Решение № 16521 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1073/2019 г.

Решение № 16521 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1073/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – РА против Решение № 1205 от 4.12.2018 г. на Административен съд - София област по адм. д. № 666/2018 г., с което е отменено като незаконосъобразно решение № 01-0800/3695 от 27.02.2018 г., издадено изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, с което на община Правец е наложена финансова корекция в размер на 9 743, 41 лева, съставляваща 5% от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка "Доставка на оборудване, съоръжения и обзавеждане на Център за настаняване от семеен тип, Център за социална рехабилитация и интеграция и Защитено жилище на територията на община Правец" и избран изпълнител ДЗЗД Консорциум "Еврогеймс. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че финансовата корекция е наложена заради безспорно установени нарушения на чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.); , които съставляват нередност по см. на т. 9 от Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", а именно въведеният показател К2 – "Сумарен гаранционен срок" представлява "Неправомерни и дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, или публичната покана". По тези и други съображения моли решението да се отмени като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендират се направените разноски. Ответната страна – Община Правец, представлявана от кмета на общината и чрез процесуален представител адв. Димчева релевира доводи за неоснователност на жалбата, като намира решението за правилно и моли да бъде оставено в сила с доводи, развити и в писмени бележки по делото. Претендират се направените разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на жалба на община Правец, представлявана от кмета на общината, против Решение № 01-0800/3695 от 27.02.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) за налагане на финансова корекция. В протеклото производство административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия. Съдът е приел, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е констатирал нарушение на изискванията за форма на акта и на материалноправни разпоредби – пороци по см. на чл. 146, т. 2 и 4 от АПК. Основно е прието, че формулираното от органа нарушение, изразяващо се в това, че въведеният от възложителя показател К2 – "Сумарен гаранционен срок" не допринася по никакъв начин за качественото изпълнение на поръчката и съответно не способства за избор на най-добрата оферта, не съставлява нарушение на изискванията по чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.); , в приложимата й към случая редакция - ДВ, бр. 33 от 2012 г. Съгласно нея, Методиката по ал. 1, т. 7 (показателите, относителната им тежест и методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта) следва да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Относителната тежест на отделните показатели може да бъде изразена чрез максимални стойности в рамките на общата оценка. Съдът е приел, че нито един от заложените в методиката показатели и критерии за оценка на офертите не е в противоречие или отклонение от изискванията по чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.); , включително и показателя К2 – "Сумарен гаранционен срок". Възприето е, че той би могъл да допринесе за по-прецизно определяне на икономически най-изгодната оферта и за по добрата му обоснованост в насока качество, което е противно на изводите на административния орган. Обосновано е прието, че този показател съставлява точно указание по см. на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.); , на което е придадена конкретна тежест с цифрово изражение, предварително обявена и валидна за всички участници в процедурата и затова не съставлява и дискриминационен критерий, тъй като обществените отношения по предоставянето на гаранционни срокове при изпълнение на каквато и да било услуга или доставка, са регламентирани в законодателството и тази уредба е част от позитивното право. Като краен извод е прието, че показателят не съставлява нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Методологията - "Неправомерни и дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, или публичната покана", пради което не са налице материалноправните предпоставки за налагане на финансова корекция на визираните от административния орган основания. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. В случая административният орган действително неправилно е квалифицирал въведеният показател в хипотезата на по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Методологията и това е така, защото не е посочено нито едно обективно и конкретно обстоятелство, което да е ограничило правото на участие на кандидат или да е дало предимство на някой от участниците. Обстоятелството, че в процедурата са участвали само двама участници само по себе си не означава, че други са били възпрепятствани само защото е бил налице показател за оценка К2 – "Сумарен гаранционен срок". Отделно от това за изчисляването на оценката по този показател е бил въведен ясен и конкретен алгоритъм, участниците не са искали разяснения в тази връзка, както те, така и заинтересовани лица по см. на § 1, т. 6г от ДР ЗОП (отм.); не са обжалвали решението за откриване, поради което не е налице нито едно релевантно обстоятелство, което да дава основание да се възприеме, че въведеният показател може да се квалифицира като "нередност" по см. на по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че изводите на съда, че административният орган не е доказал законосъобразността на действията си обективирани в оспорения акт са правилни, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК ответникът има право на разноски, но такива се дължат само ако са направени съгл. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Представените във връзка с претенцията фактура и извлечение от банкова сметка от Общинска банка са от 16.03.2018 г. и касаят направени разноски в размер 2400 лева пред първата инстанция преди постановяване на решението, които вече са присъдени с първоинстанционното решение. Доказателства за направени в настоящата инстанция разноски не са представени, поради което не следва да бъдат присъждани и искането в тази връзка като необосновано следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение