Решение № 9817 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5261/2013 г.

Решение № 9817 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5261/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по две касационни жалби на Христо Тодоров Христов от гр. Силистра и началника на СГКК - Силистра против решение № 21 от 7.03.2013 г. по адм. дело № 10/2013 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отменена заповед № КД-14-19-385/27.12.2012 г. на началника на СГКК - отказ за изменение на одобрената КК, относно границите между ПИ с идентификатори: 66425.514.169; 66425.514.489 и 66425.514.102, находящи се в гр. Силистра, промишлена зона "Запад" по подаденото от "Мишън" ЕООД заявление с вх. № 19-99-5581 от 9.11.2012 г. и преписката му е върната за ново произнасяне със задължителни указания. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на оспорването. Ответната страна "Мишън" ЕООД оспорва жалбите. ИА "Пътища" не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за основателни. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорения отказ за незаконосъобразен- постановен извън предмета на заявлението на "Мишън" ЕООД, касаещо изменение на КК на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР поради нарушение на материалния закон при одобряването й, а не на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР поради грешка в КК. Решението е валидно, допустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е установено безспорно, че одобряването на КК относно процесните граници е извършено въз основа на източник на данни, който е неверен и неактуален- кадастрален и регулационен план, които не са влезли в сила поради обжалване, като последното е станало известно на органа след одобряването на КК. В този случай е налице несъответствие в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряването на КК, спрямо действителното им състояние, което представлява "непълнота и грешка" по смисъла на § 1, т. 10 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, съставянето и поддържането на КККР. Такива незаконосъобразности на ККР подлежат на отстраняване чрез изменение на ККР на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и въз основа на подписан от всички заинтересувани лица акт за непълноти и грешки или влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 53, ал. 3 вр. чл. 43, ал. 3 ЗКИР разрешаващо със СПН спор за вещни права, респ. граници. Искането за преместване на граници на ПИ на друго място винаги сочи на правно основание за изменение на КК по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Непълнотите и грешките в кадастралния план, послужил като основа за изработването на КК, които не са отстранени в хода на процедурата по изработването й поради бездействие на заинтересуваните лица, се отстраняват по реда за изменение на КК на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, а не по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Последният е приложим за изменение на КК, когато е одобрена при нарушение на закона - неспазване на изискванията на ЗКИР и на подзаконовата уредба към него в процеса на изработване на КК, в следствие на които са допуснати противоречия между основните кадастрални данни за недвижимите имоти, отразени в одобрената КК и фактическото положение. Това са нарушения допуснати след одобряване на последния кадастрален план и в процеса на изработване на КК. Грешките и непълнотите в последния одобрен кадастралния план, въз основа на който е изработена КК, се пренасят в КК и стават непълноти и грешки на КК, които могат да бъдат отстранени само по реда на изменението й по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Като е приел, че непълнотите в кадастралния и регулационен план, въз основа на които е одобрена КК, следва да бъдат отстранени чрез изменение по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР и без подписване от всички заинтересувани лица на акт за непълноти и грешки, административният съд е постановил неправилно решение. Неправилно решаващият съд приема, че заявлението, въз основа на което е образувано административното производство, не е преценено вярно в контекста на въведените с него правнозначими факти за допуснато нарушение на закона при одобряване на КК. Административният орган е обвързан от естеството на искането за издаване на административен акт, тъй като то очертава обективните предели на административното производство - чл. 29, ал. 2 АПК. В конкретния случай заявителят е поискал отстраняване на "допуснатата грешка при заснемане на кадастралната основа на плана на гр. Силистра относно имот с идентификатор 66425.514.169." Административният орган е провел специалната административна процедура по отстраняване на непълноти и грешки по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., по която заявителят не е възразил. Това процедиране е и в съответствие с мотивите на влязлото в сила решение № 97 от 17.12.2010 г. по адм. дело № 161/2010 г. на АС - Силистра. В тях е прието, че допуснатото предходно изменение на КККР по отношение на същите имоти, инициирано от същия заявител, без подписване на акт за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица, е незаконосъобразно. Административен акт, издаден в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, би бил нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК. С оспорената пред административния съд заповед е отказано законосъобразно поисканото изменение на одобрената КК поради неподписване от всички заинтересувани лица на съставения акт за непълноти и грешки. Последното е основание да се приеме, че е налице спор за материално право. Такъв не е решен по законоустановения ред с приложените по делото влезли в сила съдебни решения, които имат различен предмет и не решават със СПН между всички заинтересувани страни спора за границите на процесните ПИ. Оспорването на отказа е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, след отмяна на обжалваното решение на АС - Силистра. При този изход на делото разноските са в тежест на ответната страна "Мишън" ЕООД и следва да се присъдят в полза на втория касатор, който е направил особено искане за това и е бил представляван в касационното производство от юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,