Решение № 10950 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Х. С. И., чрез пълномощниците й адв. Н. Антова и адв. Л. Паунова, и на Юрокапитал финанс АД чрез пълномощника адв. А. Кацарски, против решение 6007 от 20.02.2025 г., постановено по адм. дело 10905/2024г. по описа на Административен съд София град. Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Излагат съображения, че не са налице основания за изменение на кадастралните граници на ПИ с идентификатор 68134.1200.42 и привеждането им в съответствие с регулационните граници на УПИ ІІ, кв. 3 по действащия регулационен план на м. НПЗ Захарна фабрика, тъй като последният не е приложен. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по същество за отмяна на процесната заповед на началника на СГКК-София. Всеки от касационните жалбоподатели претендира присъждане на разноски. Ответникът началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър София, както и ответниците Столична община, чрез кмета на район Илинден и Д. Р. И., не изразяват становище по касационните жалби. Ответникът Дартс блиц ООД, чрез адв. К. Бобева като процесуален представител, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационните жалби като счита оспореното решение за правилно. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са основателни. Производството пред административния съд е повторно, след като с решение 11604 от 30.10.2024 г. по адм. дело 6613/2024 г., ВАС е отменил решение 2300 от 08.04.2024 г., постановено по адм. дело 8914/2023 г. на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания за събиране на доказателства и извършване на преценка за наличие на основанието за одобреното изменение на КК съобразно действащата и приложена регулация. При новото разглеждане е постановено оспореното решение, с което съдът е отхвърлил жалбата на Юрокапитал финанс АД и Х. С. И. срещу заповед 18-7118/22.06.2023 г. на началника на СГКК-София, с която по заявление на Дартс блиц ЕООД, на основание чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.4 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменение на КККР на гр. София, състоящо се в коригиране границите на ПИ с идентификатор 68134.1200.42 в съответствие с границите на УПИ ІІ за Офсетографик, кв. 3 по действащия регулационен план на м. НПЗ Захарна фабрика, одобрен с решение 118 по Протокол 24/30.03.2001 г. на СОС. С процесното изменение на границите на имот с идентификатор 68134.1200.42, собственост на Дартс блиц ЕООД, е променена площта на същия от 5076 кв.м. на 4952 кв.м., както и площта на: ПИ с идентификатор 68134.1200.43 собственост на Х. С. И., Д. Р. И. и Юрокапитал финанс АД, от 18 614 кв.м. на 18 348 кв.м.; ПИ с идентификатор 68134.1200.386 собственост на СО, от 2244 кв.м. на 2512 кв.м. и ПИ с идентификатор 68134.1200.387 собственост на СО, от 5739 кв.м. на 5861 кв.м. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалноправните норми на чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР. Като се е позовал на констатациите на вещото лице по СТЕ, според което представените от заявителя документи за собственост върху ПИ 68134.1200.42, вкл. документите на праводателя Столична община, установяват, че регулационният план на м. НПЗ Захарна фабрика, одобрен с решение 118 по Протокол 24/30.03.2001 г. на СОС, е приложен в хипотезата на §22, ал.1, т.1, б. б от ЗР ЗУТ, т.е. с влизането в сила на решението, и че има несъответствие на нанесените на КК граници с границите на УПИ ІІ, съдът е обосновал извод за наличие на грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР във вр. с §5, ал.1 ПЗР ЗКИР. Прието е, че законосъобразно органът е одобрил отразяването на поземления имот в кадастралната карта в съответствие с регулационните линии на урегулирания поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен. С горните доводи, както и поради липса на доказателства за конкуриращи се права, е отречено наличието на спор за материално право в случая като е акцентирано и на декларативното действие на данните в КККР. Оспореното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Противно на приетото от административния съд, настоящият състав на касационната инстанция счита, че оспореният акт е издаден в несъответствие с материалноправните норми на чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР вр. с § 5, ал.1 ПЗР ЗКИР. От съдържанието на процесния административен акт е видно, че органът е приел наличие на непълнота и грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър, като е посочил изрично, че нанася границите на ПИ 68134.1200.42 в съответствие с регулационните граници на УПИ ІІ, кв.3 по действащия регулационен план. От изложено следва, че е приложено специалното основание за непълнота и грешка по §5, ал.1 ПЗР ЗКИР, при което регулационните граници по приложен план се ползват с приоритет над другите източници на кадастрални данни и затова несъответствието между тези граници и нанесените при одобряването на картата би било предпоставка за изменението й по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. В конкретния случай обаче фактическият състав по § 5, ал. 1 не е доказан, а формираните от съда изводи в обратен смисъл са необосновани и неправилни. Следва да посочи, че горната хипотеза не е изследвана от административния орган, нито са изложени твърдения в заповедта по относимите към прилагането й условия. Волеизявлението на началника на СГКК - София очевидно почива на имплицитно съдържащото се в акта и неправилно разбиране за тъждество между действащ /влязъл в сила/ и приложен регулационен план. От друга страна, приетата в съдебното производство съдебно-техническа експертиза, чиято цел е да провери достоверността на твърденията на органа, също не дава ясен и мотивиран с факти отговор на този въпрос, което обаче е останало извън преценката на съда, дължима в съответствие с разпоредбата на §22, ал.1, т.1 от ЗР ЗУТ. Според последната, подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията: а) с влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16; б) със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат; в) с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Според съда е доказана хипотезата на §22, ал.1, т.1, б.а ЗР ЗУТ, противно на данните в СТЕ, според които е налице хипотезата на б. б от разпоредбата. Видно е, че констатациите си за спорното обстоятелство, а именно че действащият регулационен план от 2001 г. е приложен, съдебният експерт обосновава с представените от заявителя Дартс блиц ООД документи за собственост върху процесния ПИ, включително документите за собственост на Столична община и Офсетграфик АД като предходни собственици. В описаните документи са обективирани договори за продажба на УПИ ІІ, кв.3, м. НПЗ Захарна фабрика, сключени през 2004 г. и 2013г., с приобретатели Офсетграфик АД и съотв. Дартс блиц ООД, които договори обаче не доказват факти от хипотезата на §22, ал.1, т.1, б.б от ЗР ЗУТ, както основателно се поддържа от касационните жалбоподатели. Описаните договори нямат белезите на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, нито съдържат данни за придадени по регулация имоти, респ. за заплатени за тях обезщетения, поради което правилно не са зачетени от съда. Правните изводи на последния, че е налице хипотезата на приложен план по §22, ал.1, т.1, б.а ЗР ЗУТ, са незаконосъобразни. Съдът счита, че регулационният план, одобрен от СОС с решение 118/30.03.2001г. е приложен с влизането в сила на административния акт, т.е. на решението на СОС, което е неправилно. Към датата на приемане на решението на СОС, разпоредбата на чл.16 ЗУТ не е действащо право, тъй като Законът за устройство на територията влиза в сила от 31.03.2001 г., поради което планът не е такъв по чл.16 ЗУТ и основанието по §22, ал.1, т.1, б.а ЗР ЗУТ е неприложимо. От друга страна по делото липсват доказателства за факти и от състава, регламентиран в разпоредбата на чл.182а, ал.1 ЗТСУ (отм.), която също очертава случаи, в които планът следва да се счита приложен. Документи, удостоверяващи заплащане на обезщетение за придадените към УПИ ІІ недвижими имоти на други физически и юридически лица по влязъл в сила дворищнорегулационен план, не са представени по делото, а и липсват твърдения в този смисъл. Вещото лице заявява категорично, че не са проведени отчуждителни производства и че няма придаваеми места към процесния ПИ от имота на касаторите. Същият сочи, че между имотите на Дартс блиц ООД и на касационните жалбоподатели, и в частност по границата, няма подлежащи на уреждане сметки, респ. придадени части, от което следва неприложимост на § 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР, доколкото отразяването на регулационната граница като имотна предполага необходимост от приложение на плана по признаците на чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ (отм.) или § 22, ал. 1 ЗР ЗУТ, които в случая не са налице. Като е приел противната теза, съдът е постановил необосновано и неправилно решение в противоречие с доказателствата и материалния закон. Следва да се посочи, че неясни твърдения за придадени по регулация площи има в обясненията на вещото лице, дадени пред съда при първоначалното и при новото разглеждане на делото. Същият заявява, че по предходна регулация през 80-те години /на 20 век/ или преди 30 години, към стар имот 38 /на печатницата/, който попада в УПИ ІІ в кв.3, са придадени 100-150 кв.м. от улица, които са заплатени на Столична община от първият купувач, придобил имота през 2004 г. Дори и да се приемат за достоверни горните обяснения, то същите не доказват факти, относими към хипотезата на §5, ал.1 ПЗР ЗКИР. Евентуално, ако има придаване по регулация, то е от предходен план и не се отнася до спорната граница с имота на касационните жалбоподатели. Тогава кадастралната граница съгласно оспорената заповед би била поставена не по действащия регулационен план от 2001г., както се сочи в процесната заповед, а по предходен такъв, и също би била незаконосъобразна. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че заповедта на началника на СГКК- София е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като не се установят непълноти и грешки в КККР по см. на §5, ал.1 ПЗР ЗКИР, които да обосноват одобрените с акта изменения на КККР. Както се посочи, за да се приеме, че регулационните граници са се трансформирали в имотни, следва да се установи, че регулационният план за имота, предхождащ одобряването на кадастралната карта, е приложен и е налице разместване на правото на собственост, а в настоящия случай от доказателствата по делото не се установява по отношение на последния действащ план същият да е приложен, което води до липса на основания за изменение от категорията на допуснатото. Поставянето на границата по неприложен регулационен план, макар и действащ към момента на постановяването на административния акт, прави последния незаконосъобразен. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови нов съдебен акт по същество, с който процесната заповед 18-7118/22.06.2023 г. на началника на СГКК София да се отмени. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, юридическото лице, в чиято структура е органът, издал отменения административен акт, следва да заплати на жалбоподателката Х. С. И. сумата 1880,00 лв., а на жалбоподателя Юрокапитал финанс АД - сумата 7410,00лв. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,