Решение № 9464 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2013 г.

Решение № 9464 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, представлявано от юрисконсулт Кр. Чакова, против решение № 7356 от 28.12.2012 г., постановено по адм. д. № 4631/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № 94643 от 12.06.2010 г. за прилагане на принудителна административна мярка - изземване на свидетелство за управление на МПС на Румен Руменов Димитров от гр. София на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Румен Димитров жалба бъде отхвърлена. Ответникът Румен Руменов Димитров, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Правно основание за издаване на оспорения пред АССГ индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), същото се изземва. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.), респ. на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з - 1959/27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Следователно, материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка изискват на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган, при което крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието. По аргумент на чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила в случаите, когато не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Относимата разпоредба за връчването на наказателните постановления е чл. 58 от ЗАНН, съгласно която препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя (чл. 58, ал. 1), а когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Първоинстанционният съд е приел, че върху представените по административната преписка наказателни постановления № 159386 от 11.01.2005 г. и № 94643 от 19.07.2007 г. е извършено ненадлежно отбелязване. Не са представени доказателства за редовното им връчване на адресата. Приложената обратна разписка към НП № 159386/2005 г. не удостоверява редовността на уведомяването. Според съда, липсват доказателства жалбоподателят да е търсен на известния адрес и да не е намерен, поради което е нарушена процедурата по редовно връчване на наказателното постановление. По отношение на НП № 94643/19.07.2007 г., чието връчване е оспорено от жалбоподателя Димитров, съдът е посочил, че положеният печат за връчване по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не удостоверява надлежно това обстоятелство. Приложената докладна записка от 15.09.2008 г. на служител, посетил адреса на лицето, не изпълва хипотезата на валидно връчен административен акт по реда на ЗАНН. Нещо повече, съдът е изискал от касатора доказателства за наличието на инструкции за връчване на наказателните постановления чрез посещения на адрес; правила за регистрация и съхраняване на изготвяните докладни записки. Такива не са представени от страна на органа. При така установените и безспорни относими факти и обстоятелства по делото, първоинстанционният съд е приел, че на основание цитираните в заповедта за прилагане на ПАМ влезли в сила 4 наказателни постановления (извън посочените по-горе), на адресата Румен Димитров са отнети 30 контролни точки, поради което не са изпълнени предпоставките на закона за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Поради това е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което я е отменил като незаконосъобразна. Решението е правилно. В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът не е връчен по установения от закона ред, се презюмира, че не е съобщен на адресата. Само когато законовите изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН съдържа една правна фикция, като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗНА, нейното тълкуване е само ограничително. Т. е. за да се осъществи фактическият състав на цитираната правна норма, е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен В случая представените от административния орган доказателства сочат на неизпълнение на изискванията на закона и правят недоказано твърдението за редовно връчване на две наказателни постановления. Определените с тези наказателни постановления контролни точки не са отнети на Димитров, поради което към датата на издаване на оспорената в настоящото производство заповед на него са отнети не тридесет и девет контролни точки, а тридесет. Изводът на съда, че тези постановления, съобразени от административния орган при издаване на оспорената заповед, не са влезли в сила и следователно не са породили правни последици, е правилен. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чиито правопораждащ факт не е установен. Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са осъществени предпоставките от фактическа страна, с които нормата на чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП свързва настъпването на конкретните правни последици. Предвид изложеното, касационната жалба по наведените в нея съображения се явява неоснователна. Решението на Административния съд София - град като правилно постановено следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд