Решение № 12260 от 25.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3672/2013 г.
ВАСIV отделение25.09.2013 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решението от 16.11.2012 г., постановено по адм. д. № 514 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд-административно отделение. ОСТАВЯ без уважение искането на Райна Тодорова Христова за присъждане на направените по делото разноски. ОСЪЖДА Райна Тодорова Христова от с. Герман, ул. "Градина" № 22 да заплати на Христо Йорданов Станчев от гр. София, ж. к. "Толстой", бл. 40, вх. "Д", ап. 89 разноски от 400 (четиристотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12260 от 25.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3672/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Атанас Железчев - пълномощник на Райна Тодорова Христова от с. Герман, срещу решение от 16.11.2012 г., постановено по адм. д. № 514 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд-административно отделение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Райна Тодорова Христова, Мария Тричкова Петрова, Детелина Георгиева Цанева, Снежа Георгиева Канзова, Стефка Георгиева Петрова и Георги Йорданов Младенов срещу заповед № РД-46-186 от 29.12.2006 г. на кмета на район "Панчарево" на Столична община, с която на посочените в нея фактически и правни основания е извършена оценка на земя, подробно индивидуализирана. Със същото решение жалбоподателите са били осъдени да заплатят на Христо Йорданов Станчев-заинтересована страна, направените от него разноски от 400 лв. В касационната жалба се съдържа становище за неправилност на решението като се релевира допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, съдът да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да обяви обжалваната заповед на кмета за нищожна, алтернативно - за незаконосъобразна, като присъди направените разноски и за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - кметът на район "Панчарево" на Столична община е изпратил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на жалбата и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него, поддържани от процесуалния представител на ответната страна моли, жалбата да не се уважава. Останалите ответници-физически лица не са взели становище. Заинтересованата страна - Христо Йорданов Станчев, чрез адвокат-пълномощника си взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Претендира присъждането на разноските направени пред касационната инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Счита, че са изяснени всички относими по спора доказателства, относно влизането в сила на плана на новообразуваните имоти, предоставеното право на ползване на заинтересованата страна върху имота, построената от него сграда в него и правото да придобие собствеността върху него по реда на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. На следващо място прокурорът счита, че в законния срок след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти ползвателят е упражнил правото си да поиска да се извърши оценка на земята, която е правилно определена от кмета на район "Панчарево" на Столична община при условията на § 31, ал. 2, т. 1 ПМС № 234 от 1999 г., което е потвърдено и от приетата съдебно-техническа експертиза. На последно място прокурорът счита, че влизането в сила на плана на новообразуваните имоти изключва възможността за оспорване на основанието, въз основа на което ползвателят е придобил правото на собственост върху земята. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че наследниците на Тодор Петров Дюлгерски са обжалвали заповед № РД-46-186 от 29.12.2006 г. на кмета на район "Панчарево" на Столична община (СО), с която на основания § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, § 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, решение № 31 от протокол № 48 от 28.09.1998 г. на Столичния общински съвет и заповед № 09-2488 от 22.11.2004 г. на кмета на СО, кметът на района е одобрил протокол № 49 от 29.11.2006 г. на техническа служба на район "Панчарево" за извършената оценка на земя от 600 кв. м от кад. район № 6111, имот № 1515, местност "Терасите" и земя от 110 кв. м от същия кадастрален район, номер на имот и местност, и двете в землището на с. Герман. Оценката е извършена по подадена от Христо Йорданов Станчев молба, който е бил ползвател на тази земя, след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти (ПНИ). От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че с протокол № 49 от 29.11.2006 г. на техническата служба на основание § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрена оценката на земята, общо от 700 кв. м в размер 6 575 лв. Направената оценка е проверена чрез заключение на вещо лице, което е било прието без оспорване от страните. Спорът пред съда се е бил и относно липсата на заповед на кмета на район "Панчарево" за трансформиране на правото на ползване на Христо Станчев-ползвател, в право на собственост. Съдът служебно няколко пъти е изискал от административния орган да представи заповед, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПМС № 456 от 1997 г., но такава не е била представена, като кметът изрично е заявил, че такава заповед не е била издавана. От заповед № РД-15-330 от 2.11.2005 г. на областният управител на област София, издадена на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ съдът е установил, че е одобрен ПНИ на местност "Терасите", с. Герман, който е влязъл в законна сила. Наследниците на Тодор Дюлгерски не са подавали възражение или жалба срещу него относно имотът, който е бил оценен със обжалваната заповед на кмета. От списъка на имотите, неразделна част от ПНИ според чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ съдът е установил, че относно този имот за собственик е бил записан Христо Станчев. Същевременно жалбоподателите са се легитимирали за наследници на Христо Йорданов Станчев, на който с решение № 3113 от 2.09.1998 г. ПК-Лозен е било възстановено правото на собственост върху имота. По делото е било приложено разрешително № Х-27 от 20.06.1966 г., с което на основание ПМС № 21 от 1963 г. на Христо Йорданов Станчев е било предоставено правото на вечно ползване върху 0, 720 дка земя, както и списък на ползватели на земи по ПМС № 21 и 76, в землището на с. Герман, имотите на които попадат в ДГФ. В този списък Христо Йорданов Станчев фигурира под № 82. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил правни изводи, че оценката на земята е била правилно определена, обстоятелство, което е било проверено и чрез съдебно-техническа експертиза. По аргументите на жалбоподателите относно това, че Христо Станчев не се е легитимирал за ползвател на земеделска земя, на когото не е била издадена заповед от кмета на общината за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, съдът е изложил мотиви, че в това производство по оценката на земята, след влизане в сила на ПНИ, не могат да се разглеждат и обсъждат повдигнатите възражения относно липсата на такава заповед. Освен това съдът е приел, че наследниците на Тодор Дюлгерски не са обжалвали ПНИ, поради което той е влязъл в законна сила и относно списъка на собствениците на имотите. Като краен правен извод съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно това, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът служебно е изискал и събрал всички относими писмени доказателства, като е уважил и доказателствените искания на страните. Безспорното обстоятелство, че на ползвателят не е била издадена заповед от кмета на район "Панчарево" за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, като въпреки това съдът е приел, че заповедта за оценката е законосъобразна, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. От приложения списък на ползватели по ПМС № 21 и 76, описан вече, в който Христо Станчев е записан под № 82 се установява, че всичките тези физически лица-ползватели, са подали молби от 1992 г., при първоначалното действие на срока по § 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, който е отменен. Фактът, че не им е била направена оценка на имотите, към момента на подаване на молбите, а така също и неиздаването на заповед от кмета на района не може да им се вмени във вина. Правилни са изводите на съда, че след влизането в сила на ПНИ, неразделна част от който е и списъкът на собствениците на новообразуваните имоти, не могат да се разглеждат спорове относно правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота, предоставен му за ползване. Наследниците на Тодор Дюлгерски са могли да оспорват ПНИ в частта му на списъка на лицата, вписани като собственици на имотите, като го обжалват. Това те не са сторили, поради което ПНИ е влязъл в сила. Правилно съдът е приел, че оценката на имота е изготвена в съответствие с § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС № 234 от 1999 г., както и че обжалваната заповед е издадена при спазване на формалните изисквания на чл. 41 ЗАП. Това прави оплакването в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон неоснователно. Позоваването на посоченото решение на ВАС е също неоснователно, защото това решение е изолирано по отношение практиката на съда по подобни казуси. По изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, защото при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за неговата отмяна С оглед на изхода на спора претенцията на касатора за присъждането на разноски не следва да се уважава. Искането на заинтересованата страна за присъждане на направените разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Райна Тодорова Христова ще следва да заплати на Христо Станчев направените от него разноски в касационното производство от 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 31
- чл. 4
- чл. 62