Решение № 6479 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2010 г.

Решение № 6479 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "АПМП-ИП-д-р Свилен Караиванов", гр. Главиница, ул. "Оборище" № 45, представляван от управителя д-р Свилен Траянов Караиванов, чрез пълномощник адвокат Жанета Димова, против решение № 105/10.12.2009 г. по административно дело № 31 по описа за 2009 г. на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед № РД-0912-35 от 06.02.2009 г. на директора на РЗОК - Силистра. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - директорът на Районната здравноосигурителна каса - Силистра счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Силистренския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 76, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е оспорената от ЕТ "АПМП-ИП-д-р Свилен Караиванов", гр. Главиница Заповед № РД-0912-35 от 06.02.2009 г. на директора на РЗОК - Силистра за наложени на лечебното заведение санкции - финансови неустойки общо в размер на 360 лв., въз основа на констатациите по т. 5 и т. 6 от финансов протокол № РД-1304-570/03.12.2008 г. на финансовия инспектор Стоян Стоянов, за повторно нарушение на чл. 7, т. 6 от индивидуалния договор (ИД) № 2901-66/12.02.2008 г., във връзка с т. 65.4 от решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК и приложение № 12 към него, състоящо се в липса на лекарства и консумативи, както и лекарства и консумативи с изтекъл срок на годност, подробно описани в съвместния протокол, съставен на основание чл. 224, ал. 3 от НРД-2006 г. и за повторно нарушение на чл. 40 от ИД и т. 178 от цитираното решение на УС на НЗОК и приложение № 12 към него - издадени медицински документи: амбулаторен лист и рецептурни бланки с некоректно попълнени реквизити (по АЛ № 4733/15.08.2008 г. на ЗЗОЛ Садък Кадир Юсеин с ЕГН 5208035648 и издадена рецептурна бланка от 15.08.2008 г., като датата на издаването не отговаря на истината, защото съгласно направление за хоспитализация лицето е хоспитализирано в лечебното заведение по КП № 8 с ИЗ № 8073 от 12.08.2008 г. до 17.08.2008 г.). Наложената финансова неустойка в размер на 180 лева за нарушението по т. 5 на оспорената заповед е на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 от ИД и чл. 238, ал. 1, т. 1 и § 1, т. 11 от ДР на НРД-2006, а за нарушението по т. 6 санкцията е в размер на 180 лв. съгласно чл. 52, ал. 1, т. 4 от ИД и чл. 238, ал. 1, т. 4 от НРД-2006 г. Заповедта на директора на РЗОК - Силистра е издадена въз основа на решение № 1 от 15.01.2009 г. на арбитражната комисия по чл. 75, ал. 3 от ЗЗО и чл. 242 от НРД-2006 г., с което по посочените два пункта е потвърдила констатациите на контролния орган, като подробно е обсъдила направените от жалбоподателя възражения. За да отхвърли жалбата на ЕТ "АПМП-ИП-д-р Свилен Караиванов", гр. Главиница, първоинстанционният съд е приел, че в оспорените точки 5 и 6 на Заповед № РД-0912-35 от 06.02.2009 г. на директора на РЗОК - Силистра не са допуснати визираните в чл. 146 от АПК нарушения, представляващи основания за отмяна на административния акт. Първоинстанционният съд преценявайки доказателствата по делото, без да изопачи в нищо съдържанието им, правилно е отхвърлил жалбата на оспорващия като е приел, че в тази част обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението на АС - Силистра е правилно и изводите на решаващия съдебен състав се споделят изцяло от касационната инстанция. Обосновано съдът е приел законосъобразност на обжалвания ИАА - Заповед № РД 0912-35/06.02.2009 г. на директора на РЗОК - Силистра, за налагане на санкция на жалбоподателя, изпълнител на медицинска помощ. Подробно са обсъдени приложените доказателства и възраженията на страните, при което са изведени мотивирани фактически и правни изводи за липсата на допуснати нарушения на проведената процедура по чл. 227 и чл. 228 от НРД-2006 г., в т. ч. и с оглед чл. 75, ал. 2 от ЗЗО. Посоченото се отнася и за правилното приложение на материалния закон при определяне на правната квалификация на констатираните нарушения по съответните текстове от НРД-2006 и ИД, както и при определяне на вида и размера на наложената санкция. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за наличието на пороци на съдебния акт, които по същество повтарят изложените пред първата инстанция, които съдът подробно е анализирал и правилно отхвърлил. Противно на твърдяното от пълномощника на касатора в съдебното заседание на 18.03.2010 г., обжалваната Заповед № РД-0912-35/06.02.2009 г. на директора на РЗОК-Силистра не е издадена в нарушение на административно-производствените правила. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалните норми на чл. 224, ал. 3 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД, 2006 г.) във вр. с чл. 73, ал. 1 и чл. 74, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 53 от ЗЗО подписването на Националния рамков договор между НЗОК и съсловните организации на лекарите има за цел да обезпечи осъществяване на дейностите, предвидени в ЗЗО. Една от предвидените дейности е и тази, уредена от чл. 72, ал. 2 от ЗЗО - осъществяване на непосредствен контрол от длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори и лекари-контрольори - върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ по задължителното здравно осигуряване. Разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от НРД-2006 г. не влиза в противоречие със закона като нормативен акт от по-горна степен, а осигурява цялостното му прилагане с оглед многобройните различни фактически хипотези при осъществяване на непосредствения контрол. Когато в хода на проверката се установи липса на изискуема медицинска апаратура и оборудване, финансовите контрольори са задължени от чл. 224, ал. 3 от НРД, 2006 г. да констатират фактите в съвместен протокол, подписан до приключване на проверката от тях и от лицето, представляващо ИМП, или упълномощено от него лице. В случая това процесуално правило е спазено - подписан е съвместен протокол на 25.11.2008 г., в който подробно са описани липсващите лекарства и консумативи, както и лекарства и консумативи с изтекъл срок на годност. Проверката за наличност на декларираното задължително оборудване и задължителни лекарства не изисква специални знания и при констатиране на фактите финансовият инспектор не е излезнал извън рамките на предоставената му от закона компетентност. Двустранно подписаният протокол по чл. 224, ал. 3 от НРД-2006 г. изхожда от длъжностното лице-контрольор и от проверявания изпълнител на СИМП, който не е опровергал съдържанието на документа. По първоначалното дело липсват доказателства, от които да се установи, че визираните в цитирания финансов протокол нарушения не са били извършени. Такива доказателства не се сочат и с настоящата касационна жалба. Както вече се посочи, касаторът не е съгласен с решението, но възраженията му са идентични с тези, направени пред първоинстанционния съд. По тях съдът се е произнесъл и настоящата инстанция ги споделя изцяло. Правилен е изводът на съда, че след като констатациите, отразени в решението на арбитражната комисия не са оборени, наложената санкция е обоснована. Посочено е, че и в съдебноадминистративното производство описаните в решението на комисията нарушения също не са опровергани. По същество касаторът не е доказал твърдяното от него нарушение на материалния закон при постановяване на атакуваното решение и жалбата му срещу същото е неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна и обжалваното решение на Силистренския административен съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение