Решение № 6226 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1591/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Софийски районен съд, против решение 7164/22.11.2023 г., постановено по адм. дело 1588/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател твърди, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Б. Х. Й. в представен писмен отговор и становище в о.с.з. оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на безплатна правна помощ, съгласно Договор. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд София-град е сезиран с искова молба подадена от Б. Й. срещу Софийски районен съд за сумата от 1 000 лева в едно със законната лихва от датата на увреждане на 17.10.2022г. до окончателното изплащане на главницата, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени от публикувана невярна информация по нчхд 16380/2021г. на сайта на СРС, че присъда 173/07.07.2022г. е влязла в сила, както и че има постановено решение със същите данни 2542/07.07.22г., което не съществува. С обжалваното решение АССГ е уважил иска изцяло осъдил Софийски районен съд. За да постанови този резултат съдът е сметнал, че липсата на действие по отношение на постановената присъда на 07.07.2022г., когато с въвеждането на акта от съдебния служител и подписването на присъдата от съдия-докладчика не е маркиран бутона, че подлежи на обжалване, което е довело до автоматичното генериране на невярната информация, че присъда 173 е влязла в сила. Така е било от 07.07.22г. до 08.12.22г., когато в 12,57ч. е направена последваща редакция в структурираните данни на присъдата от съдията като е отразено, че присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане, поради което датата на влизане в сила на присъдата от 07.07.2022г. е нулирана, но в данните в Централния уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове (ЦУБИПСА) тази дата не е премахната, защото липсвало метод за това. Горното е прието от съда като незаконосъобразно административно бездействие, довело до това от 07.07.2022г. да се генерира невярна информация, че присъдата е влязла в сила, което съставлявало първият елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Установено е още, че има и погрешно отразяване в системата на друг, непостановен акт - решение с идентично съдържание. Това решение е погрешно генерирано в системата с дата от 07.07.2022г. и също е било възприето от ищеца на 17.10.2022г. като наличен акт и едва по-късно съдържанието му, идентично с това на съдържанието на присъдата - на 07.12.2022г. е било доведено до знанието на ищеца. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да е основателен искът, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване, на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца. Следва да бъде отбелязано, че бездействие на държавен или общински административен орган или длъжностно лице би било налице тогава, когато не се извърши определено материално (фактическо) действие, което органът или длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закон в интерес на гражданите или на техни организации. Незаконосъобразно действие е това фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му, или ако има такава, то e извършено в противоречие с нея. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията на фактическо действие, при наличие на нормативно установено задължение за извършването му. В случая не се установяват кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на СРС по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата претенция неправилно е приета за основателна. Съгласно чл. 310 от Наказателно-процесуалния кодекс присъдата се изготвя в единната информационна система на съдилищата и се обявява от председателя незабавно, след като е подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава на съда. Видно от протокол от публично заседание 11563/07.07.2022 г. по НЧХД 16380/2021 г. на СРС в присъствието процесуалния представител на Й., присъдата е прочетена съгласно изискванията на НПК, с оглед което той е бил информиран за обжалваемостта на същата в публично заседание. От публично достъпното съдържание на присъда от 07.07.2022 г. с обезличени лични данни по НЧХД 16380/2021 г. на СРС, НО, 133 състав, обявена в ЕИСС е видно, че са налице данни за срока и органа, пред който присъдата може да бъде обжалвана. Същата е обжалвана в законовия срок и е била отменена като незаконосъобразна с решение от 25.10.2022 г. по ВНЧД 3134/2022 г. на СГС. Отбелязването чрез бутон подлежи на обжалване е стъпките по публикуване на присъдата в системата. Действията, по които са разписани във вътрешноведомствени актове на съдилищата. Предвид изложеното, твърденият като вредоносен пропуск по никакъв начин не е засегнал правната сфера на ищеца (настоящ ответник). За лицето не са настъпили никакви вредоносни последици в резултат на твърдяното бездействие и не е претърпял никакви неимуществени вреди, тъй като е реализирал в пълна степен процесуалните си права. Идентично е съждението на настоящата инстанция и по отношение на обстоятелството, че е налице постановено решение със същите данни 2542/07.07.22г., което не съществува, поради което не следва да ги преповтаря. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславя неоснователността на предявения иск. Като е приел противното, Административен съд София-град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в цялост. Касационната инстанция в случая дължи произнасяне по същество, като предявеният иск следва да бъде отхвърлен. При този изход от спора и при направеното искане за присъждане на разноски, на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции, както и сума в размер на дължимата държавна такса в размер на 12,50 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение