Решение № 2577 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на СЗОК, чрез гл. юриск. Колева, срещу Решение 7760 от 12.12.2023 г., постановено по адм. дело 1941/2023 г. по описа на Административен съд София град(АССГ), с което е отменена негова Заповед за частично прекратяване на договор РД 15-192 от 07.02.2023г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед ООД със седалище в гр. София срещу цитираната по-горе Заповед. Претендира разноски. Ответникът Университетска многопрофилна болница за активно лечение СофиямедООД, чрез юриск. Джилджов, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила, като преписката се върне на органа за постановяване на нов акт. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкция частично прекратяване на договор, сключен с НЗОК, първостепенният съд е приел, че в хода на административното производство е било допуснато нарушение на съществено административнопроизводствено правило. Настоящият касационен състав намира последния извод за обоснован. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между Университетска многопрофилна болница за активно лечение СофиямедООД и НЗОК е сключен договор 22-3981/27.02.2020г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни и клинични процедури, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ, като спазва всички изисквания по ЗЗО, действащия НРД за МД и клаузите на самия индивидуален договор. Установено било, при извършената от длъжностни лица контрольори в СЗОК тематична проверка в болницата, че изпълнителят, при лечение на ЗОЛ: Д. С. по ИЗ 6939/2021г. и ИЗ 31821/2021г., лекуван и в двата случая по КП 137, е отчел дейност по лечението му, която обаче реално не е била извършена. С оглед на това Директор СЗОК е издал е обжалваната заповед от 07.02.2023г., с която е наложил на болничното заведение санкция по чл.59 ал.11, т.1, б. б ЗЗО прекратяване на сключения на 27.02.2020. договор частично, за съответната медицинска дейност от пакета, а именно за КП 137, по която е отчетена неизвършената дейност по лечението на ЗОЛ Сюлев. По основания спорен въпрос(послужил за отмяна на административния акт от първостепенния съд), вкл. и след допълнително представените в производството по отмяна нови писмени доказателства, се установява, че в хода на производството пред Директор СЗОК и след съставяне на Протокола от извършената проверка от дата 03.11.2022г., лечебното заведение е подало възражение, но административният орган е отказал да изпрати възникналия спор за решаване от арбитражна комисия, тъй като същото е било подадено след изтичане на законоустановения за това 7-дневен срок(протоколът е бил връчен на 09.11.2022г., а възражението е постъпило чрез лицензиран пощенски оператор с поставено датно пощенско клеймо върху плика от 17.11.2022г.). Видно още от представеното с жалбата(лист 23) писмено доказателство, а именно Приемо-предавателен протокол между болничното заведение и служител на Български пощи(по сключен между тях договор ДР-848 от 21.09.2022г.), че именно посоченото възражение срещу цитирания в заповедта протокол е прието за разнос на дата 16.11.2022г. В тази насока в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение е представено и писмо от лицензирания пощенски оператор с дата 16.07.2024г., в което са изрично посочени обстоятелства по точното приемане на пратката от него, а именно на дата 16.11.2022г., като се отбелязва, че същата е била обработена на следващия ден в пощеската станция, където е положено датно клеймо от деня на обработката, а не от получаването и от оператора за доставка. При това положение следва да се приемат за обосновани изводите на административния съдия, че без основание Директор РЗОК не е допуснал развитието на арбитражно производство по см. на чл.75 ЗЗО. В една такава хипотеза неразвилото се арбитражно производство представлява нарушение, което се приема за съществено в това санкционно производство. Това е така, тъй като обсъжданото произнасяне на арбитражната комисия е съществен елемент от производството по установяване законосъобразност на констатациите за извършени нарушения и съобразно това дали комисията ще потвърди констатациите или не, зависи по какъв начин ще продължи производство. Това е така и защото Директорът на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл.74, ал. 4 да бъде разглеждано от арбитражна комисия, само в случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите или на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, не са посочили свои представители в сроковете по чл.75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия. Установените по делото факти не се субсумират под хипотезата на цитираната правна норма, поради изначален отказ за изпращане спора за решаване от арбитражна комисия, започвайки от покана на директора на СЗОК до РК на БЛС София за сформирането и. Налице са нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на процесната заповед, чието нарушаване съществено опорочава същата. Нещо повече, в настоящия случай възражението на УМБАЛ СофиямедООД не е обсъдено не само от арбитражна комисия, но и в самата обжалвана заповед, а от административния орган са изложени мотиви, които повтарят изложените в констативния протокол, като липсват конкретни съображения по направените възражения на изпълнителя. Позовавайки се само на констатациите от протокола от извършената проверка, които е възприел като мотиви на своята заповед, без да обсъди възраженията на оспорващия, административният орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, което се приема за съществено и обуславя извод за отмяна на акта. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на УМБАЛ СофиямедООД, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за правната помощ за осъществената защита за тази съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,