Решение № 11198 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4854/2015 г.

Решение № 11198 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4854/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Стефка Николова Русева и Мария Николова Хаджийска, представлявани от адв. Чокойски, против решение № 81/9.03.2015 г. по адм. д. № 667/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Велико Търново не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирани лица в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и след като по повод нея, на основание чл. 218, ал. 2 АПК провери съответствието на решението с материалния закон, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед № 18-5577/25.04.2014 г., с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № 3/2005 г./ началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Велико Търново е одобрил изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ София, в частта на подробно посочени имоти, вкл. имот с идентификатор 30962.450.1, възстановен като земеделска земя с решение № 12В/8.02.2001 г. на Поземлена комисия гр. Златарица по заявление на наследодателя на оспорващите Русева и Хаджийска, именно, Мария Москова Чакърова. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно с мотиви за законосъобразност на заповедта като издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. С решение № 561/13.01.2012 г. по адм. д. № 158/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с решение № 573/14.01.2013 г. по адм. д. № 6124/2012 г. по описа на Върховния административен съд по оспорване на Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" е отменена Заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на изп. директор на АГКК - София за одобряване на кадастралната ката и кадастралните регистри за землището на с. Златарица в частта досежно изчерпателно посочени идентификатори /поземлени имоти - железопътни линии/ и преписката е върната на издалия заповедта орган за ново произнасяне съобразно указанията в мотивите. По делото липсват данни относно изпълнението на тази част от диспозитива на решението. На л. 94 е приложена служебна заявка вх. № 09-97/15.01.2014 г. на инж. Маринова за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта на основание цитираното съдебно решение. Издадената по повод тази служебна заявка и оспорена в първоинстанционното производство заповед е нищожна. Компетентен да изпълни влязлото в сила съдебно решение за частична отмяна на заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. е изпълнителният директор на АГКК - София, тъй като с това решение е частично отменена негова заповед, издадена на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР. Изрично с диспозитива на отменителното решение е разпоредено връщането на преписката на издаващият орган за изпълнение указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите. Частичната отмяна на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР води до липса на кадастрална карта и регистри в отменената част. Касае се не до изменение на одобрени по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР кадастрална карта и кадастрални регистри, а до липса на такива, респ. празнота в частта на посочените в диспозитива на решението поземлени имоти. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. има предвид изменение на кадастрална карта и регистри въз основа на влязло в сила решение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /ред. ДВ, бр. 34/2000 г./, с което е разрешен спор за материално право, а не решение от вида на приложеното по преписката, постановено в производство по чл. 49, ал. 4 ЗКИР за проверка законосъобразността на заповед, издадена на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР. Ето защо, процедирайки преписката на основание служебно заявената промяна, началникът на СГКК Велико Търново е действал извън правомощията си, изземвайки в нарушение на закона компетентността на органа по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, комуто преписката е върната с влязлото в сила съдебно решение. Липсата на компетентост на издаващия административния акт орган води до нищожноста на този акт. Предвид изложеното обжалваното решение се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и след отмяната му на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде заменено с друго, с което предметната на оспорването заповед се обяви за нищожна. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение,