Решение № 17324 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6048/2013 г.

Решение № 17324 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6048/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Касаторът Елена Димитрова Иванова от гр. Маджарово, действаща чрез процесуалния си представител адв. Христов, обжалва решение № 503/4.03.2013 г., постановено по адм. дело № 3281/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив. По подробно изложени в жалбата съображения поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, и необоснованост. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира за отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо това да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 6500001110/10.08.2012 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, както и за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТД на НАП Пловдив- не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС Пловдив е отхвърлил жалбата на Елена Димитрова Иванова от гр. Маджарово против АУЗ № 6500001110/10.08.2012 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, в потвърдената част с решение № 318/27.09.2012 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив. С АУЗ № 6500001110/10.08.2012 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, в производство по чл. 106, ал. 1 ДОПК, на касатора са определени задължения по ЗДДФЛ - данък и лихви, произтичащи от облагаем доход, получен през 2011 г., представляващ доход от тютюн, реколта 2010 г., деклариран в размер на 41 019,55 лв. Приходният орган не е приел за обосновани декларираните разходи за получаване на този доход - в размер на 24 611,73 лв. /60 на сто от дохода/ поради липса на документална обоснованост на разходите чрез представяне на първични счетоводни документи. Прието е, че не са налице доказани разходи, поради което с данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. е обложен целият размер на получения доход - 41 019,55 лв., вместо декларирания от лицето облагаем доход от 16 407,82 лв. С решението на решаващия орган установеният размер на данъка по АУЗ е намален до размер от 4492,38 лв. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е съобразил установената фактическа обстановка, която не е спорна между страните. Елена Иванова е подала през 2012 г. ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г., в която е декларирала в приложение № 2 доходи от стопанска дейност като ЕТ, регистриран през 2003 г. и в приложение № 3 доходи от производство на тютюн, реколта 2010 г., изплатени през 2011 г. в размер на 41 019,55 лв., от които 24 611,73 лв. - нормативно признати разходи в размер на 60 на сто от дохода. Подадена е коригираща декларация, в която доходите от тютюн са декларирани като стопанска дейност в същия размер на доходи и разходи, като за разходите не са приложени първични счетоводни документи. Установено е също, че ФЛ е регистриран земеделски производител през 2010 г. и 2011 г., а едноличният търговец - "Елена Иванова" е регистрирано като земеделски производител, считано от 7.12.2011 г. и по ЗДДС, считано от 25.11.2011 г. Установено е, че доходът от тютюн е получен от ФЛ в това му качество, както и че дейността по производство и предаване на тютюн през 2010 г. е извършвана от ФЛ. При тази фактическа обстановка съдът е възприел тезата на приходните органи, че облагането на лицето за 2011 г. не може да се извърши по реда на чл. 29, ал. 1, 1 ЗДДФЛ /ред. в сила от 1.01.2011 г./, тъй като ФЛ, регистриран като земеделски производител е едновременно и търговец по смисъла на ТЗ - ЕТ. Приел е, че в този случай облагането следва да се извърши по реда на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ като облагаемият доход от стопанска дейност следва да се формира по реда на ЗКПО, при което разходите следва да бъдат документално обосновани. Тези изводи на съда касаторът счита за незаконосъобразни. Счита че доходът, получен от ФЛ в качеството му на земеделски производител, следва да бъде облаган по реда на чл. 29, ал. 1 ЗДДФЛ, тъй като не произтича от и не съставлява стопанска дейност на регистрирания на името на физическото лице едноличен търговец. Решението е правилно като краен резултат. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, установил е относимите за спора факти и обстоятелства, правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Спорният въпрос е относно приложимия материален закон във връзка с облагането на дохода на касатора, получен през 2011 г. от обработка на тютюн - по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ или по реда на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ, в действащите редакции на разпоредбите след 1.01.2011 г. В първия случай облагаемият доход се формира след приспадане на 60 на сто нормативно признати разходи, без да е необходимо документалното им доказване, а във втория - се приспадат разходите, които са документално обосновани с първични счетоводни документи, каквито в процесния случай лицето заявява, че не притежава и съответно не е представило. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ е приложима към дейността на физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ и са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители. Административният съд. В случая Елена Иванова за релевантния период 2011 г., към който момент е получен доходът от тютюн, е регистрирано като земеделски производител физическо лице, но едновременно с това притежава и действаща фирма като едноличен търговец, т.е. е и търговец по смисъла на ТЗ. Регистрацията на ФЛ като ЕТ не променя неговия статут като ФЛ, а само разширява неговата правосубектност по повод и при участие в търговски оборот. В чл. 10 ЗДДФЛ е направено разграничение между доходи от стопанска дейност на ЕТ и доходи от друга дейност, за която не се изисква регистрация по ТЗ. Декларирането се извършва с една ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, но в различни приложения съобразно това дали дейността е извършвана като стопанска от ЕТ или в качеството му на ФЛ. В случая, за да е приложима разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, следва да е налице пълно разграничение между дейността на ЕТ и ФЛ, от която дейност е получен облагаемият доход от производство на тютюн. Тъй като облагането е годишно, такова разграничение следва да е налице за цялата данъчна година, в случая - за 2011 г., когато е получен доходът от тютюн. В този смисъл е и дадено разяснение № 3-2960/4.11.2010 г. на НАП - първи въпрос, развито и в разяснение № 94-00-213/14.08.2013 г. на НАП, отговори на шести и седми въпрос. За 2011 г. физическото лице има регистрация като земеделски производител и получава доходи от тази си дейност. От друга страна ФЛ има действащ регистриран ЕТ, който през 2011 г. също е регистриран като земеделски производител и извършва дейност. Ето защо се приема, че няма пълно разграничение на дейността на лицето като земеделски производител било като ФЛ, било като ФЛ с регистриран ЕТ. За 2011 г. физическото лице, декларатор и получател на дохода от тютюн, се явява и търговец по смисъла на ТЗ, поради което липсва отрицателната и кумулативно необходима предпоставка по чл. 29, ал. 1 ЗДДФЛ за прилагане на разпоредбата на т. 1. В този случай правилно е прието от приходните органи и от административния съд, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ. В аргументацията си относно приложимостта на чл. 26 ЗДДФЛ при облагане на доходите от тютюн съдът незаконосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 29а ЗДДФЛ, в ред. в сила от 1.01.2011 г., според която облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, или облагането на физически лица, които изрично за упражнили правото си на избор по реда на ал. 3, се определя по реда на чл. 26 ЗДДФЛ. В случая физическото лице нито е било регистрирано по ЗДДС през 2011 г., нито е упражнило право на избор по реда на ал. 3. Регистрацията през 2011 г. на ЕТ по ЗДДС не се обхваща от тази разпоредба. Въпреки това, тези изводи на съда се явяват независими и допълнителни за основната му аргументация, поради което не се променя крайният извод, до който съдът е достигнал. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира наведените касационни оплаквания за неоснователни. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и липсата на данни за направени разноски от ответника по касация, разноски не се присъждат в касационното производство. Водим от горното, Върховни административен съд, осмо отделение,