Решение № 1504 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2013 г.

Решение № 1504 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. с чл. 141, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 2813/26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 3224/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с коeто е отменено Становище за липса на основание за прилагане на СИДДО с Холандия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода /Спогодбата/ с изх. № 2553Ч06-1002#6/11.01.2010 г. на Директора на Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" при ТД на НАП - София град, потвърдено с Решение № 378/19.03.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София по жалба на "СиЕмИ Дивелъпмънт Файнансинг Б. В." - Холандия и преписката е върната на ТД на НАП - София за издаване на нов административен акт съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че изводите на съда за установеност на кумулативно изискуемите основания за прилагане на СИДДО не са съобразени с фактическата установеност по делото, според която "СиЕмИ Дивелъпмънт Файнансинг Б. В." - Холандия е получател на лихвите, но не е действителен техен притежател. Сочи, че от нормата на чл. 11, ал. 2 от СИДДО и тълкуването към него, съдържащо се § 9 и § 10 от Коментара от Модела на СИДДО на ОИСР следва, че бенефициент на дохода не би могло да бъде местно лице - получател, което е агент или представител на действителния му получател. Навежда довода, че такова е лицето, което може да използва дохода самостоятелно и притежава в пълен обем правомощието да се разпорежда с него. Тъй като холандското дружество не разполага с права еднолично да преценява и контролира начина на използване на икономическото благо и изгодите от него, счита, че то не е действителен притежател на доходите от лихви по предоставения на българско търговско дружество заем. В подкрепа на тезите си излага конкретни аргументи в жалбата, като по същество моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли оспорването на издаденото становище, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "СиЕмИ Дивелъпмънт Файнансинг Б. В.", гр. Амстердам, Холандия чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и допълнение към него оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - София град е законосъобразността на Становище за липса на основание за прилагане на СИДДО с изх. № 2553Ч06-1002#6/11.01.2010 г. на Директора на Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" при ТД на НАП - София град, потвърдено с Решение № 378/19.03.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София. За да обоснове извода си за основателност на жалбата, решаващият състав е анализирал всички относими доказателства и въз основа на тях е приел следното: "СиЕмИ Дивелъпмънт Файнансинг Б. В." е местно лице за Кралство Холандия и получател на доходи от лихви, начислени на 31.08.08 г., на 30.09.2009 г. и на 31.10.2009 г. Платец на доходите е местно лице за Република България - "Про БГ Медия" ЕООД по сключен договор за заем от 21.07.09 г., като спорът между страните се концентрира върху въпроса доколко холандското дружество е действителен притежател на получените доходи. В тази връзка решаващият състав е обсъдил изложеното от органите на данъчната и митническата администрация в Холандия в полученото писмо от 28.01.2011 г., издадено в рамките на инициирана процедура по чл. 25 от СИДДО с Кралство Холандия. В него е посочено, че холандското дружество не е разпределяло никакви печалби за 2008 и 2009 г. и притежава повече от 500 000 000 щатски долара собствен капитал, с оглед на което съдът е приел за опровергани обективираните в становището изводи, че доходът от лихви е фактически получен от основния акционер "СиЕмИ Медия Ентерпрайсиз Б. В." и от "Централ Еуропиян Медия Ентерпрайсиз" LTD - Бермуда. В обобщение е приел, че действителният получател на дохода е "СиЕмИ Дивелъпмънт Файнансинг Б. В." и спрямо него са налице основанията за прилагане на СИДДО с Холандия. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Решаващият състав подробно е обсъдил всички относими доказателства, както и насрещните тези на страните, в резултат на което е достигнал до обосновани фактически и правни изводи. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Спогодбата, лихви, произхождащи от една от държавите и изплатени на местно лице на другата държава, се облагат само в тази друга държава, ако местното лице е действителен ползвател на лихвите. Анализът на регламентирания във визираната норма фактически състав сочи, че приложението й е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. изплащане на лихви 2. тези лихви да произхождат от една от държавите и да са изплатени на местно лице на друга държава и 3. местното лице да е действителен ползвател на лихвите. В случая, както правилно е посочил и административният съд, спорна между страните е именно третата предпоставка, а преценката за наличието й е свързана с тълкуването на понятието "действителен ползвател на дохода". Същото не е дефинирано в СИДДО и в националното законодателство, поради което неговото съдържание следва да бъде изведено чрез правилата за тълкуване на международните договори, съдържащи се във Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г., ратифицирана с Указ № 503 на Държавния съвет от 12.02.1987 г., обнародвана в "Държавен вестник", бр. 87 от 1987 г. и в сила за Република България от 21.05.1987 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 от нея, договорите трябва да се тълкуват добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора. В алинея втора, б. "b" от Конвенцията е посочено, че като основание на тълкуването следва да се има предвид и приложението на всеки документ, съставен от една или няколко страни, във връзка със сключването на договора и приет от другите страни като документ, отнасящ се към договора. Такъв именно документ е "Коментарът на Модела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие", който модел е използван при сключването на СИДДО /така и Решение № 6542 от 17.08.2001 г. на ВАС по адм. д № 6910/2000 г., I о., Решение № 10987 от 9.12.2005 г. на ВАС по адм. д. № 5633/2005 г., I о., Решение № 10988 от 9.12.2005 г. на ВАС по адм. д. № 7916/2005 г., I о и др./. По аргумент от § 9 и § 10 от Коментара към чл. 11 от модела на СИДДО на ОИСР, терминът "бенефициент" е използван в смисъл, че държавата на източника не е длъжна да се отказва от данъчните си права за облагане на лихвите, само защото доходът е получен от местно лице на държавата, с която има сключена СИДДО. Необходимо е местното лице, освен получател, да бъде и "бенефициент" на дохода, за да може държавата при източника да се откаже от данъчно облагане. В този аспект определяща за дължимата преценката е предоставената информация от холандските данъчни власти по реда за обмен на информация и на основание чл. 25 от СИДДО между Кралство Холандия и Република България, от която пряко следва извода, че холандското дружество е бенефициент на дохода от лихви. Идентична констатация се съдържа и в издадения на дружеството РА № 2251300290/26.11.2013 г., представен като писмено доказателства в касационното производство, с който при тъждествена фактическа обстановка, органът по приходите е приел, че по отношение на доходите от лихви за 2009 г. по друг договор за заем с българско търговско дружество разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от СИДДО е приложима. Ето защо, като е достигнал до същия краен правен извод и е отменил атакуваното становище, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски. Тъй като разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК оправомощава съдът служебно да преценява съотвествието на претендиранато адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че хонорар от 18 687.95 лв. при интерес в размер на 19 304.50 лв. е прекомерен и следва да се редуцира до размера, регламентиран в чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата от 836.09 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд