Решение № 2393 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13704/2012 г.

Решение № 2393 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13704/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Митко Йорданов Митев срещу заповед рег. № К 9935 от 05.09.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", в резултат на което е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Съображения за отхвърлянето й като неоснователна са изложени в писмени бележки. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. Процесната заповед е издадена от министъра на вътрешните работи в рамките на предоставената му от ЗМВР компетентност и в изискуемата се писмена форма. Първият екземпляр е подписан от министъра, а вторият, който е връчен на адресата, действително не носи подпис на издателя. Известно е обаче, че такава е практиката в МВР и при положение, че в преписката са приложени и двата екземпляра, включително и още един под № 5 (също без подпис), то обстоятелството, че върху връчения екземпляр от заповедта липсва подпис на министъра не представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Не се констатират и други процедурни нарушения. Във връзка с постъпили данни - предложение вх. № 23109/11.07.2012 г. (рег. № 32489/11.07.2012 г. на СДВР), че на 10.07.2012 г. около 01.41 ч. в жилищна кооперация на ул. "Недко войвода" № 15 в ж. к. "Надежда" в гр. София, инспектор Митко Йорданов Митев (на длъжност полицейски инспектор V степен в 01 сектор на "Специализирани полицейски сили" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР, категория Г-II степен), в нетрезво състояние, след възникнал скандал е нанесъл побой на приятелката си Радостина и майка й, а при пристигането на автопатрул от 02 РУП-СДВР е заредил и насочил служебния си пистолет към полицейските служители от състава на автопатрула и е заявил, че ще ги застреля, за което е образувано досъдебно производство по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, а случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване, с което виновно е нарушил т. 4, 7, 8 и 81 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на основание чл. 230, ал. 1 и 2 от ЗМВР, при наличието на тежко нарушение на служебната дисциплина, министърът на вътрешните работи е издал заповед № К 8039 от 16.07.2012 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу служителя. Същата съдържа всички реквизити, които изисква чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР, като е назначен и дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). Посочени са правата на служителя съгласно чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта на 17.07.2012 г. срещу подпис, както и с възможността да бъде подпомаган в защитата си от друг служител - чл. 230, ал. 4 от ЗМВР. ДРО е изготвил покана рег. № 33453/17.07.2012 г. до жалбоподателя за даване на писмени обяснения по случая, също връчена срещу подпис. Изготвен е и протокол рег. № Я 33451/17.07.2012 г., в който са описани действията, извършени от ДРО, включително и тези по изземване на служебната карта и полицейски знак. Жалбоподателят се е възползвал от правото си да даде писмено обяснение (рег. № Я 33699/18.07.2012 г., което по-късно е прието от наказващия орган. ДРО е преценил, че е необходимо да бъдат изискани допълнителни обяснения по конкретни въпроси, като тази покана е връчена на 30.07.2012 г. на Митев и такива са дадени от него с рег. № 35565/31.07.2012 г., представляващи отговори на поставените от ДРО въпроси, също приети с резолюция от министъра на вътрешните работи преди издаване на уволнителната заповед. След събирането на доказателства - сведения, обяснения и докладни записки на гражданските лица и на полицейските служители, участвали или свидетели в инцидента, ДРО изготвя обобщена справка рег. № Я 36.069 от 3.08.2012 г., с която е запознат наказващият орган. На основание чл. 243, ал. 3 и 5 от ППЗМВР до жалбоподателя е отправена покана за запознаване със справката и с възможността за възражение, което право Митев е упражнил на 7.08.2012 г. с депозирането на възражение с рег. № Я 36415/7.08.2012 г., също прието от министъра. На основание чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР ДРО е изготвил становище до министъра на вътрешните работи, в което са обсъдени направените от служителя възражения. На 5.09.2012 г., при спазени срокове по чл. 225 от ЗМВР, е издадена процесната заповед за уволнение, с която Митев се е запознал срещу подпис на 1.10.2012 г. и е депозирал жалба на 11.10.2012 г. до съда. При извършената проверка от страна на настоящия съдебен състав не се установяват нарушения на материалния закон. На 9.07.2012 г. Митев се връща от работа, видимо афектиран и употребил алкохол. Самият той не отрича, а разпитаните от ДРО лица потвърждават, че между него и приятелката му възниква конфликт, последван от физическо спречкване, в резултат на което е скъсана тениската й. Поради вдигналия се шум се намесват брат й и майка й, като последната е ударена от Митев. След това той влиза в стая, в която е заключен от гражданските лица, а те търсят помощ при съсед, откъдето подават сигнал на тел. 112. На адреса пристига автопатрул на 02 РУП, който е уведомен от роднините на приятелката на Митев, че лицето е агресивно, има пистолет и е служител на МВР. Полицаите уведомяват за ситуацията оперативния дежурен център и влизат в апартамента. Твърдят, че срещу тях се появил мъж в полицейска униформа с оръжие, насочено към тях, като ги заплашвал, че ще ги застреля. Тогава полицейските служители съобщили за това в патрулно-постовата група. На място идват още служители, включително и колеги на Митев, правят опит за комуникация, оборудвани с предпазни бронежилетки, единият успява да влезе, но не и да разговаря с него. Когато напуска жилището, обяснява, че Митев е насочил и срещу него оръжието си. Тогава пристига началникът на специализираните полицейски сили, чийто подчинен е жалбоподателят, който научил за създалата се ситуация от друг офицер. Слага си бронежилетка и заедно с полицейско куче влиза в апартамента. Допуснат е до стаята, където е Митев, където е доведена и сестрата на последния и след кратък разговор жалбоподателят предава служебното си оръжие. При така събраните доказателства относно фактическата обстановка, правилен е изводът на ДРО, че служителят е нарушил разпоредби на Етичния кодекс, тъй като извършените от него действия са в разрез с изискванията към полицейските служители в МВР (т. 4, 7, 8 и 81 от кодекса). Състоянието на афект и спречкването с приятелката му и нейните близки, независимо от причината (ревност или спуканата гума на колата) не оневинява Митев и с нищо не обосновава нуждата същият да предприеме поведение, което пряко заплашва здравето и живота на служители на МВР и граждански лица. Действията на жалбоподателя са отразени в информационния бюлетин на МВР за произшествия през денонощието, станали са достояние както на присъствалите, така и на други полицейски служители, на граждански лица, с което безспорно е уронен престижът на службата. Това, че и медиите са отразили инцидента, в случая не е определящо. Касае се за тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, за което се налага най-тежкото наказание "уволнение". В случая прослужените от Митев 16 години в системата и служебното му досие не могат да окажат превес при така извършеното дисциплинарно нарушение и това е взето предвид при определяне на наказанието съгласно чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Предвид изложените съображения оспорената заповед е законосъобразно издадена, а жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателят следва да се осъди да заплати на МВР сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,