Решение № 15640 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6762/2014 г.

Решение № 15640 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6762/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Пловдив при Централно Управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите /НАП/ против Решение № 845 от 25.03.2014 г., постановено по адм. дело № 3143/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161201461/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1095 от 27.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително начисления ДДС на стойност 61 814.69 лв., ведно със следващата се лихва за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че ангажираните доказателства не установяват действителното осъществяване на спорните вътреобщностни доставки (ВОД). Сочи, че не е доказано транспортирането на стоките извън територията на България и реалното им предаване на получателя. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Гард Инвест" ООД, гр. Раковски, чрез процесуален пълномощник, в о. с. з. изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе по валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и по наведените в жалбата касационни основания, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил РА № 161201461/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1095 от 27.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част, с която за "Гард Инвест" ООД са определени допълнителни задължения за ДДС в общ размер от 139 194.43 лв., ведно със следващата се лихва за забава в размер на 38 672.52 лева. За да достигне до извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство органите по приходите е установено, че "Гард Инвест" ООД е декларирало в дневника за продажби и в справките-декларации по ЗДДС извършени вътреобщностни доставки /ВОД/, с предмет "краставици", към следните румънски дружества: "SC SIMPLU COM" S. R. L., "ZIDMANO " S. R. L., "DUNA REAL" S. R. L., "AMBRA FRUT TOP" S. R. L., "MVA CONSULTING & TRADING GRUP" S. R. L., "и "BALDI OPTIM" S. R. L. Съгласно данните от съставените протоколи по обмен на информация по чл. 5 и чл. 19 от Регламент 2003/1798/ЕС дружествата "ZIDMANO" S. R. L., "MVA CONSULTING &TRADING GROUP", "SC SIMPLU COM" S. R. L., "BALDI OPTIM" S. R. L. и "ALBAKAN OPTIM" S. L. R. са липсващи търговци. Относно "AMBRA FRUKT TOP" S. R. L. e констатирано, че e неактивeн търговeц, но неговия ДДС номер е бил активен през периодите на спорните доставки. При осъществените насрещни проверки на посочените от ревизираното лице превозвачи - "Литекс транспорт" ЕООД, гр. Ловеч "Жана транс" ЕООД, гр. Плевен, ЕТ "Комерс-91-Вангелуша Стоянова", с. Кулата, "Оптимал плюс" ООД, ЕТ "Пецо-Петър Братанов", гр. Пловдив, "ТС Транс" ООД, гр. Пловдив, ЕТ "РАТ-Митко Иванов", с. Крумово, представляващите ги лица са декларирали, че не са транспортирали стоките, предмет на процесните ВОД. При така установените факти и обстоятелства, органът по приходите е счел, че спорните ВОД не са осъществени, а стоките са реализирани на вътрешния пазар, поради което за тези доставки следва да бъде допълнително начислен ДДС. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Въз основа на констатациите на експерта решаващият състав е приел, че в счетоводството на "Гард Инвест" ЕООД не са отразени посочените в РА фактури към "FERMA NATURAL" S. R. L. " DND DUPLEX" S. R. L, "DUNA REAL" S. R. L. и "AMBRA FRUKT TOP" S. R. L. за периода 29.09.2009 г. до 13.08.2010 г. Останалите фактури са надлежно осчетоводени и всяка една от тях е придружена с инвойс и ЧМР, съдържащо подпис на получателя. Експертът подробно е изследвал документите, съпътстващи извършения превоз, конкретното МПС и превозвач. При тази фактическа установеност решаващият състав е приел, че независимо от обстоятелството, че получателите са обявени за "липсващи търговци", то това не е самостоятелно основание да се приеме, че "Гард Инвест" ЕООД не е извършило спорните ВОД. В тази връзка първоинстанционният съд се е позовал на т. 65 от Решение от 6.09.2012 г. на СЕС по дело C-273/11, в което е посочено, че освобождаването на вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112 не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка. Въз основа на заключението на вещото лице по ССчЕ, събраните международни товарителници, инвойси, пътни листове, квитанции за платени пътни такси, заповеди за командировка, справки от Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) относно платени пътни и винетни такси на ГКПП "Русе - Дунав мост" съдът е приел извършването на спорните ВОП за установено, с оглед на което е отменил като незаконосъобразен оспорения РА в тази му част. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора досежно липсата на доказателства, установяващи реалното осъществяване на спорните ВОД. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция, която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказването им в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това, от кого е извършен транспортът. В случая между страните не е спорно наличието на доставки по процесните фактури, както и регистрацията на доставчика по ЗДДС и на получателя за целите на ДДС, притежаващи валиден VAT № в Румъния към датата на ВОД. Спорът е концентриран върху транспортирането и фактическото преминаване на стоките от територията на страната до територията на Румъния, което както правилно е приел и първоинстанционният съд е установено по предвидения в чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС в приложимата към съответната дата редакция чрез представените международни товарителници, в които е положен подпис на превозвачите и получателите. Констатирано е и съответстващо по време плащане на пътни и винетни такси на ГКПП "Русе-Дунав мост" за посочените в товарителниците МПС, с оглед на което правилен е изводът на първоинстанционния съд, че осъществяването на спорните ВОД е установено и с РА незаконосъобразно е начислен ДДС за тях. Той се подкрепя и от разясненията на СЕС в тълкувателно приложимото в случая поради сходство на фактическата обстановка Решение на СЕО от 27.09.2007 г. по дело С-409/2004 г., в което е посочено, че при липсата на данни и индиции доставчикът да е участвал в данъчна измама, държавите - членки могат да упражняват предоставените им от директивите на Общността правомощия съобразно правния ред на Общността, част от който са общите принципи на правото. В тях се включват и принципите на правна сигурност и пропорционалност, които изискват приетите от държавите - членки въз основа на чл. 21, § 3 от Шестата директива мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на предвидената цел, нито да бъдат използвани по начин, нарушаващ правото на приспадане на ДДС и основния за общата система на ДДС принцип на неговата неутралност. СЕО посочва, че доколкото доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама, действал е добросъвестно и е предоставил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на данъчен кредит, то същият не може да бъде задължен впоследствие да заплати ДДС върху тези стоки, дори и когато доказателствата се окажат с невярно съдържание. Тъй като установените по делото факти и обстоятелства не могат да мотивират извод, че ревизираното дружество е декларирало ВОД по фактури с цел участие в данъчна измама, то правилно първоинстанционният съд е приел, че представените доказателства установяват по нормативно предвидения начин за това извършването на декларираните ВОД. Ето защо като е отменил РА първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 10 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Касаторът не сочи кои са доказателствата, представени за пръв път пред съда, които е могло да бъдат ангажирани в административното производство, а осъществената от настоящия състав проверка обуславя извода, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение