Решение № 178 от 21.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 722/2018 г.

Решение № 178 от 21.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 722/2018 г., III н. о., НК, докладчик председателят Красимир Харалампиев Касационното производство е образувано по жалба на адв. Н. К. от ХАК – упълномощен защитник на подсъдимия И. Г. Й., срещу присъда № 21 от 08.05.2018 г. по внохд № 40/2018 г. по описа на Окръжен съд - Хасково.

В нея са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Според защитата, ОС - Хасково неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимия Й. по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК като е приел, че е недопустима реабилитация на основание чл. 86, ал. 1 НК по отношение на предходно осъждане на Й. по нохд № 739 по описа за 2007 г. на РС - Димитровград, както и че не са налице предпоставките за реабилитация по реда на чл. 88а НК във връзка с горецитираното дело. Правят се искания за прилагане на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за отстраняване на допуснатите нарушения.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, редовно призован, подсъдимият И. Й. не се явява. Представлява се от упълномощен защитник - адв. Н. К. от АК - Хасково, който поддържа касационната жалба и допълнението й.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:

С присъда № 94 от 05.12.2017 г. по нохд № 572/2017 г. по описа на Димитровградския районен съд, подсъдимият И. Г. Й. е признат за виновен в това, че на 13.10.2017 г., в [населено място] е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил "марка" с /рег. № /, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1. 2 на хиляда, а именно 2,21 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 919/16.10.2017 г. на УМБАЛ - Пловдив - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от 1/една/ година, както и "глоба" в размер на 220 (двеста и двадесет) лева, като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3 (три) години. На основание чл. 343г от НК му е наложил и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 11 (единадесет) месеца. С присъда № 21/08.05.2018 г. по внохд № 40/2018 г. по описа на Хасковския окръжен съд, първоинстанционната присъда е отменена и подсъдимият И. Г. Й. е признат за виновен в това, че на 13.10.2017 г. в [населено място] е управлявал МПС – лек автомобил марка "марка" ", /рег. № / с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 2,21 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 919/16.10.2017 г. на УМБАЛ - Пловдив, след като е осъден с влязла в сила на 03.01.2008 г. присъда, постановена по нохд № 739 по описа за 2007 г. на РС-Димитровград за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален "общ" режим, и "глоба" в размер на 500 лева, като го е признал за невинен по първоначално предявеното му обвинение затова, че деянието е извършено и след осъжданията му с одобрено на 29.11.2011 г. споразумение по нохд № 648/2011 г. на РС - Димитровград и влязла в сила на 27.11.2013 г. присъда, постановена по нохд № 587/2013 г. на РС - Димитровград, и двете за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намира жалбата за неоснователна.

Подсъдимият е осъждан, както следва: 1. С влязла в сила на 22.12.1980 г. присъда по нохд № 325/80 год. на РС - Димитровград за деяние, извършено на 18.08.1980 год. по чл. 252, ал. 1 (отм.); НК-на една година лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно; 2. С влязла в сила на 27.01.1981 г. присъда по нохд № 266/80 год. на РС - Димитровград за извършено на 22.05.1980 год. деяние по чл. 346, ал. 2 от НК - на една година лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно;

1. С влязла в сила на 25.05.1982 год. присъда по нохд № 24/82 год. на ОС - Хасково за извършено до 04.11.1981 год. продължавано престъпление по чл. 256, ал. 3 (отм.); от НК - на седем години лишаване от свобода;

1. С влязла в сила на 25.09.1995 год. присъда по нохд № 93/95 год. на РС - Димитровград /изменена с решение на ОС - Хасково/ за деяние по чл. 197, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 НК, извършено през м. август 1994 год. - на поправителен труд при 10% удръжка от трудовото му възнаграждение;

1. С влязла в сила на 28.12.2002 г. присъда по нохд № 573/2002 год. на РС-Димитровград за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено в периода от м. октомври 2001 год. до м. август 2002 год. - на задължително заселване за срок от една година и шест месеца;

1. С влязла в сила на 25.11.2004 год. присъда по нохд № 668/2004 год. на РС-Димитровград за деяние по чл. 183, ал. 4, във вр. ал. 1 от НК, извършено за периода от м. септември 2002 г. до м. юни 2004 год. -на глоба в размер на 400.00 лв. и обществено порицание;

1. С влязла в сила на 03.01.2008 год. присъда по нохд № 739/2007 год. на РС-Димитровград, за извършено на 01.12.2007 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК-на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от седем месеца, считано от 01.12.2007 год. и него той изтърпял на 01.07.2008 год.;

1. С влязло на 29.11.2011 год. в сила споразумение по нохд № 648/2011 год. на РС-Димитровград за извършено на 19.08.2011 год. деяние по чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК - на пробация, което Й. изтърпял до 15.12.2012 год. Кумулативно наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца по чл. 343 г. той изтърпял до 19.06.2012 год.;

1. С влязла в сила на 27.11.2013 год. присъда по нохд № 587/2013 год. на РС-Димитровград за извършено до 03.06.2013 год. продължавано престъпление по чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК е осъден на пробация, което е изтърпял до 03.12.2014 год.. Кумулативно наложеното му наказание от една година лишаване от право да управлява МПС по чл. 343 г. е изтърпял на 27.11.2014 год.;

1. С влязла на 10.12.2015 год. в сила присъда по нохд № 258/2015 год. на РС-Димитровград за деяние по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено за периода от м. май 2014 год. до м. март 2015 год. - на пробация, което наказание подсъдимият изтърпял до 28.05.2017 год.

По първите две присъди деянията са извършени в съвкупност, което е обосновало определянето на едно общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК/макар, в делото да липсват данни за извършена кумулация, както и данни кога Й. е изтърпял наказанието/. Реабилитация за тях по реда на чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК /ако е извършено групиране на наказанията/ не може да настъпи, защото Й. е извършил следващото престъпление предмет по нохд № 24/1982 г., десет месеца след влизане в сила на втората от посочените две присъди.

На 04.09.1986 год. Й. е изтърпял наказанието наложено му по нохд № 24/1982 год. Последващите осъждания по нохд № 93/1995 год., 573/2002 год. и 668/2004 год. за извършени престъпления от общ характер, за които се предвижда наказание лишаване от свобода, както и за осъжданията на подсъдимия по първите три влезли в сила присъди, са изтекли сроковете по чл. 88а, ал. 1, във вр. чл. 82, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК, защото след влизане в сила на последната от всички постановени присъди - тази по нохд № 668/2004 год. до 01.12.2007 год. Й. не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер. За осъждането на Й. по нохд № 739/2007 год. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на седем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за три години той не може да се счита за реабилитиран по реда на чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК, защото той вече е бил реабилитиран, а разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК изключва повторна реабилитация по право на пълнолетно лице, което веднъж вече е било реабилитирано и е без значение по кой ред е настъпила реабилитацията. При това положение, законосъобразно въззивният съд е приел, че към момента на инкриминираното деяние предмет на разглеждане по нохд № 572/2017 год. на РС-Димитровград, деянието по чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК е извършено, след като Й. е осъждан с влязлата в сила на 03.01.2008 год. присъда по нохд № 739/2007 год. на РС-Димитровград. Това е така, защото, реабилитационният срок по чл. 88а, ал. 1, във вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК започва да тече след изтичането на пет години от деня, в който е изтекъл изпитателният срок на "условното осъждане" и ако осъденият не е извършил ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, то Й. би бил напълно реабилитиран на 03.01.2016 год. Съдебното минало на Й., обаче, сочи, че такива престъпления той е извършил на 19.08.2011 год.; на 03.06.2013 год. и през м. март 2015 год. /съответно предмет на разглеждане по нохд № 648/2011 год., № 587/2013 год. и нохд № 258/2015 год. - всичките по описа на РС-Димитровград/, като наказанието "пробация" наложено на Й. по нохд № 258/2015 год. той е изтърпял на 28.05.2017 год, т. е. към датата на извършване на престъплението предмет по нохд № 572/2017 год. на РС-Димитровград не са били изтекли сроковете по чл. 88а, ал. 1 от НК за осъжданията му по последните, посочени в настоящото решение четири присъди и осъденият не може да се счита за реабилитиран при тези условия.

Ето защо, доводите на защитата за материалноправна незаконосъобразност и явна несправедливост на атакуваната въззивна присъда са неоснователни. Доводите за липсата на мотиви в присъдата, представляващо съществено процесуално нарушение, развит с оплакването, че съдът въобще не е обсъдил възможността подсъдимият да бъде поправен и превъзпитан с прилагане института на "условното осъждане", както и за явна несправедливост, също се неоснователни. Обратното би било вярно, ако съдът не е изпълнил задължението си по чл. 301, ал. 1, т. 5 от НПК. Съдебното минало на подсъдимия-осъждан на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер и липсата на реабилитация изключват възможността за отлагане изпълнението на определеното му с въззивната присъда наказание лишаване от свобода, защото не са налице отрицателните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК за приложение на "условното осъждане" и при тези обстоятелства съдът е лишен от възможността за друга преценка, която да мотивира. По изложените съображения жалбата на касатора не може да бъде уважена, а обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение