Решение № 4 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2017 г.

Решение № 4 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. П. против решение № 307 от 06.10.2016 г., постановено по в. гр. д. № 424 по описа за 2016 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 27 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 477 по описа за 2015 г. на Оряховския районен съд за признаване за установено, че между [фирма] и Г. И. П. съществува облигационно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя с рег. № 439 от 11.02.2014 г. на съдията по вписванията при Оряховския районен съд, вписан в Служба по вписванията - гр. Оряхово под дв. вх. рег. № 248/11.02.2014 г., акт 131, том първи, като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е постановено заличаване на извършеното вписване от Служба по вписванията - гр. Оряхово в дв. вх. рег. № 2944 от 9.9.2015 г., акт. № 149, том пети, на прекратяването на договора за аренда. Касаторът твърди, че решението на Оряховския окръжен съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по касационната жалба [фирма] смята, че жалбата е недопустима, тъй като се касае за търговски спор с цена на иска под 20 000 лв. Моли настоящата инстанция да остави касационната жалба без разглеждане. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационната жалба приема следното: Въззивното решение е постановено по предявен иск за съществуване на правоотношение по договор за аренда, чиято цена се определя съобразно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК и в този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в определения № 25 от 18.02.2011 г. по т.. № 493 по описа за 2010 г. на Първо Т. О., № 56 от 25.02.2013 г. по т. д. № 331/2012 г. на ТК, 167 от 19.03.2015 г. по ч. т. д. № 403/2015 г. на Първо Т. О. на ТК. Затова съдилищата са приели, че цената на иска е равна на наема за една година и възлиза на-11 649,50 лв./232,99 декара по 50 лв. на декар/. Договорът за аренда, въз основа на който дружеството [фирма] е претендирало наличие на арендно правоотношение, е търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като е свързана с предмета на дейност на дружеството. Това се установява от служебно извършената справка в Търговския регистър, според която дейността на дружеството включва производство, закупуване преработка и продажба на селскостопанска продукция и механизирана обработка на земеделски земи, арендуване на земеделски земи. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат за двете страни, когато за едната от тях е търговска и не следва друго от този закон /чл. 287 ТЗ/. Следователно делото е търговско и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК/ редакция - Д. В., бр. 50 от 3.7.2015 г./, тъй като цената на иска е под 20 000 лв./ определения № 174 от 24.03.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 657/2015 г., I т. о., ТК, № 425 от 2.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1268/2014 г., I т. о., ТК, № 44 от 20.01.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3062/2015 г., II т. о., ТК на ВКС/. Ето защо определението, с което е даден ход на касационната жалба по същество следва да бъде отменено и трябва да бъде постановено определение за оставяне на тази жалба без разглеждане и за прекратяване на производството. При този изход на спора касаторът дължи на дружеството 600 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение