Решение № 4717 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 252/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба на Унисист инженеринг ЕООД срещу решение 23056/11.11.2024 г. постановено по адм.д.2445 по описа на Административен съд София град /АССГ/ за 2024 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/253/28.12.2023 г. издаден от директора на Басейнова дирекция Дунавски район, потвърден с решение 19/09.02.2024 г. на министъра на околната среда и водите. С АУПДВ на касаторът за период от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. са установени задължения в размер на 19 644.25 лв, от които главница в размер на 14 015.58 лв. и лихви за забава в размер на 5 628.67 лв. Касаторът оспорва решението като твърди, че са налице основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. Унисист инженеринг ЕООД, като ползвател на водни количества за промишлени цели за охлаждане, в съответствие със задълженията си е подавал декларация по образец за всяка от процесните години / 2017 г.; 2018.; 2019.; 2020 г.; 2021 г. и 2022 г./ до 31.01 на всяка следващата година. В декларациите са посочени конкретни параметри на използваното и съответно реинжектираното количество вода, като са направени съответните плащания на определените суми по декларациите. Според касатора, АССГ е отхвърлил жалбата като не е разгледал и не се е произнесъл по въведените в производството възражения. Не е съобразено и обстоятелството, че съгласно разрешително 11530406/28.11.2013 г. издадено от директора на БД "Дунавски район" изчисляването на таксите за използваното количество, се осъществява като се дължи такса само за разликата между размера на ползвания годишен воден обем и действителното реинжектирано годишно водно количество. Условията на това разрешително не са променяни. Разрешителното за водоползване е издадено със специфична цел промишлено водоснабдяване /охлаждане с подземни води/. Тази цел не е съобразена, а в АУПДВ е посочено, че водоползването е за други цели. Необсъждането на това възражение е съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Таксата е определена по чл.12, ал.2, т.9 от Тарифата и неправилно е приложен коефициентът за изчисляване на таксите. Не е определен според целта на водовземането по т.6 на същата норма. Директорът не е изпращал уведомление по чл.11, ал.3 от Тарифата и не е потвърждавал нейният размер. Не е приемал годишните декларирани данни , като по този начин е приел, че са редовни и коректни. При това положение е недопустимо определянето на задължения за минали периоди. Възразява се срещу изводите на първоинстанционнията съд относно дължимостта на лихвите. Не се дължи определената лихва върху задълженията за таксата. Срокът за претендиране на това задължение е изтекъл. Освен това не е съобразено, че за установените публични задължения за 2017 г. са погасени по давност и неправилно са установени с процесния АУПДВ дължими такси. След като органът не е изпращал до дружеството изрично указание, че е налице несъответствие следователно е приел, че дължимите такси са редовно и недължимо декларирани и заплатени. Недопустимо е с установени в последствие правила, дори и от МОСВ да се променя начинът по който следва да се изчислява задължението за такса. По тези съображения се иска решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отменен оспорения АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директор на Басейнова дирекция Дунавски район оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Възразява срещу искането за присъждане на разноски. Моли, за присъждане на юрискосултско възнаграждение. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба е неоснователна. Оспореното решение е правилно и законосъобразно. Неправилно касационният жалбоподател изхожда изцяло от грешното си убеждение, че нормите на тарифата нямат императивен характер. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Унисист инженеринг ЕООД е титуляр на разрешително за водовземане от подземни води 11530406 от 28.11.2013 г. Същото е с продължително действие съгласно решение 3930/22.08.2023 г. , като е направена промяна в условията за водоползване и начина на определяне на дължимите такси. Преди да издаде разрешителното за удължаване на срока на водовземане на дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.КД-04-32 от 08.06.2023 г. На 12.06.2023 г. на дружеството е връчено уведомление за започване на административното производство за издаване на АУПДВ. Дружеството е подало възражение с вх.КД-04-32/3/ от 15.06.2023 г. срещу основанията и размера на определената такса. Съставен е констативен протокол от 04.07.2023 г. за извършена проверка по документи и е установено, че се дължи доплащане, тъй като неправилно са изчислени таксите в подадените декларации. Срещу констативния протокол също е подадено възражение. Възражението не е възприето и на дружеството е издаден АУПДВ, с който са определени задължения в общ размер на 19 644.25 лв. Не са налице съществени нарушения на административно процесуалните правила. Дружеството е надлежно уведомено и му е предоставена възможност да изрази становище и да представи доказателства. Актът е съставен въз основа на писмени доказателства. АУПДВ е издаден от компетентен орган директор на БД Дунавски район. Същият е с необходимото съдържание и форма, поради което не са налице основания за неговата нищожност. Спорният по делото въпрос е дали таксата, заплатена от жалбоподателя на база подадените от него декларации по чл.194б ЗВ е правилно определена към момента на внасяне на дължимото публично задължение и респективно дали издаденият АУПДВ е законосъобразен. АУПДВ е издаден при точно и правилно прилагане на ЗВ и Тарифата за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване, поради което доводите на жалбоподателя са неоснователни. Неоснователни са доводите на дружеството, че дължи таса за използваното количество, формирана като разликата между размера на ползвания годишен воден обем чл.9, ал.1 Тарифата във връзка с т.4 , тъй като водата за реинжектиране е част от пълния годишен обем вода на водовземането и не може да бъде по-голяма сума от добитата . Неоснователно жалбоподателят твърди, че неправилно с АУПДВ са му начислени лихви, тъй като такива са дължат на основание чл.175, ал.1 ДОПК. Обсъдено е и направеното възражение за изтекла давност по отношение на задълженията за 2017 г. Съдът е приел, че за публичните задължения не се прилагат правилата на чл.111 ЗЗД. Изтичането на давностния срок е според правилата на ДОПК. По отношение на давността по чл.109, ал.1 ДОПК, АССГ е приел, че срокът тече от годината следваща тази, в която е следвало да бъде подадена декларация. Декларацията за 2017 г. е подадена през 2018 г. и пет годишния давностен срок изтича на 31.12.2023 г. Уведомителното писмо е изпратено на 08.06.2023 г. поради това действието е извършено преди изтичане на срока. По тези съображения е отхвърлена жалбата срещу АУПДВ. Решението е неправилно. Основателно се поддържа от касатора, че при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Според издаденото Разрешително за водовземане от подземни води и за реинжектиране чрез нови водовземни съоръжения 11530406 от 28.11.2013 г. издадено то директора на БДДР, целта на водовземането е за "промишлени цели - охлаждане с подземни води" . Съдът е посочил, че с решение 3930/22.08.2022 г. е удължен срокът на водовземането, но освен това компетентният е направил промяна в условията и начина на определяне на дължимите такси, но не е обсъден въпросът дали промяната има значение за таксите, които са определени за минал период. От извършената по подаденото заявление проверка за изпълнение на условията посочени в разрешителното е установено , че титулярът на разрешителното е изпълнявал през годините всички условия, както и задължението за извършване на собствен мониторинг, заплатил е всички такси за водовземане по чл. 194, ал. 1, т. 1, буква "б" на ЗВ за правото на използване на водите по реда на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване до 2021 г. включително. Административният орган е приемал подадените декларации и направените въз основа на тях плащания, като не е уведомил дружеството за нови методи за определяне на дължимите такси. Едва след подаване на заявление вх.РР-02-265 от 08.07.2019 г. за продължаване срока на първоначално издаденото разрешителното е установено несъответствие при подаването на данни за ползваното количество вода и са започнали проверки, които са финализирани с издаването на процесния АУПДВ. Четири години по късно по заявлението е постановено решение 3930/22.08.2023 г., с което е изменено разрешителното, съобразно новите нормативни изисквания по отношение на целта на водовземането, съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на Тарифата . С решението освен, че е продължен срокът на действие на разрешителното, директорът на БДДР е постановил изменение и привеждане разрешителното в съответствие с изискванията на § 3, ал. 1 от ПЗР на Тарифата. Спорният въпрос по делото е бил дали това изменение се прилага и по отношение на процесния период. Направените пред АССГ възражения не са обсъдени и не е ясно защо съдът е приел, че таксата е определена правилно. Не е изяснен и въпросът относно това защо при изрично вписване на целта на водоползването "охлаждане", таксата е определена при коефициент, който се прилага когато водовземането е за други цели. Разминаването е съществено, тъй като размерът на дължимите такси е различен. Съдът не е указал на страните необходимостта от изясняване на тези разминавания и евентуално относно необходимостта от ангажиране на специални знания с оглед правилното решаване на спора. Същински указания по разпределението на доказателствената тежест между страните не са дадени, а указанията в определението за насрочване от 02.05.2024 г. не изпълняват изискванията на закона и не са в съответствие със задълженията на съда, които има по чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, чл. 163, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 5 АПК. По делото не е била приобщена цялата административна преписка по издаването на разрешителното през 2013 г., въз основа на което се определят дължимите такси и се издава АУПДВ. Това обстоятелство препятства извършване на дължимата проверка и преценка на възраженията, направени още с първоинстанционната жалба, че от момента на издаване на разрешителното водният обем се ползва само за посочените нужди охлаждане и таксите по години са определяни според вписания в това разрешително ред. Така констатираните и посочени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от съда са съществени, тъй като са довели до постановяване на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка, поради което той се явява и необоснован. За преценка на материалната законосъобразност на акта е било необходимо даването на отговор на посочените по горе въпроси и възражения. Доколкото това не е сторено, съдебното решение следва да се отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат обсъдени всички събрани в хода на съдебното производство доказателства във връзка с твърденията на страните, като при необходимост от специални знания относно начините за определяне на дължимите такси съдът може да допусне изслушването на експертиза. По направените искания за присъждане на разноски, включително и пред настоящата инстанция на основание чл.226, ал.3 АПК следва да се произнесе първоинстанцинният съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение