Решение № 12931 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8267/2014 г.

Решение № 12931 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8267/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 237-244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Стен Бай" ООД с ЕИК 103885333 за отмяна на решение № 8211 от 11.06.2013 г., постановено по адм. дело № 14267 от 2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 2372 от 09.10.2012 г. по адм. дело № 913 от 2011 г. на Административния съд - Варна, с което е потвърден РА № 031003843 от 06.12.2010 г., издаден от Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите - Варна. Искането за отмяна, макар и многословно, по съществото си е обосновано с обстоятелството, че касационната инстанция не е съобразила произнасянето си с решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Според молителя съдът освен с посоченото решение не се съобразил и с решения по дела на СЕС С-285/11, С-642/11, С-643/11, като това е довело до "драматично" противоречие с основополагащите за общата система на ДДС принципи за правна сигурност, пропорционалност, неутралитет на ДДС и на чл. 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.20006 г. относно общата система на ДДС. Позовавайки се на принципа на лоялното сътрудничество - чл. 4, § 3 от СЕС, молителят извежда аргумент, че противоречието с правото на ЕС представлява самостоятелно основание за отмяна на влязло в сила решение на националния съд наред с посочените такива в чл. 239 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, при ЦУ на НАП, чрез упълномощен юрисконсулт - Е. Великова, е подал мотивирано становище за неоснователност на искането за отмяна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения: С решение № 8211 от 11.06.2013 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 14267 от 2012 г. е оставено в сила решение № 2372 от 09.10.2012 г., постановено от Административния съд - Варна, по адм. дело № 913 от 2011 г. Молителят се позовава на пряко прилагане на норми от общностното право - чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз, и на задължителното тълкуване по правото на данъчен кредит, обективирано в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по "български дела" след влизането в сила на ревизионен акт. Производството за отмяна на влезли в сила решения и определения, с които се прегражда развитието на делото, е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове. До отмяна на порочния съдебен акт може да се стигне обаче само ако е налице някое или някои от изчерпателно посочените основания за това в чл. 239 от АПК. Производството за отмяна не е такова за последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. В конкретния случай обстоятелствата, които се сочат в молбата за отмяна, имат характер на доводи за неправилност на атакуваните решения поради неправилна преценка от страна на съда на обстоятелствата по делото. Изтъкнатите обстоятелства обаче не попадат и не представляват основанията за отмяна, посочени в чл. 239, АПК: т. 1. нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; т. 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключение на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; т. 3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; т. 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; т. 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани, и т. 6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По тези съображения настоящият петчленен съдебен състав преценява подадената молбата за отмяна като неоснователна. Извънредният способ за отмяна на порочни влезли в сила съдебни решения по реда чл. 237 АПК е приложим само тогава, когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 от АПК отменителни основания. В случая молителят изрично заявява, че искането за отмяна е на основание общностното право, и не сочи конкретно основание от уредените в националния процесуален закон. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на Закона за данък върху добавена стойност, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237-244 от АПК. Петчленният съдебен състав счита, че решенията на СЕС са задължителни за всички първоинстанционни и касационни съдебни производства по сходни казуси, но те не съставляват основания за отмяна. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1-6 от АПК. Цитираните в искането норми на общностното право не дават основание да се приеме, че те предвиждат особен ред за отмяна на влезли в сила решения на националните съдилища. "Особеностите" на всеки случай са предмет на обсъждане на казуса в решението по съществото на спора, но не са основание за отмяна по чл. 239 АПК. Цитираните норми от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. са материални по своя характер и на това основание не са относими към поставения процесуален въпрос. Нещо повече, следва да се посочи, че СЕС в решение по дело С-234/04 е приел, че принципът за лоялно сътрудничество, който произтича от чл. 10 от Договора за Европейската общност, не налага на една национална юрисдикция да пренебрегва вътрешните си процедурни норми, за да преразгледа влязло в сила решение само защото то противоречи на общностното право. Именно с това решение СЕС е дал отговор на въпроса, може ли въз основа на решение на СЕС да се допусне на национално равнище отмяна на влязло в сила решение, и категорично отговорът на съда в Люксембург е отрицателен. В този смисъл е налице и практика в същия смисъл на Върховния административен съд по сходни казуси - решения по адм. дела: № 4145 от 2013 г., № 5290 от 2013 г. и № 9114 от 2013 г. на петчленни състави на I колегия. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,