Решение № 224 от 12.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 886/2010 г.

Решение № 224 от 12.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 886/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г. К., Германия срещу въззивното решение от 12.04.10 г. по ф. д. № 3062/09 г. на АС-г. София, т. отд., 6-ти с-в, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение от 7.07.09 г. по ф. д. № 96/08 г. на СГС, ф. отд. V-ти с-в и вместо него е постановено друго, с което се отхвърля иска по чл. 74 ТЗ, предявен от [фирма]-г. К., Германия за отмяна на решенията на ОС на съдружниците на [фирма]-г. София, проведено на 26.11.08 г. в г. П. като неоснователен и недоказан.

В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения /чл. 281, т. 3 ГПК/. Също така в касационната жалба се поддържа процесуална недопустимост на решението, тъй като с него се отхвърля иска по чл. 74 ТЗ, предявен от [фирма] - г. К., Германия за отмяна на решенията на ОС на съдружниците на [фирма] - г. София, проведено на 26.11.08 г. в г. П., а предмет на делото е иск за отмяна на решенията на ОС на съдружниците на [фирма]-гр. София, проведено на 26.02.08 г.

Ответникът по касационната жалба [фирма]-г. София в представения по делото отговор поддържа в условията на евентуалност, че касационната жалба е процесуално недопустима, съответно неоснователна.

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 258 ГПК и сл. в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК

ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 281 ГПК приема следното:

Предмет на делото е иск, предявен от касатора на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на ОС на съдружниците на [фирма]-г. София, проведено на 26.02.08 г. в г. П.

За да отхвърли иска въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че поканата за свикване на ОС е била надлежно изпратена, доколкото поканата е изпратена на известния в дружеството адрес на съдружника [фирма]-г. К., Германия, който е отразен в дружествения договор. Същите аргументи са изложени и по отношение получаване на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ, отправено към съдружника [фирма] - г. К., Германия, като са развити съображения, че ищецът [фирма] - г. К., Германия е знаел за бъдещото му изключване още от предишното заседание на ОС на съдружниците на [фирма]-г. София, проведено на 14.11.07 г., вследствие на което е имал възможност да подготви своята защита.

Основните обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалнопправни въпроси, повдигнати от касатора са следните:

• има ли валидна покана за провеждане на ОС на съдружниците ако същата не е била получена от представител на съдружника, съответно няма данни за съдържанието на пратката

• има ли валидно предупреждение по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ и произвежда ли то правно действие, ако това предупреждение е било направено на предишно ОС на съдружниците в отсъствието на съдружника-адресат на предупреждението.

От данните по делото се установява, че за процесното ОС на съдружниците не е налице редовна покана по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ, отправена до ищеца. И трите документа за извършена доставка от куриерска служба "Ин тайм", които удостоверяват доставката на пратката на адреса в г. К. са приети от лице с името"Рибалдо", без да е изяснена връзката му с фирмата на ищеца [фирма]-Германия, както и дали те са му били реално предадени in solidum.

Съгласно постоянната задължителна практика на ВКС, за да бъде редовно свикано ОС на съдружниците се изисква поканата до тях да е редовно получена, а не да се фингира такова получаване, какъвто е разглеждания случай. При връчване на поканата за провеждане на ОС не могат да намерят приложение по аналогия общите положения за връчване на книжа по ГПК, предвид обстоятелството че ТЗ е специален закон по отношение на ГПК и в него се съдържат изрични разпоредби относно свикването и провеждането на ОС на съдружниците в ООД.

Изложеното дава основание да се приеме, че не е налице редовно свикване на общото събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 26.02.08 г., обстоятелство, което прави така предявеният иск основателен и доказан.

Изложеното позволява да се обобщи, че са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

Ето защо следва да бъде отменено въззивното решение от 12.04.10 г. по ф. д. № 3062/09 г. на АС - г. София, т. отд., 6-ти с-в, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение от 7.07.09 г. по ф. д. № 96/08 г. на СГС, ф. отд. V-ти с-в и вместо него е постановено друго, с което се отхвърля иска по чл. 74 ТЗ, предявен от [фирма]-г. К., Германия за отмяна на решенията на ОС на съдружниците на [фирма]-г. София, проведено на 26.11.08 г. в г. П. като неоснователен и недоказан и вместо него се постанови друго, с което следва да се отменят приетите решения на ОС на съдружниците на [фирма], проведено на 26.02.08 г.

С оглед изхода на делото на ищеца-касатор в настоящето производство следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 150 лв. съдебни разноски за всички инстанции.

Водим от горното ВКС-ТК