Решение № 2652 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14431/2017 г.

Решение № 2652 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14431/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от "Е. Б." ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила решение № 10555 от 17.08.2017 г., постановено по адм. дело № 7638/2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение - тричленен състав. О. К. на Столична община е оспорил искането за отмяна в писмени бележки. Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решение № 10555 от 17.08.2017 по адм. дело № 7638/2016 г. Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил определение № 2669 от 10.05.2016 г. и решение № 2240 от 4.04.2016 г. по адм. дело № 6874/2015 г. на Административен съд С. - град и вместо това е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на "Е. Б." ЕАД, гр. С., срещу акт за прихващане и възстановяване № МДТ-2600-242 от 9.03.2015 г. на орган по приходите в Столична община, в частта, с която на "Е. Б." ЕАД е отказано възстановяването на сумата от 146 240.45 лв. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК допуска отмяна на влезлите в сила съдебни актове, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се допусне отмяна на това основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между страните, основанията и исканията. Споровете, разрешени с влезлите в сила решения на Софийски градски съд от 29.09.2011 г. по адм. дело № 71/2009 г., на Административен съд С. - град по адм. дело № 4183/2013 г. и адм. дело № 6327/2013 г., и на Върховния административен съд по адм. дело № 2568/2014 г., са са различни предмети. Компетентните съдилища са се произнесли по законосъобразността на други административни актове. Гореустановените обстоятелства сочат, че не е налице идентичност на фактическите основания и на исканията по различните дела. Съгласно тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г. разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Останалите подробни съображения в искането за отмяна засягат съществото на спора и прилагането на материалния закон, поради което могат да служат като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, но не и като основания за отмяна в извънинстанционното производство по реда на чл. 237 и следв. от АПК. Предвид изложените съображения искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за разноски. Възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4790.88 лв. е основателно. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложен във вр. с § 1 от ДР на същата наредба, минималният размер на възнаграждението на адвоката в производство за отмяна на влязло в сила решение с явяване в съда е не по-малко от 500 лв. Предвид обема на извършената работа и правната сложност на спора на ответника се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,