квалифицирано като нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП, съгласно който в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, като според т. 1 начинът трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации.

Следователно, неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е осъществен състава на посоченото нарушение, тъй като в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП, по посочения подпоказател е допуснато оценяване на предложения, които не съответстват на техническата спецификация.

На следващо място, органът е установил, че в утвърдената Методика, по отношение на подпоказател А "Организация за изпълнение на СМР в обхвата на поръчката", е предвидена скала за оценяване с 10, т., 30, т. и 40, т.

С 30 точки се оценява предложение, което отговаря на изискванията на възложителя, но за което е налице едно от следните обстоятелства:

• има несъществени пропуски в последователността и/или взаимосвързаността на предлаганите дейности;

• и/или са налице несъществени пропуски при описание на технологията за изпълнение на СМР;

• и/или са налице несъществени пропуски при описание на конкретните мерки и действия при изпълнението на всеки етап на строителството;

• и/или са налице несъществени пропуски при описание на описанието на технологичната последователност, продължителността и взаимосвързаността на строителните процеси и конкретните СМР и посоченото в линейния график.

С 20 точки се оценява предложение, за което са налице две от посочените по-горе обстоятелства.

Анализирайки определението за "несъществени несъответствия", дадено от възложителя в утвърдената методика, органът е приел, че помощният орган на възложителя ще премира с по-малко точки по този показател, в зависимост от това дали ще открие такива формални пропуски и несъответствия в техническите предложения на участниците, а не спрямо фактори, които действително ще повлияят върху изпълнението на поръчката или които ще нарушат сроковете за изпълнение или намалят качеството на строителните работи.

Така установеното е квалифицирано като нарушение на чл. 33, ал. 1, изр. второ ППЗОП, съгласно който не се допуска оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че за всеки от тези фактори важи изискването "несъществени пропуски", а не изискването за "несъществени несъответствия", като пропускът и несъответствието не са равнозначни понятия. Предвид изложеното, неправилно административният орган се е позовал на определението за "несъществени несъответствия" и не са налице факти обосноваващи наличието на нарушение на чл. 33, ал. 1, изр. второ ППЗОП.

В тази част обжалваният административен акт не съдържа каквито и да е фактически установявания извън посочените по-горе. Недопустимо, първоинстанционният съд е допълнил мотивите на акта в тази му част, като е изложил собствени фактически установявания, каквито не се съдържат в обжалваното решение. Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден административния акт, което от една страна дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните своевременно да организират защитата си.

По изложените съображения е правилен крайният извод на съда за наличие на нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 67 от 2019 г. в сила от 23.08.2019 г.), неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие.

Втората група нарушения са квалифицирани по чл. 54, ал. 8 и 9 ППЗОП.

Видно от Протокол № 1 от 22.05.2018 г. на комисията, която е назначена да разгледа постъпилите предложения, стр. 26, комисията е указала, че за посочените лица от "Евро Алианс Тунели" АД и инж. Д. Денев, съответно: "Инжстрой" ЕООД и "Пътпроект" ЕООД, не са представени отделни ЕЕДОП-и, което препятства комисията да установи участват ли в процедурата, респективно – в какво качество. От така даденото указание по никакъв начин не се разбира, че участникът следва да представи ЕЕДОП на лицето З. Ташев, както правилно е приел административният орган.

На следващо място, от същия протокол се установява, че комисията е дала указание на участника "Евро Алианс Геотехника" АД да уточни в какво качество участва "ИСА 2000" ЕООД, като в т. 3 от протокола, е указала общо, без конкретика на участника "Евро Алианс Геотехника" АД, че "той като участник в процедурата, следва да декларира в Част II "Информация за икономическия оператор", раздел В: "Информация относно ползването на капацитета на други субекти", всички лица, на чийто капацитет се позовава за доказване на съответствието си с критериите за подбор, свързани с икономическото и финансово състояние, техническата способност и професионална компетентност, като посочи и какъв ресурс на съответното лице възнамерява да използва и представи доказателства за поетите от всяко трето лице ангажименти. Правилно административният орган е приел, че от така даденото указание не става ясно, че участникът следва да представи доказателства, че наетата от "ИСА 2000" ЕООД техника ще бъде на негово разположение за изпълнение на поръчката, т. е. липсват конкретни и ясни указания при прилагане на института на чл. 54, ал. 7 ППЗОП.

Така установените нарушения са квалифицирани като такива по чл. 54, ал. 8 и ал. 9 ППЗОП.

Съгласно чл. 54, ал. 8 ППЗОП (в приложимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.), когато установи липса, непълнота или несъответствие на информацията, включително нередовност или фактическа грешка, или несъответствие с изискванията към личното състояние или критериите за подбор, комисията ги посочва в протокола по ал. 7 и изпраща протокола на всички кандидати или участници в деня на публикуването му в профила на купувача.

В срок до 5 работни дни от получаването на протокола по ал. 7 кандидатите и участниците, по отношение на които е констатирано несъответствие или липса на информация, могат да представят на комисията нов ЕЕДОП и/или други документи, които съдържат променена и/или допълнена информация. Допълнително предоставената информация може да обхваща и факти и обстоятелства, които са настъпили след крайния срок за получаване на оферти или заявления за участие (чл. 54, ал. 9 ППЗОП).

Разпоредбата на чл. 54, ал. 9 ППЗОП е свързана с правата на кандидатите и участниците, по отношение на които е констатирано несъответствие или липса на информация и не става ясно при така описаните по – горе фактически установявания, кой точно факт представлява нарушение на посочената норма.

Посочените нарушения са квалифицирани като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция), изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което води до незаконосъобразно отстраняване на участници/кандидати. Видно от описанието на нарушението, то се изразява в това, че критериите за подбор са изменени по време на етапа на подбор, което води до отстраняване на участници/кандидати, които не би трябвало да бъдат отстранени при спазване на обявените критерии за подбор. В случая обаче не става въпрос за изменение на критериите за подбор, а за липса на конкретни и ясни указания от страна на помощния орган към участниците, което обаче не може да се приравни на изменение на критериите за подбор по време на етапа на подбора.

По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция).

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност и необоснованост на извода на първоинстанционния съд за осъществено нарушение на материалния закон са неоснователни. Налице са и двата елемента на фактическия състав на нередността по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013 - действие или бездействие на икономически оператор във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове, което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането.

За да е налице нередност е необходимо да е налице и третият елемент на фактическия състав на нередността – нарушението да има или да би могло да би има като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Тестът, който Съдът на Европейския съюз е установил в практиката си, за да прецени има ли или би ли могло съответното нарушение на правилата за обществените поръчки да нанесе вреда на бюджета на Съюза е "че неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд" – решение от 14 юли 2016, Wrocіaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45 (член 2, точка 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 е идентична с член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013 и позоваването на отменения регламент, с оглед на член 152, параграф 2 от Регламент № 1303/2013 се счита за позовавания на новия).

В случая не може да се изключи възможността това нарушение да има отражение върху начина на разходване на средствата на Съюза, тъй като не е ясно какви други потенциални участници биха участвали в обществената поръчка и какви оферти биха подали.

Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение в частта досежно основанието за определяне на финансова корекция е правилен и обоснован.

Безспорно е, че в случая финансовата корекция следва да бъде определена по реда на чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ, тъй като естеството на нарушенията е такова, че не позволява количествено изражение на финансовите последици. С оглед на това и в съответствие с чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ органът е квалифицирал установената нередност към видовете нарушения по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Нередността за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП органът е подвел към т. 9 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата (в приложимата редакция). Както обосновано приема и първоинстанционният съд, органът, след като е оценил характера и естеството на нарушението, е приел размер на корекцията по минимума на предвиденото.

Правилно е определена и основата на финансовата корекция доколкото установеният процент е наложен върху допустимите разходи по договора, а проектът е финансиран със 100 % БФП.

Неоснователни са доводите на касатора, че в оспореният административен акт, органът е посочил грешно хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ като основание за определяне на финансовата корекция. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че т. 9 е посочена "по инерция", вместо приложимата т. 10 на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Под т. 9 на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ законодателят е регламентирал нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта на закона, т. е. на правилата за определяне на изпълнител – било тези на Закона за обществените поръчки, когато бенефициерът е възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОП, било на правилата по глава четвърта, когато няма това качество (чл. 49, ал. 2 ЗУСЕСИФ).

В случая, видно от оспорения акт, органът е посочил изрично нарушените правни норми от Закона за обществените поръчки и Правилника за прилагането му, както и т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Наредбата е приета на основание чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ, а тази разпоредба регламентира нередностите по смисъл на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Следователно органът законосъобразно се е позовал на хипотезата на т. 9 от чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Независимо, че съдът е отнесъл нередността към т. 10 на чл. 70, ал. 1, това не води до неправилност на съдебния акт.

По изложените съображения, доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение, са неоснователни. Решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Министерството на околната среда и водите сумата от 150, 00 лв. разноски по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,