Решение № 8019 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2293/2020 г.

Решение № 8019 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2293/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на А. Ангелов от [населено място], [област], чрез процесуалния му представител адв. Василева, срещу решение № 906 от 11.12.2019 г. по адм. д. № 412/2019 г. Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 433 от 11.03.2019 г. на кмета на община Пазадржик, с която на основание чл. 225 а ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда", изградена без строителни книжа, находяща се в имот пл. № 112, участващ в УПИ V – 112, кв. 18 по плана на [населено място], общ. Пазадриж, с административен адрес [населено място], [улица], извършен от А. Ангелов и с което решение жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че може той да е адресат на оспорената заповед и съответно задължено лице да премахне същата. Твърди, че имота, в който е извършен незаконния строеж не е негова собственост, а е записан на Х. Гористанов и Ц. Гълъбова. Твърди, че в имота живее баща му, който обаче също не е собственик на имота, като посочва. Жалбоподателят посочва, че действително той е извръшли постройката, но само като майстор. Поради това твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не може на него да бъде вменено задължението за премахване на незаконния строеж. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът по касация кметът на община Пазадржик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пазадржик е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия ъгласно чл. 225 а ал. 1 от ЗУТ, като в нея се съдържат посочени правни и фактически основания за издаването й. Приел е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, безспорно установен, като същият се изразява в изградена пристройка и надстройка към съществуваща жилищната сграда като е обособен втори етаж на същата, като се е позовал на приетата по делото СТЕ. Приел е, че е установено безспорно, че спорният строеж е извършен без строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж и съответно е незаконен, отговарящ на правното основание, посочено в заповедта чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Приел е и че строежът не е търпим нито по правилата на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, нито по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е извършен през 2018 г., което е потвърдено и от разпитания по делото свиделет, тъй като е извършен извън времевите рамки по посочените разпоредби, в които може да се приеме, че строеж е търпим. Поради това е стигнал до извод, че заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно Административен съд – гр. Пазадржик е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без строителни книжа, поради и което се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Не може да се приеме тезата на жалбоподателя пред първата инстанция, че се касае за извършен ремонт, тъй като се установява, че е налице пристрояване и надстрояване с обособяване на втори етаж на съществуваща сграда, т. е. налице е увеличение на площта и обема както в хоризонтално, така и във вертикално отношение. Правилен е и извода на съда, че досежно устаноената година на построяване – 2018 г. – строежът не е търпим такъв и не отговаря на изискванията на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Като незаконен и съответно при липса на предпоставки да се приеме за търпим правилно съдът е стигнал до извода, че спорният строеж подлежи на премахване. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението и сътоветно незаконосъобразност на оспорената пред първата инстанция заповед, поради това, че не следва да бъде адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж. Действително жалбоподателят не е собсвеник нито на спорния строеж, нито на имота, в който се намира, като не е спорно, че баща му има предварителен договор за покупко – продажба на имота. Не е спорно, че жалбоподателят е извършител на строежа, както е прието и в оспорената заповед. Оспорената заповед е постановено в съответствие със закона, като е посочен Ангелов като неин адресат като извършител на строежа, съответно като адресат на задължението за премахване на незаконния строеж. Кръгът на адресатите на заповед за премахване на незаконен строеж може да е собственикът на терена, лице с ограничено вещно право на строеж, или извършителят на незаконния строеж, съгласно определението в § 3 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Т. е. това са лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на заповедта. В настоящото производство жалбоподателят макар и да не се легитимира като собственик на имота, в който е извършен строежа и самия строеж (налице е само предварителен договор за покупка – продажбата му от баща му), същият е извършител на строежа. В случая съответно е приложима и разпоредбата на чл. 225, ал. 6 от ЗУТ и разпоредбата на § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, съгласно които адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица, като в конкретния случай оспорената заповед като насочена към извършителя на строежа. Съобразно чл. 225, ал. 6 от ЗУТ това е първото лице, спрямо което може да бъде насочена заповедта за премахване на незаконен строеж, а съобразно т. 3 на ал. 6 на чл. 225 от ЗУТ в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 към строителя, каквите качества – извършител на незаконния строеж и строител на същия безспорно има жалбоподателят. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на община Пазадржик следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав намира, че следва да са в размер на 100 лева, а не в претендирания размер от 200 лв. Предвид изхода на спора съответно е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,