Решение № 5154 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2010 г.

Решение № 5154 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2010 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Зърнени храни България - Фарин"АД, с адрес на управление гр. Добрич, срещу решение № 867/23.04.2010 г. по адм. д. № 2594/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 080900240/10.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с Решение № 489/9.09.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 06, 07 и 09.2008 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 258 589,48 лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви, както и обективирания в акта мълчалив отказ за възстановяване на лихви в размер на 1928, 15 лв. за периода, в който ревизията е била спряна - от 20.06.2009 г. до 10.07.2009 г. В жалбата се твърди, че е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по процесните фактури и в съответствие със закона е упражнено правото на данъчен кредит. Наведени са подробни доводи за наличието на редовни транспортни документи за превоза на стоката, като обстоятелството, че прекия доставчик е недобросъвестен при предаването на доказателства не следва да уврежда правата на изрядната страна, като в подкрепа се цитира Решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 22.01.09 г. по дело "Булвес" АД срещу България. Ответникът по касационната жалба - ДД "ОУИ" - Варна не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за частично основателна относно невъзстановените лихви като се позовава на наличие на предпоставките по чл. 92, ал. 10 ЗДДС, а в останалата част, за непризнатия данъчен кредит, поради липса на доказани реални доставки за ревизираните периоди, счита че жалбата е неоснователна. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че в хода на оспорването не са ангажирани доказателства, с които да се установи реална доставка на "ечемик" и "рапица" по 7 бр. фактури, издадени от доставчика "Енола агро" ЕООД през данъчни периоди м. 06, 07 и 09.2008 г. Не са опровергани констатациите на ревизията, че доставчика не разполага с трудова обезпеченост за доставките на количествата земеделски стоки, отразени във фактурите, не разполага със склад за съхранение на същите, не разполага с транспортни средства за извозването им. Съдът се е позовал и на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която потвърждава изводите на ревизиращите органи за съществено разминаване между представените документи от жалбоподателя и от доставчика, разминаване в датите на твърдяните превози, съответно в датите на получаване на зърното и датите на фактурите за транспортни услуги. В хода на оспорването не са представени каквито и да е документи за превоз на ечемик и рапица. Съдът е приел, че приемо-прехвърлителните разписки не могат единствено да обосноват извод за наличие на реални доставки по процесните фактури. Съдът е приел, че наличието на осъществен ВОД със стоки от същия вид, не доказва, че същите са доставени от доставчика "Енола агро" ЕООД. Липсата на реални доставки от доставчика "Енола агро" ЕООД води до липса на основание за издаване на фактурите и начисляване на данъка от този доставчик, същият е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и отказът за признаване на данъчен кредит на това основание по фактурите от доставчика "Енола агро" ЕООД е законосъобразен. По отношение на мълчаливия отказ за признаване на лихви, съдът е приел, че същият е законосъобразен, поради липса на основание в периода, в който е била спряна ревизията. Решението е правилно. При извършена данъчна ревизията на ДЗЛ е установено, че през данъчни периоди м. 06, 07 и 09.2008 г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 7 бр. фактури с предмет ечемик и рапица, издадени от "Енола агро" ЕООД. При извършената насрещна проверка на издателя на фактурите е установено, че не разполага с трудова обезпеченост за доставките, със склад за съхранение на зърното и транспортни средства за извозването му. Съгласно писмени обяснения на представляващия "Енола агро" ЕООД дружеството е посредник при сделките, като стоката се товари директно от доставчиците му, транспортът е за негова сметка и е извършен от посочени от него фирми. Посочени са като предходни доставчици за стоката "Мулти Грейн" ООД, "Люси Трейд'ЕООД, ТПК "Обединение", Кооперация "Добруджански клас", "Зърнени храни България" АД, ЗП Петър Хорозов и ЗК "Добротица". Представени са фактури за транспортни разходи, извлечения от стокови сметки и пътно-прехвърлителни разписки за периода. От ревизираното лице са изискани доказателства във връзка с доставките с "Енола агро" ЕООД и са представени пътно-прехвърлителни разписки, приемни бележки и кантарни бележки. След анализ на установените факти в хода на ревизията, органите по приходите са отказали данъчен кредит като приемат, че липсва доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и е налице неправомерно начислен данък по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради установено и подробно констатирано несъответствие в представените от доставчика и получателя пътно-прехвърлителни разписки и липсата на други писмени документи, удостоверяващи фактическото движение на стоката. В хода на съдебното обжалване нови доказателства не са представени, прието е заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно дадено. Съдебно-счетоводната експертиза потвърждава изводите на ревизиращите органи за наличие на разминаване в датите на представените документи и неустановена последователност за доказване реалността на доставките на стоки, отразени във фактурите, издадени от "Енола агро" ЕООД. Съдът правилно е стигнал до извода, че и в хода на съдебното оспорване жалбоподателят не доказва наличието на доставка - прехвърляне на право на собственост върху вещи, определени по своя род, за изпълнението на която са издадени процесните фактури. В първото по делото заседание съдът е дал изрични указания по реда на чл. 171 от АПК и е разпределена доказателствената тежест. След като се претендира възникването на едно право - правото на данъчен кредит, в тежест на този, който се ползва от това право - жалбоподателят, е доказването на наличието на всички предпоставки за възникването на това право, една от които е наличието на облагаема доставка. При съобразяване с предмета на фактурите - родовоопределени вещи, съдът е приел, че в хода на съдебното производство е следвало да бъде доказано отделянето/предаването на същите между страните по договора. Представените пред съда пътно-прехвърлителни разписки не удостоверяват нито приемането/предаването на ечемика и рапицата, нито тяхното транспортиране. Съдът се е позовал и на констатацията на ССЕ, която потвърждава изводите на ревизията, че е налице съществено разминаване между представените от жалбоподателя и "Енола агро" ЕООД документи. Както правилно е приел съдът, наличието на осъществен ВОД със стоки от същия вид, не е достатъчно, за да докаже, че между ДЗЛ и доставчика му са осъществени доставки на стоките "ечемик" и "рапица" в количествата и на датите, съобразно издадените фактури от доставчика "Енола агро" ЕООД. Неотносим към конкретния казус е казусът "Булвес" АД срещу България, тъй като в конкретния случай се установява липса на реална доставка, поради което липсва основание за начисляване на данъка, за да се обсъжда добросъвестността или не на доставчика с оглед спазване на срока за начисляване на данъка, в какъвто смисъл е постановеното решение от Съда в Страсбург. Правилно съдът е приел за неоснователно искането за признаване на лихви за периода, в който е била спряна ревизията от 20.06.2009 г. до 10.07.2009 г., когато е издаден РА. По изложените съображения обжалваното съдебно решение с изводите за законосъобразност на оспорения РА, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,