Решение № 5425 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11032/2015 г.
ВАСII отделение09.05.2016 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 3817 от 02 юни 2015 г., постановено по адм. д. № 6180/2013 г. по описа на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5425 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11032/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) - София, чрез процесуалния представител юрк. Теа Пенева, срещу решение № 3817 от 02 юни 2015 г., постановено по адм. д. № 6180/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което са обявени за нищожни мълчалив отказ на началника на ДНСК - София по искане № СО-2805/29 май 2013 г. и изричен отказ, обективиран в писмо изх. № СО-2805-04-370/17 юни 2013 г. на зам. -началника на ДНСК - София, и е върната преписката на началника на ДНСК - София за произнасяне в седемдневен срок съобразно дадените в мотивите указания. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответницата Елена Благоева Бенишева е постъпил писмен отговор, в който подробно мотивира становището си за неоснователност на касационната жалба. Същото становище се поддържа и от пълномощника й адв. Владимир Иванов в пледоарията по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. След като по повод на касационната жалба на началника на ДНСК - София, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, служебно провери допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Елена Благоева Бенишева срещу мълчаливия отказ на началника на ДНСК - София по искане № СО-2805/29 май 2013 г. за предоставяне на официално заверени преписи "вярно с оригинала", с посочване на трите имена, длъжност и дата на заверка от съответното длъжностно лице на следните документи: писмо изх. № СО-2805-02-240/25 март 2013 г. на зам. началника на ДНСК; констативен протокол № СО-2805/22 март 2013 г.; констативен протокол от 22 март 2013 г. от 2 страници; писмо изх. № СО-2805-01-511/28 февруари 2013 г. на зам. началника на ДНСК до директора на Дирекция "Общински строителен контрол" СО; писмо изх. № С7-769-02-142/12 април 2012 г. на вр. и. дл. началник РО "НСК" при РДНСК-ЮЗР и писмо изх. № СО-2149-11-710/12 декември 2011 г. Впоследствие по искането на Бенишева е постановен изричен отказ, обективиран в писмо изх. № СО-2805-04-370/17 юни 2013 г. на зам. началника на ДНСК, с което е отказано издаването на преписи от посочените документи, с изключение на писмо изх. № С7-769-02-142/12 април 2012 г. на вр. и. дл. началник РО "НСК" при РДНСК-ЮЗР. Съдът е приел, че предмет на производството пред него са както мълчаливия, така и изричния отказ. Приел е също така, че и двата отказа са лишени от каквото и да било правно основание, поради което ги е обявил за нищожни. По отношение на изричния отказ е прието също и това, че е издаден при липсата на материална компетентност на издателя му. Решението в частта му, с която е обявена нищожността на мълчаливия отказ, е недопустимо поради липса на предмет. Както беше посочено по-горе, след изтичането на срока по чл. 57, ал. 1 от АПК, административният орган се е произнесъл с изричен отказ. При това положение и по аргумент от чл. 58, ал. 3 от АПК, предмет на разглеждане по делото е постановеният изричен отказ. Това обстоятелство е изрично посочено и в определение № 4202 от 26 март 2014 г., постановено по адм. д. № 3202/2014 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Като се е произнесъл по лишена от предмет жалба, административният съд е постановил недопустим съдебен акт, който ще следва да бъде обезсилен. Недопустимо е обжалваното съдебно решение и в частта му, с която е обявена нищожността на изричния отказ, обективиран в писмо изх. № СО-2805-04-370/17 юни 2013 г. на зам. началника на ДНСК. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК право да участват в производството по делото имат оспорващия, органа, издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая като страни по делото са конституирани оспорващата Елена Благоева Бенишева и началника на ДНСК. Последният обаче не е административния орган, издал оспорения отказ. Поради това като ответник по делото е следвало да бъде конституиран зам. началника на ДНСК като издател на изричния отказ - предмет на разглеждане в производството. С оглед горното оспореното решение като недопустимо ще следва да бъде изцяло обезсилено с връщане на делото на същия съд за ново произнасяне от друг състав по законосъобразността на обжалвания изричен отказ, обективиран в писмо изх. № СО-2805-04-370/17 юни 2013 г. на зам. началника на ДНСК, след конституиране на надлежните страни по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,