Решение № 10197 от 30.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14386/2015 г.

Решение № 10197 от 30.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14386/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Поискана е от касационната жалбоподателка С. И. Б.-З поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение № 7974 от 30.06.2016 г., с което е отхвърлена жалбата на С. И. Б.-З срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 470/18.05.2015 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "ДМТ" при Община Пловдив, потвърден с Решение № 27/05.08.2015 г. на Директор Дирекция "МДТ" при Община Пловдив за разликата над 405,71 лв. -ДНИ и за разликата над 330,92 лв. за ТБО, заедно с прилежащите лихви и съответно са присъдени разноски по делото 204 лв. юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че в решението съда е определил, че ДНИ за периода е общо 405.71 лв., а ТБО за периода е общо 330.92 лв., като е вписал, че тези суми се явяват дължими от жалбоподателката пред съда, без да е взето предвид, че задълженията в АУЗД са за други суми /284, 25 лв. - ДНИ и 71,23 лв. - ТБО/, тъй като е направила вноски през годината за ДНИ и ТБО, /за ДНИ - общо 196.91 лева, а за ТБО - 321.42 лева/ и след приспадане на внесените суми остатъкът за внасяне за ДНИ би трябвало да бъде в размер на 208.09 лв., а остатъкът за внасяне за ТБО би трябвало да бъде в размер на 10.50 лв., съответно върху тези суми следва да бъдат изчислени и разноските по делото. Ответникът не е взел становище. Съдът намира, че искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. Посочено е в мотивите на решението, че задълженията на жалбоподателката пред съда е следвало да бъдат изчислени на база доказаната площ на имота 91,21 кв. м. за неосновно жилище и е прието, че следва да се намалят задълженията по АУЗД. В диспозитива на решението са посочени суми, които не са записани като задължение на жалбоподателката в АУЗД, тъй като административния орган, е приспаднал направени вноски за съответния период за ДНИ и ТБО: за ДНИ - общо 196.91 лева, а за ТБО - 321.42 лева. Поради това ще се приеме, че е налице явна фактическа грешка между мотивите и диспозитива на решението, въпреки, че в мотивите не е посочена конкретната сума на приетите от данъчния орган задължения за жалбоподателката, очевидно е прието, че са задълженията без внесените суми, тъй като в АУЗД не са определени като задължения внесените суми. Въпреки, че не е посочно изрично в мотивите на решението, изложените мотиви са относно задълженията по АУЗД, а задълженията по АУЗД са: 284, 25 лв. - ДНИ и 71,23 лв. - ТБО. Следователно записаните в диспозитива на решението суми 405,71 лв. -ДНИ и 330,92 лв. за ТБО. действително са сгрешени, тъй като са по- големи от задълженията по АУЗД, а те са 284, 25 лв. - ДНИ и 71,23 лв. - ТБО, поради което не могат да останат в този вид в диспозитива на решението сумите 405,71 лв. -ДНИ и 330,92 лв. за ТБО и следва да се извърши поправка. Налице е явна фактическа грешка, тъй като в мотивите е прието, че се обжалват задълженията по АУЗД, /които са 284, 25 лв. - ДНИ и 71,23 лв. - ТБО/, а диспозитива на решението е записано, че отхвърля жалбата за разликата над 405,71 лв. -ДНИ и за разликата над 330,92 лв. за ТБО, каквито суми няма посочени в АУЗД. След като се поправят дължимите суми в диспозитива на решението поради очевидна фактическа грешка, това налага и промяна на присъдените разноски като юрисконсултско възнаграждение . Като има предвид изложените мотиви, съдът